Орган на зрението - око (oculus)

Органът на зрението, наречен още око- oculus, всъщност представлява сложен комплекс от органи, състоящ се от централен орган- очна ябълка, и от редица допълнителни органи.
Очната ябълка- bulbus oculi, се състои от три обвивки и вътрешно ядро. Външната, или фибринозна обвивка, се състои от склера и корнея (роговица) и има опорна финкция. Средната, или съдова обвивка, състояща се от хороидея (съдовица), ивичесто тяло и ирис (дъговица), съдържаща кръвоносни съдове и нерви, а също и мускули, осъществяващи акомодацията и регулиращи количеството на проникващите през зеницата лъчи. Вътрешната обвивка, наречена ретина, съдържа светлочувствителни невроепителни клетки и неврони от пътя на зрението. Вътрешното ядро на очната ябълка е представено отпречупващи среди- воднист сок, леща и стъкловидно тяло.

Допълнителните образувания на окото са представени от очни мускули (осъществяващи движението на очната ябълка), от веждите, клепачите и конюнктивата (предпазваща очната ябълка от неблагоприятни външни въздействия) и от слъзният апарат, който осъществява навлажняването на роговицата със слъзен секрет, явяващо се необходима предпоставка за запазване на нейната цялост и прозрачност.
Органът на зрението се появява чрез диференциране на част от епителните клетки по повърхността на тялото като светлочувствителни. Органът на зрението започва своето развитие в края на първия ембрионален месец.

Фиброзната обвивка на очната ябълка- tunica fibrosa bulbi, се състои от склера и корнея. Склерата- sclera, обхваща 4/5 от цялата площ на фиброзната обвивка. Тя е изградена от плоски снопчета колагенни влакна, примесени и с еластични влакна. Корнеята- cornea, е непосредствено продължение на склерата и заема 1/5 от общата площ на фиброзната обвивка и представлява прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност.

Съдовата обвивка на очната ябълка- tunica vasculosa bulbi, има три отдела: заден- хороидея, среден- ресничесто тяло, и преден- ирис (дъговица). Хороидеята- choroidea, заема около 2/3 от площта на обвивката и представлява тънка хлабава, кафеникава на цвят мембрана, която заляга към вътрешната повърхност на склерата. Ресничестото тяло- corpus cilliare, се състои от три части: задна- ресничест кръг, предно-вътрешна- ресничес венец, и основна част- ресничест мускул. Ирисът- iris, представлява продължение на предния отдел на ресничестото тяло. Ирисът има форма на диск, в средата на който се намира отвор- зеница, pupilla. Отпред ирисът е покрит от епителен слой, а отзад от пигментен епител. Задният слой определя цвета на ириса.

Вътрешната обвивка на окото- tunica interna bulbi, е представена от ретината. Разделя се на два основни дяла: заден, оптически активен отдел, и преден, оптически неактивен отдел. Ретината се състои от пигментен и нервен слой. Пигментният слой на ретината- stratum pigmentosum, се представя от един ред кубични клетки. Тези клетки са около 4-6 милиона. Нервният слой- stratum nervosum, е напълно прозрачен, през него светлинните лъчи стигат до разположените в дълбочина фоторецепторни клетки. Мозъчния слой се изгражда от три основни клетъчни типа: невроепителни, биполярни и ганглийни клетки. Невроепителните клетки или фоторецепторните клетки са два вида: пръчици и конусчета. Пръчиците представляват рецептори на черно-бялото виждане, а колбичките- на цветното виждане.

Вътрешното ядро на окото се състои от стъкловидно тяло, леща и воднист сок на очните камери. Стъкловидното тяло- corpus vitreum, представлява безструктурна и безцветна пихтиеста маса с прозрачност на стъкло. Около 99 % от неговия състав е вода, а останалта част са хидрофилни полизахариди. Лещата- lens, е прозрачно изпъкнало тяло, разположено зад ириса. Воднистият сок- humor aquosus, представлява прозрачна течност със следи от белтък и въглехидрати. Очните камери са изпълнени с воднист сок, който играе съществена роля като пречупваща светлината среда и като източник на хранителни вещества за лещата и корнеята, които нямат собствени кръвоносни съдове. Очните камери са две: предна- camera anterior bulbi, и задна- camera posterior bulbi.