Кога се налага операция на щитовидната жлеза?

› Въведение

› Показания за операция на щитовидната жлеза

› Видове операции на щитовидната жлеза

› Подготовка за операция на щитовидната жлеза

› Рискове и усложнения след операция на щитовидната жлеза

› Какво да очакваме след операция на щитовидната жлеза?

Въведение

Операцията на щитовидната жлеза се прилага при определени състояния, при които консервативното лечение е неефективно или съществува риск за здравето на пациента. Най-често това включва злокачествени процеси, големи или нарастващи възли, токсична гуша и компресивни симптоми. Видът на хирургичната намеса се определя строго индивидуално съобразно диагностичните находки, наличните оплаквания, общото състояние на пациентите. Добрата предоперативна подготовка, избор на оптимален метод и активното проследяване след операцията са ключови за успешното възстановяване и завръщане към нормалния живот след интервенцията.

Показания за операция на щитовидната жлеза

Операцията на щитовидната жлеза (тиреоидектомия или частична резекция) рядко е на първи избор в лечението на повечето тиреоидни заболявания. В огромен процент от случаите лечението започва консервативно с подходящи медикаменти и регулярно проследяване. Хирургично лечение се налага при точно определени показания, когато съществува онкологичен риск, компресивен синдром или при липса на ефект от медикаментозната терапия.

Сред най-честите показания за назначаване на операция на щитовидната жлеза се включват:

• онкологичен процес: при наличие на подозрения или при потвърждение за подлежащ онкологичен процес (папиларен карцином, медуларен карцином, анапластичен карцином, фоликуларен карцином) оперативното лечение се предприема в най-кратък срок
• възел на щитовидната жлеза: операцията се препоръчва при бързо нарастващ възел (особено при диаметър над три сантиметра), възел с подозрителни ехографски белези (хипоехогенност, микрокалцификати, неравни граници, повишена васкуларизация), наличие на шийни лимфни метастази, възли с компресивна симптоматика, възли с неясен или подозрителен цитологичен резултат, мултинодозна гуша с прогресивно уголемяване
• компресивен синдром: операция се налага при механично притискане на съседни структури от увеличената щитовидна жлеза или обемни възли, проявяващо се със затруднено преглъщане, чувство за натиск и задушаване, промени в гласа, задух при физическо усилие или в легнало положение
• тиреотоксикоза и токсична гуша: при тиреотоксикоза или токсична гуша, неподдаващи се на медикаментозно лечение оперативна намеса е показана при липса на противопоказания, особено при лица, проявяващи умерено или значимо тежки странични ефекти от лечението с тиреостатици, при рецидивираща тиреотоксикоза, липса на ефект от лекарствената терапия
• ретростернална (интраторакална) гуша: при разрастване на жлезата към гръдната кухина се повишава рискът от притискане на трахеята и големите съдове. Това състояние почти винаги е индикация за оперативно лечение, независимо от функционалния статус на жлезата

Индикациите за хирургично лечение са строго специфични и следва да се подхожда строго индивидуално с всеки отделен пациент.

Видове операции на щитовидната жлеза

Видът и методиката на операцията се определят от диагнозата (възел, аденом, карцином и други), размера на засегнатата зона и общото здравословно състояние на пациентите. Най-общо се прилагат следните хирургични опции:

• пълна или тотална тиреоидектомия: включва пълно отстраняване на щитовидната жлеза, като най-често се извършва при карцином на щитовидната жлеза, болест на Базедов, тежка токсична гуша и след нея се налага пожизнена хормонозаместителна терапия с левотироксин
• хемитиреоидектомия (лобектомия): отстранява се само едната половина на жлезата, като този метод се предпочита при наличие на единичен възел, при съмнителни, но не доказано злокачествени формации, при доброкачествени процеси с локално разпространение. В някои случаи оставащата половина покрива нуждите от хормони и след интервенцията не се налага заместително медикаментозно лечение
• субтотална резекция: при този хирургичен метод се премахва по-голямата част от жлезата, но се оставя малко функционираща тъкан. Днес се използва по-рядко заради по-висок риск от рецидив и риск от някои усложнения
• минимално инвазивна операция на щитовидната жлеза: извършва се през по-малък по размер разрез, с по-бързо възстановяване и по-добър козметичен резултат, но само при строго подбрани пациенти

Изборът на метод е строго индивидуален и се определя от лекуващия медицински екип, съобразно показателите на всеки конкретен пациент. В някои случаи може да се наложи стартиране на един вид интервенция, но преминаване към друг в хода на операцията.

