Синдром на Фанкони

› Въведение

› Какво е синдром на Фанкони?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения при синдром на Фанкони

› Диагноза и изследвания

› Лечение при синдром на Фанкони

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Фанкони представлява рядко, но сериозно бъбречно увреждане, при което се нарушава обратното всмукване на важни вещества в бъбречните каналчета. Това води до загуба на електролити, глюкоза, аминокиселини и фосфати с урината, причинявайки метаболитни нарушения, костни деформации и изоставане в растежа. Заболяването може да бъде вродено или придобито, като ранната диагностика и адекватното лечение имат ключово значение за предотвратяване на хронична бъбречна недостатъчност и подобряване на качеството на живот.

Какво е синдром на Фанкони?

Синдромът на Фанкони представлява рядко заболяване, засягащо бъбречните проксимални тубули, при което се нарушава нормалната им функция и организмът губи през урината важни вещества, които обичайно се реабсорбират. Това включва глюкоза, аминокиселини, фосфати, бикарбонати и електролити, което води до значим риск от различни по тежест метаболитни нарушения, костни изменения и забавен растеж.

Разграничават се два основни типа синдром на Фанкони, а именно:

• вроден (наследствен) синдром на Фанкони: най-често този вид е свързан с генетични заболявания като цистиноза, болест на Уилсън, наследствена фруктозурия, гликогенози и други
• придобит синдром на Фанкони: развива се вследствие на лекарствена токсичност (например от някои химиотерапевтици, антиретровирусни средства, тежки метали), множествен миелом, амилоидоза или други увреждания на бъбречния паренхим

Синдромът на Фанкони се характеризира с комбинирано тубулно увреждане, водещо до полиурия, полидипсия, метаболитна ацидоза и костни деформации (рахит при деца, остеомалация при възрастни).

Заболяването следва да се различава от анемията на Фанкони, която засяга костния мозък и кръвотворенето, въпреки сходството в имената.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Фанкони може да възникне в резултат на генетични дефекти, метаболитни заболявания или токсично увреждане на бъбречните тубули. Основният патофизиологичен механизъм включва нарушение в реабсорбцията на разтворени вещества в проксималния тубул, което води до загуба на есенциални метаболити и електролити с урината.

Сред основните причини и рискови фактори за развитие на синдром на Фанкони се включват:

• вродени (наследствени) причини: тези форми на болестта се проявяват още в ранна детска възраст и често са част от други наследствени метаболитни синдроми, включително цистиноза (натрупване на цистин в лизозомите, което уврежда тубулните клетки), болест на Уилсън (натрупване на мед в черния дроб, бъбреците и мозъка), галактоземия, наследствена фруктозурия, тирозинемия, гликогенози (тип I) и други
• лекарства и токсини: синдром на Фанкони може да се развие в резултат от лекарствена токсичност, например при прием на някои цитостатици, антивирусни средства (тенофовир, зидовудин), аминогликозидни антибиотици, валпроева киселина, цисплатина, както и при излагане на вредното въздействие на някои тежки метали, включително кадмий, живак, олово или уран
• други заболявания: синдром на Фанкони може да се развие при наличие на множествен миелом и амилоидоза, както и след трансплантация на бъбрек (като страничен ефект от лечението с имуносупресивни лекарства)

Проксималните тубулни клетки са силно енергозависими. При генетичен дефект или токсично въздействие се нарушава митохондриалната функция и активният транспорт на натрий, глюкоза, аминокиселини и фосфати, в резултат от което тези субстанции се губят с урината и се развива метаболитна ацидоза, хипофосфатемия, дехидратация и костни нарушения.

Симптоми

Клиничната картина на синдрома на Фанкони се определя от загубата на електролити, глюкоза, фосфати, аминокиселини и бикарбонати през урината, което нарушава водно-електролитния и киселинно-алкалния баланс. Изявата може да варира от леки нарушения до тежки метаболитни разстройства в зависимост от причината и възрастта на пациента.

Симптоми на синдром на Фанкони при деца

При вродените форми на синдром на Фанкони състоянието се проявява още от ранна детска възраст и може да включва широк спектър от проявления, по-важните от които са:

• засягане на растежа: често се наблюдава забавен растеж и изоставане в теглото, вследствие на хронични метаболитни нарушения и фосфатен дефицит
• костни промени: налице са рахитоподобни деформации на костите с изкривяване на долните крайници, изразено челно изпъкване, изкривяване на гръдния кош
• влошен имунен статус: налице е повишена податливост към различни инфекции, по-тежко протичане на банални инфекции, изразена умора, забавено възстановяване на организма
• други: прекомерна жажда, учестено уриниране, повръщане, липса на апетит, дехидратация, мускулна слабост, летаргия

Нелекуван, синдромът води до забавено физическо развитие и хронично увреждане на бъбреците, което може да прогресира до бъбречна недостатъчност.

Симптоми на синдром на Фанкони при възрастни

Придобитите форми на синдром на Фанкони, развиващи се в резултат от излагане на вредни токсични въздействия, лекарства, подлежащи заболявания, също показват някои характерни признаци в клиничната картина, по-важните от които включват:

• болка, слабост: генерализирана мускулна слабост, бърза умора и болки в костите са характерни белези, резултат от хипофосфатемия и остеомалация
• прояви от страна на отделителната система: полиурия и полидипсия са типичен белег на тубулна дисфункция, а намалена концентрационна способност на урината често води до нощно уриниране
• общи прояви: в зависимост от тежестта на състоянието са възможни хронична умора, загуба на тегло, липса на апетит и много други

Състоянието обикновено се проявява с типични лабораторни промени, някои от които имат характерна клинична изява, докато други могат да бъдат установени само при назначаване на съответните изследвания. Характерно е наличието на глюкозурия без данни за диабет, аминоацидурия, фосфатурия и хипофосфатемия, метаболитна ацидоза, хипокалиемия и хипонатриемия.

