Разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани МКБ S05.2

› Въведение

› Честота и причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Разкъсана рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, перфорация на окото и откритите наранявания на окото са форми на очна травма, които изискват спешна диагностика и лечение. Разкъсването на глобуса е общ термин, използван за описание на всички потенциални видове наранявания с открита травма на окото. Два основни механизма могат да нарушат целостта на очната ябълка - проникващо нараняване и разкъсване поради тъпа травма.

Проникващо нараняване е, когато предмет прониква в окото, но обектът не преминава през цялото око. В тези случаи има вътреочно чуждо тяло, което остава в окото. Ако има входна и изходна рана, това се счита за перфоративно нараняване. В САЩ случаите на разкъсване на окото са приблизително 3 на 100 000. Диагностика се основава на анамнеза и подробен офталмологичен преглед, обикновено състоящ се от прорезна лампа и фундоскопия.
Лацерациите на корнеята са едни от най-честите разкъсвания на окото. Разкъсването на роговицата е по-дълбоко от корнеалната абразия. Разкъсването на корнеята може да бъде:

• частично разкъсване на дебелината на роговицата
• цялостно, пълно разкъсване на дебелината на роговицата (което се нарича проникваща травма).

Ако разкъсването на роговицата е достатъчно дълбоко това разкъсване може да предизвика разкъсване на цялата външната обвивка на очната ябълка.

Всеки увреждаш агент, който се движи с голяма скорост, може да причини разкъсване на роговицата. Пациентите с корнеална лацерация са претърпели значителна очна травма. (Надрасквания на корнеята от нокът например, обикновено не са с достатъчна сила, за да разкъсат роговицата). Контакт с прах, пясък, или ръба на парче хартия могат евентуално частично да разкъсат роговицата, ако имат достатъчно сила.

Ирисът е тънка, оцветена диафрагмата, който се намира в предната част на окото. Макар че коренът на ириса е прикрепен към цилиарното тяло, останалата част на ириса не се поддържа от никакви структури. В случай на разкъсана рана на роговицата, ириса пролабира.

Пролапс на ириса се наблюдава, когато тъканта на ириса е извън раната. Инкарцериране на ириса се наблюдава, когато тъканта на ириса достигне раната, без да пролабира извън окото.

Пролабиране на ириса чрез разкъсана рана на пълната дебелина роговицата може да се види като тъмно петно на мястото нараняването. Вътреочното налягане вероятно ще бъде ниско, но измерването е противопоказано да се избегне натиск върху очната ябълка.

Честота и причини

Разкъсването на очната ябълка е по-често при мъжете, отколкото при жените. Сред мъжете разкъсването на кълбото е почти два пъти по-често при тези под 40-годишна възраст. При възрастните мъже нападението и нараняванията на работното място са най-честите причини за разкъсване на очна ябълка. При непряка травма най-честата локализация на разкъсване е в горно-назалния квадрант.

При деца остри предмети като ножици са най-вероятната причина за разкъсване на очна ябълка. Повечето от тези наранявания се случат у дома. При възрастни нараняванията на работното място, нападенията и злополуките с моторни превозни средства са чести причини. Други потенциални етиологии на разкъсване на глобуса включват изстрели, спортни наранявания, прободни рани и рани от взрив.

Патофизиология

Въздействието на острия предмет е разкъсване на стената на окото - корнея и склера след преминаването през тях.

Ако обектът е тъп, механизма на увреждане е съвсем различен. Ако увреждащата сила на обекта надхвърля устойчивостта на очната стена, вътре очното налягане(ВОН) нараства и настъпва руптура на очната ябълка. Облекчаване на това повишено ВОН (т.е. изравняване на атмосферното налягане и ВОН) се постига чрез пролабиране и загубата на вътреочната течност и / или тъкан през разкъсана рана на окото. Размерът на пролабираната тъкан, е пропорционален на силата на увреждащия обекта (т.е пропорционален на увеличеното ВОН).

Лацерацията и пролапса представляват едни от най-тежките форми на очна травма, прогнозата е много по-лошо, отколкото в другите случаи на открити травми или контузията. Една от причините, която обяснява лоша прогноза е, пролапс на тъкан през разкъсаната рана, и всяка вътреочна тъкан може да бъде пролабирана: стъкловидното тяло, ириса, цилиарното тяло, хориоидеята, леща и ретината.

Симптоми

Анамнезата на пациенти с руптура на очната ябълка трябва да се фокусира върху конкретната причина, довела до травмата. Пациентът може да изпита внезапна болка в окото и загуба на зрение след потенциално проникващо нараняване. Чести проникващи причини за разкъсване на глобуса могат да включват стъклени или метални фрагменти. Разкъсването на глобуса в резултат на тъпа травма може да е резултат от механични падания, синкоп, гърчове, инциденти с моторни превозни средства или нападения с тъпи предмети.