Подготовка за операция на щитовидната жлеза

Подготовката за операция на щитовидната жлеза има за цел да намали риска от усложнения и да осигури максимална безопасност по време на интервенцията.

Най-общо тя включва няколко ключови стъпки, а именно:

• лабораторни изследвания: изследване нивата на TSH и щитовидните хормони и при възможност постигане на стабилни нива. При тиреотоксикоза първо се постига еутиреоидно състояние с тиреостатици, като операция не се извършва при декомпенсиран хипертиреоидизъм
• образни изследвания: задължително е извършването на ехография на щитовидната жлеза, а при необходимост и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс
• консултация с анестезиолог: извършва се преглед и преценка на общото здравословно състояние, съпътстващи заболявания и приемани медикаменти с цел подбор на оптимални средства за анестезия
• корекция на приеманите лекарства: преди операция на щитовидната жлеза обикновено се преустановява временно приемът на антикоагуланти и антитромбоцитни средства. При Базедова болест често се добавя калиев йодид преди операцията с цел намаляване размерите на жлезата
• общи препоръки преди операцията: препоръчва се гладуване в деня на операцията, преустановяване на тютюнопушенето поне няколко дни предварително, информирано съгласие след разясняване на рисковете

Добрата предоперативна подготовка значително намалява вероятността от усложнения и улеснява възстановяването след операция на щитовидната жлеза.

Рискове и усложнения след операция на щитовидната жлеза

Операцията на щитовидната жлеза е често извършвана интервенция, която обикновено се отличава с висока степен на безопасност и нисък риск от усложнения, но подобно на всяка хирургична интервенция крие своите рискове и усложнения.

Сред най-честите усложнения след операция на щитовидната жлеза се включват:

• промени в гласа: могат да се дължат на засягане или раздразване на n. laryngeus recurrens. Обикновено промените в гласа са временни (дрезгав глас, бърза умора при говор), но макар и рядко могат да бъдат постоянни
• хипокалциемия: ниски нива на калций в кръвта настъпват при увреждане или отстраняване на паращитовидните жлези (при недоглеждане и пропуски от страна на медицинския екип или при наличие на показания за това). Състоянието най-често се проявява с изтръпване около устата и в пръстите, крампи, усещане за мравучкане. Хипокалциемията често е временна и се овладява с допълнителен прием на калций и витамин Д
• кървене и хематом: рядко, но потенциално сериозно усложнение, което може да доведе до оток и затруднено дишане в първите часове след операцията, е кървенето и образуването на хематом с различни размери
• редки усложнения: в много редки случаи е възможно развитие на вторична инфекция на оперативната рана, формиране на груб белег или келоид, развитие на постоянен хипопаратиреоидизъм, трайни гласови нарушения и други

При пълно отстраняване на жлезата за контрол на риска от усложнения се налагат някои мерки с дългосрочен характер, включително пожизнен прием на левотироксин, редовен контрол на TSH, периодична корекция на дозата на левотироксин.

Какво да очакваме след операция на щитовидната жлеза?

Периодът след операцията често притеснява пациентите повече от самата интервенция, но при правилно лечение и регулярно проследяване възстановяването обикновено протича спокойно.

В първите дни след интервенцията са възможни оплаквания, като например лека болка и стягане в областта на шията, подуване или дискомфорт при преглъщане, дрезгав глас, умора и други, които обикновено отзвучават в рамките на дни до няколко седмици.

След пълно отстраняване на жлезата се налага заместителна хормонална терапия, като се назначава пожизнен прием на левотироксин. След частично отстраняване на щитовидната жлеза лечението с левотироксин може да е само временно или изобщо да не е необходимо в зависимост от функцията на останалата тъкан.

След операция на щитовидната жлеза при някои пациенти се наблюдава временна хипокалциемия (често се проявява с мравучкане и поява на крампи), изискваща прием на калций и витамин Д.

Белегът на мястото след операцията обикновено е фин и дискретен, като с времето избледнява, но пълното заздравяване отнема няколко месеца.

Връщането към нормален живот и обичайната професионална, социална и битова ангажираност отнема известен период. Лека физическа активност може да извършва след няколко дни от операцията, но първите една до две седмици се препоръчва домашен престой и почивка от професионалните ангажименти. Пълното възстановяване след операция на щитовидната жлеза обикновено отнема между четири и шест седмици.

След операция на щитовидната жлеза пациентът може да води напълно нормален живот, при спазване на назначената терапия и посещение на регулярните контролни прегледи.

Изображения: freepik.com