Патология на увредената клетка

Човешкото тяло, тъканите и клетките са в постоянен и непосредствен контакт с външната среда. При тези условия всяка клетка осъществява своите биологични функции и структурна цялост в рамките на определени параметри. Константността на тези параметри определя същността на понятието "нормална клетка". Под въздействието на различни фактори върху клетката е възможно да настъпи отклонение от тези биопараметри. Всяко нарушение в биопараметрите на клетката е израз на нейното увреждане. Силата на това увреждане зависи от вида на клетката, от силата и продължителността на увреждащото действие. Степента на самото увреждане може да варира от минимално до пълно разрушаване на клетката.

Клетъчното увреждане настъпва в резултат на действието на един или няколко етиологични фактори, действащи самостоятелно или комбинирано. Факторите, които водят до патология на увредената клетка, могат да произхождат от външната среда, или са биологични продукти на обмяната на веществата в организма. Класификации на факторите, увреждащи клетката е следната:

• Хипоксия - при нарушено кръвоснабдяване на тъканите, при сърдечно - дихателна недостатъчност, при анемии и др.
• Физични фактори - травма, топлина, студ, радиация, електричество, лазер, ултра- и инфралъчение
• Химични фактори - лекарствени и не лекарствени средства, киселини, основи и други
• Биологични фактори - вируси, бактерии, рикетсии, гъби и паразити
• Имунологични реакции
• Нарушение в хранителния баланс
• Генетични разстройства

Увреждането на клетката се реализира посредством специфични за всеки един фактор механизми. Те се формират в зависимост от вида, силата и продължителността на действието му. Всяка клетка реагира на действието на увреждащия фактор чрез три вътреклетъчни системи:

• Поддържаща аеробното дишане и продукция на аденозинтрифосфат
• Поддържаща целостта на клетъчните мембрани
• Реализираща синтеза на ензими и структурни протеини

Това са постоянно действащи системи. Всяко увреждане на една от тях води до сериозни вторични нарушения във функцията и структурата на клетката. Всички форми на патология на увредената клетка започват с нарушение на хомеостазата, за да преминат в молекулна или клетъчна алтерация /увреждане/ на клетката. Процесът на клетъчно увреждане преминава през три възможни фази:

• Адаптация на клетката - настъпва при силен стрес или при действието на някои увреждащи клетката фактори. По този начин се създава физиологично или структурно натоварване на клетката, поради което тя е принудена да се приспособи чрез временни промени в своя функционален режим и структура. Нарушението на функционалния режим е резултат на временна промяна в биохимичните процеси в клетката. Биохимичната алтерация в началните фази на развитие е минимално изразена и не води до морфологични промени в структурата на клетката. Тогава, когато тя се засили, настъпват различни по степен структурни промени. Структурните промени в клетката също могат да бъдат минимални и изразени. Първите могат да се докажат с методите на хистохимията и електронната микроскопия, докато вторите - с помощта на хистологичните методи. Демонстративен пример на адаптация на клетката е физическото натоварване на мускулите. В резултат на него настъпва адаптивна реакция, която се характеризира с уголемяване на мускулната маса /за сметка уголемяване на отделните клетки/. Обратно - при наличие на по-малки от биологичния минимум натоварвания на мускулите, може да се наблюдава обратен процес - атрофия /намаляване обема на мускулите/.

• Възстановимо клетъчно увреждане - това състояние се характеризира с пълно възстановяване на настъпилите в клетката биохимични и морфологични промени след преустановяване действието на увреждащите фактори.
• Невъзстановимо клетъчно увреждане - тук действието на увреждащите фактори върху клетката продължава до тежкото й увреждане и смърт.

Най-често срещаните етиологични причини, които увреждат клетката са хипоксия, физични, химични и биологични фактори.