Патология (от гръцки pathos – страдание, болка и logos - учение) е наука, която изучава болестните процеси в организма и причинените от тях структурни и функционални промени. Използвайки разнообразни методи, тя изследва морфологията на болестния процес на органно, тъканно и клетъчно ниво. Като медицинска наука тя води своето начало още от древността.
История на патологията
Първите сведения за интереса на древните лекари към анатомията на човешкото тяло датират около 2000 години преди новата ера. Желанието да разкрият тайните на човешкото тяло и организъм са основният им мотив, за да пристъпят към аутопсия на починалите. Древните египтяни са познавали добре анатомията на човешкото тяло, на тях принадлежи и най-стария документ Smith Papyrus в, който Имхотеп описва рака, след това Вавилонския модел на черен дроб на, който е описана лобуларната му структура.
Херофил и Еразистрат са първите в древна Гърция които извършват аутопсия на хора. В древен Рим, Гален за първи път описва 7 от 12 чифта черепномозъчни нерви. Особена заслуга за натрупване на анатомични познания има Леонардо да Винчи, който сам извършва над 30 аутопсии, като остава множество скици на редица органи.
През XVI - XVII век са извършени първите публични аутопсии на човешки трупове, за тази цел са създадени и първите анатомични театри. През 1542 година Fernel въвежда за пръв път термините физиология и патология, за което се смята за първия патолог. През 1761 год. Джовани Балиста Моргани публикува за първи път научния труд "За местонахождението и причините на болестите", този труд е бил написан въз основа на 700 аутопсии, когато той е бил на 79 годишна възраст. Проф. Карл Рокитански се счита за патолог, който е извършил най-много аутопсии, 25000.
Новият етап в развитието на патологията започва по времето на Шван и Шлайден, когато създават класическия микроскоп. Особено място в историята на патологията заема немския патолог Рудолф Вирхов, който е автор на капиталния труд "Клетъчна патология "- 1858 год.
Патологичната анатомия води началото си в България непосредствено след освобождаването от турско робство. Създадената по това време Александровска болница разкрива първото патологоанатомично отделение.
Методите, които се използват в патологията са :
- Аутопсия - (auto - сам, psia - поглед) е метод за послесмъртно изследване на починалите с цел за установяване на морфологичната диагноза и съпоставяне с клиничната. По време на аутопсията от всеки един орган се взема хистологичен материал т.н. некропсия.
- Биопсия, означава вземане на късче тъкан или орган на жив човек ,тя от своя страна може да бъде: хирургична биопсия, пункционна, тънкоиглена, аспирационна, щипкова биопсия, бронхоскопия.
- Цитологичното изследване се осъществява върху изолирани групи или единични клетки получени от лигавицата на кухи органи, серозни обвивки или от дълбочината на паренхимни органи с помощта на пункция.
- Хистохимичното изследване чрез използване на цитофотометрия, авторадиография, флуросцентна микроскопия дава възможността за определянето на съдържанието и локализацията на химичните съединения в клетката и в извънклетъчните съставки при различни патологични процеси.
- Имунна хистохимия използва моно - или поликлонални антитела за откриване и локализиране на антигени в тъканни срези или цитологични препарати.
- Електронномикроскопско изследване чрез него можем да изследваме детайли съставките на клетъчните органели като ядро, апарат на Голджи, ендоплазматичен ретикулум, лизозоми, цитоскелетни микрофиламенти, молекулата на IgM, и др.
- Авторадиографично изследване се използва за определяне на степента на синтез на DNK в клетката.