Усложнения при синдром на Фанкони

Синдромът на Фанкони, независимо дали е вроден или придобит, крие риск от развитие на прогресивни метаболитни и структурни увреждания в различни органи и системи. Основната причина за усложненията е хроничната загуба на електролити, фосфати и бикарбонати, която нарушава хомеостазата на организма и функциите на бъбреците, костите и метаболизма.

Сред най-честите усложнения, асоциирани със синдрома на Фанкони, се включват:

• засягане на костите: развитие на рахит при деца и остеомалация при възрастни, скелетни деформации, хронични болки в гърба и крайниците
• нарушения във водно-електролитния баланс: дехидратация, хипокалиемия и хипонатриемия, метаболитна ацидоза и други
• засягане на растежа: изоставена в растежа и развитие при децата, патологии през пубертета, нарушения в общото развитие и метаболизма
• други: хронична умора, анорексия, хронично увреждане на бъбречната функция, повишен риск от нефрокалциноза и нефролитиаза и риск от прогресия към бъбречна недостатъчност

Ранната диагноза и подходяща своевременна терапия значително подобряват прогнозата, намалявайки риска от тежки усложнения.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при синдром на Фанкони се основава на характерните клинични прояви, лабораторните резултати, инструментални и генетични изследвания.

Целта е да се идентифицира причината, да се оцени степента на бъбречно увреждане и да се разграничи заболяването от други форми на увреждания на отделителната система.

Диагнозата най-често се баира на информацията, получена от:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, патологии през бременността, особености при раждането и други в комбинация с характерните за синдрома оплаквания, включително полиурия, полидипсия, мускулна слабост, забавен растеж или костни деформации, загуба на тегло
• лабораторни изследвания: наличие на характерни промени в урината, включително глюкозурия (наличие на глюкоза без висока кръвна захар), аминоацидурия (загуба на аминокиселини), фосфатурия и бикарбонатурия, протеинурия. При изследване на кръв често се установява хипофосфатемия, хипокалиемия, метаболитна ацидоза, възможни са повишен креатинин и урея

• генетични изследвания: при деца с подозрение за вроден синдром се назначават специфични генетични изследвания
• образни и инструментални изследвания: ехография на бъбреците, рентгенография на костите, биопсия на бъбрек (рядко се извършва, но потвърждава дегенеративни промени в тубулните клетки) и други

Синдромът на Фанкони трябва да се разграничи от някои други тубулопатии, някои сравнително рядко срещани в практиката заболявания, включително изолирана бъбречна тубулна ацидоза тип II и други.

Лечение при синдром на Фанкони

Лечението при синдром на Фанкони е строго индивидуално, комплексно и продължително, насочена както към отстраняване на причината, така и към корекция на метаболитните нарушения, произтичащи от тубулната дисфункция. Основната цел е поддържане на водно-електролитния и киселинно-алкалния баланс, предпазване на костите и забавяне на бъбречната увреда.

Основните методи за лечение при синдром на Фанкони включват:

• етиологично лечение: при придобитите форми е важно да се елиминира причинният фактор, включително преустановяване на приема на съответните лекарства, преустановяване на вредни токсични въздействия, лечение на подлежащи заболявания (множествен миелом, амилоидоза, болест на Уилсън и други)
• заместителна терапия: назначават се бикарбонати (натриев или калиев цитрат) за корекция на метаболитната ацидоза, фосфатни добавки за предотвратяване на рахит и остеомалация, калий и натрий, витамин D за подобряване на костната минерализация и усвояването на фосфати на фона на адекватна хидратация
• диета и общи мерки: препоръчва се хранителен режим, богат на калций, фосфор и белтъчини, но с ограничение на сол при наличие на хипертония или бъбречна увреда. При деца е важно осигуряването на висококалорична и балансирана диета за подпомагане на растежа
• регулярно проследяване: препоръчва се регулярно назначаване на лабораторни изследвания (оценка на електролити, фосфати, киселинно-алкален баланс, бъбречна функция), проследяване на растежа и костното развитие при децата, редовни образни изследвания за ранно откриване на нефрокалциноза или остеопороза

При прогресираща бъбречна недостатъчност може да се наложи диализа или бъбречна трансплантация, които значително подобряват прогнозата.

Прогноза

Прогнозата при синдром на Фанкони зависи основно от произхода и тежестта на бъбречното увреждане. При наследствените варианти прогнозата е по-сериозна и без лечение настъпва прогресивна бъбречна недостатъчност още в детска възраст.

Придобитият синдром на Фанкони обикновено има по-благоприятна прогноза, особено когато причинният фактор бъде своевременно отстранен. При адекватна хидратация и заместителна терапия метаболитните нарушения са обратими, а бъбречната функция често се възстановява напълно.

Колкото по-рано се постави диагнозата и се започне лечение, толкова по-добра е дългосрочната прогноза.

Изображения: freepik.com