Симптомите на разкъсването на роговицата могат да включват:

• Първоначално силна болка, която впоследствие може да намали леко поради десенсибилизация на роговицата
• Обилна лакримация
• Чувствителност към светлина - фотофобия
• Замъглено или намалено зрение
• Кървене (кръв в окото)
• Усещането, за чуждо тяло в окото
• Налице е придружаващ значителен увит
• Плитка дори плоска предна камера при напълно разкъсана роговицата
• Мехурчета в предната камера са ключова находка
• Вътреочното налягане обикновено варира 2-6 mmHg
• Налице е значително намалена зрителна острота

Диагноза

Ако имате симптоми за разкъсване на роговицата, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ. Офталмолог ще извърши обстоен преглед на очите, за да се определи степента на травмата. Той ще прецени дали разкъсването на роговицата е частично или на цялата и дебелина.

Диагнозата на разкъсване на роговицата трябва да бъдат направени възможно най-бързо с възможно най-малка намеса. Измерване на вътреочното налягане трябва да се избягва във всички случаи, при които се предполага, че има пълни разкъсвания, тъй като евентуалният натиск на очната ябълка може да предизвика пролабиране на увеална тъкан от раната. Използване на местна упойка, ще облекчи дискомфорта на пациентите при поставяне на диагноза.

Диференциална диагноза

Разкъсване на очната ябълка трябва да се има предвид винаги, когато пациентът се появи с тъпа или проникваща лицева травма. Трябва също да се подозира наличието на открита очна травма, когато пациентът се появи с болка или загуба на зрението след нараняване. Диференциалната диагноза за руптура на глобуса включва:

• Субконюнктивален кръвоизлив
• Абразия на роговицата
• Фрактура на орбитата или очното дъно
• Глаукома
• Травматичен ирит

Лечение

При съмнение за тежка травма на окото е необходима спешна офталмологична консултация. Пациентът трябва първо да бъде лекуван за всякакви потенциално животозастрашаващи наранявания. Засегнатото око трябва да бъде първоначално протектирано със специални средства. Отстраняването на чужди тела не трябва да се извършва, докато пациентът не е в операционната зала. Трябва да се избягват манипулации, които повишават вътреочното налягане (тонометрия, ретракция на клепачите или очен ултразвук).

Антиеметиците, контролът на болката и почивката в леглото с повдигане на главата до 30 градуса помагат за превенция на повишаване на очното налягане.
Хирургичното лечение от офталмолог трябва да започне веднага след като пациентът може безопасно да се подложи на операция, забавянето на хирургичната интервенция може да доведе до по-лоши крайни резултати и да увеличи риска от постоперативен ендофталмит. Първоначалното хирургично лечение на руптура на очната ябълка включва микрохирургично възстановяване на раната на роговицата и склерата.

Антибиотичен разтвор за локално приложение се използва за предотвратяване на инфекция. Аналгетици облекчават болката. Абсолютно се избегне поставяне на пластир или превръзка, за да не се упражни натиск върху лещата. Използват се защитни очила за очите. Обикновено е необходима хирургична намеса, за да се възстанови разкъсването и да се предотврати по-нататъшно увреждане на окото, както и да премахне всяко чуждо тяло, които може да са останали в очите след травмата. Тежки разкъсвания може да изисква няколко операции за вазстъновяване и може да доведе до трайна загуба на зрението.

Усложнения

Разкъсването на глобуса може да доведе до различни усложнения, включително постоянна слепота, ендофталмит и хронична болка. Забавените усложнения на проникващо нараняване включват образуване на циклична мембрана, тракционно отлепване на ретината и разкъсване на хориоидеята.

Симпатиковата офталмия е друго опустошително усложнение, при което има дифузен двустранен грануломатозен панувеит след сенсибилизация на имунната система към вътреочното съдържание на травматизираното око. За да се намали рискът от симпатична офталмия, няколко източника препоръчват енуклеация или изкормване в рамките на две седмици след нараняване на отвореното очно кълбо, ако зрителната прогноза е лоша.

Задържаните вътреочни чужди тела могат да причинят хронично заболяване на очите. Токсичността на медното чуждо тяло се нарича халкоза и причинява усложненията на слънчогледова катаракта, хроничен увеит, помътняване на стъкловидното тяло и отлагане на мед в макулата.

Прогноза

Най-важният фактор, влияещ върху крайната зрителна острота на пациента след разкъсване на глобуса, е визуалната острота на пациента. Други фактори, водещи до по-лоша крайна зрителна острота, включват засягане на задната част на окото от нараняването, наличие на относителен аферентен зеничен дефект, пролапс на стъкловидното тяло през раната, по-голяма дължина на раната, кръвоизлив в стъкловидното тяло, хифема, ендофталмит и отлепване на ретината.

Изображения: freepik.com