Хирургически дренаж

Напредъкът в съвременната медицина води след себе си появата на нови методи, средства, препарати за подобряване на условията, ефективността и безопасността на работа във всички сфери, като особено чувствително това се забелязва в хирургията при извършването на различни по сложност манипулации.

Създаването на ефективни средства за обезопасяване на средата (антисептици и дезинфектанти), модерни инструменти за намаляване на нараняването на околните тъкани и улесняване на прецизните манипулации, както и многообразието от химиотерапевтици и антибиотици, приложени предоперативно и постоперативно за намаляване на риска от инфекция значително подобрява успеваемостта на хирургичните манипулации и удължава преживяемостта на пациентите.

Въпреки това някои неизменни процедури не търпят съществени корекции, като такава например е извършването на хирургически дренаж с подходящи средства. Напредъкът там се изразява в подобряване на пластичността, гъвкавостта и здравината на материала, от който са изработени различните видове дренажни системи.

В хирургичните среди усилено се коментира през последните години необходимостта от извършването на хирургически дренаж при определени оперативни интервенции, като все още липсва единодушие по въпроса.

Специалистите от различни области на хирургията споделят своите съображения от поставянето на дренаж, като дори отричат нуждата от неговото поставяне във връзка с по-висок риск от възникване на инфекция и различни по тежест усложнения.

В много случаи обаче поставянето на подходяща дренажна система улеснява евакуацията на натрупаните течности и секрети, като по този начин намалява риска от по-тежки усложнения и позволява бързо зарастване на раната.

Какво представлява хирургически дренаж?

Дренажите са гумени лентички или тръбички, които се използват с цел евакуация на секрети, кръв, гной, инфектирани течности, въздух от телесните кухини (гръдна, коремна, ставни или от патологично формирани кухини).

В следоперативния период дренажи се поставят, за да се прецени здравината на направените анастомози (по появата на изливи или хеморагии).

В зависимост от методиката и технологията на изпълнение се различават няколко основни вида дренажни системи, като при избора на определена такава при всеки отделен пациент се подхожда индивидуално в зависимост от вида и тежестта на заболяването, индивидуалните особености и някои придружаващи фактори.

Различават се няколко вида дренаж:

• отворен дренаж: представлява гумена лентичка, която дренира течността върху марлена подложка или в торбичка. При този тип дренове рискът от инфекция е по-висок
• затворен дренаж: използват се тръбички, които дренират течността в специална торбичка или бутилка. Такива са например гръдните и ортопедични дренове, като при тях рискът от инфекция е значително по-нисък
• активен дренаж: създава се вакуум, който спомага за евакуация на течността
• пасивен дренаж: тези дренажи функционират не под вакуум, а на базата на разликата в налягането между телесните кухини и външната среда

Изборът на точно определена техника се извършва главно от локализацията на интервенцията и склонността към натрупване на течности, секреция и формиране на гнойна и инфектирана тъкан.

Обикновено дренът престоява между 24 часа и седем дни в зависимост от обема на изтичащата гнойна колекция, кръв, лимфна течност и други секрети.

Дренажната система се отстранява при спиране на изтичането на секретите или при намаляване на скоростта на изтичане и обема до по-малко от 25 милилитра на ден.

При отстраняването на дренажната система се спазват определени правила и препоръки, като в зависимост от вида на системата някои се отстраняват поетапно (с по няколко сантиметра на ден) или с една процедура. При отстраняването е задължително спазването на всички правила за антисептична обработка и дезинфекция на раната.

Полезна и подробна информация може да намерите в раздел Лечения:

• Дренаж на абсцес

Кога (при кои състояния и заболявания) е необходимо приложението на хирургически дренаж?

Извършването на хирургически дренаж е необходимо предимно в случаите, при които се извършва оперативна интервенция в участък от тялото, който се отличава с повишена секреция или в случаите, при които се наблюдава повишено натрупване на гной, кръв, отпадъчни материи (мъртва тъкан).

Основните цели при поставянето на хирургически дренаж включват:

• отстраняване на натрупани течности или въздух в засегнатата област
• профилактика срещу натрупване на отпадни материи, гной, кръв
• предпазване от натрупване на въздух
• за охарактеризиране на натрупаната течност
• превенция на вторични инфекции и улесняване заздравителните процеси

Най-голямо приложение намира в гръдната и коремната хирургия, но също и в ортопедията, пластичната хирургия, при хирургични интервенции на щитовидната жлеза, в неврохиругията, както и при операции в областта на отделителната система и пикочните пътища (поставянето на уринарен катетър също е вид дренажна система).

В зависимост от основното заболяване, вида на хирургичната интервенция и редица индивидуални фактори, извършването на хирургически дренаж се осъществява най-често при следните заболявания:

• Абсцес на кожата, фурункул и карбункул с неуточнена локализация
• Абсцес на белия дроб и медиастинума
• Абсцес на Бартолиновата жлеза
• Бъбречен и перинефрален абсцес
• Хидроцеле, неуточнено
• Остър синуит
• Хроничен синуит
• Лабиринтит
• Салпингит и оофорит
• Епидурален кръвоизлив
• Остеомиелит

В редица случаи извършването на дренаж води до бързо и осезаемо подобряване на симптоматиката (като например при остър или хроничен синуит, при които натрупаната течност може да провокира неврологична симптоматика и да доведе до погрешно диагностициране на пациентите).

При извършването на дренаж на кожата се наблюдава бързо повлияване състоянието на пациентите и ограничаване на възпалителните процеси.

Решението за извършването на дренаж се взема от лекуващия лекар и се съгласува със съответните специалисти.

След определени интервенции, при определени заболявания, както и при неправилна техника на поставяне или отстраняване, хирургическият дренаж може да нанесе повече вреди, отколкото ползи.

Крие ли рискове извършването на хирургически дренаж?

Поставянето на подходяща дренажна система след извършването на определена оперативна интервенция в миналото беше задължително и не подлежеше на съмнение, докато към днешна дата много специалисти се съмняват в ефективността и необходимостта от поставянето на дренаж.

В много случаи специалистите действат по протокол и дори да имат съображения са длъжни да поставят хирургически дренаж. При някои от манипулациите дренажната система крие по-висок риск от възникване на вторична инфекция в сравнение с липсата му. Така например в много случаи антибиотичната профилактика се оказва достатъчна мярка срещу развитието на микроорганизми в раневата повърхност, а поставянето на дренажна система забавя заздравителните процеси.

Най-големите рискове, свързани с дренажа, се коренят в забавеното му отстраняване, като по правило колкото по-късно се отстрани дренажната система, толкова по-висок риск съществува от инфекция, усложнения и затруднено отстраняване (в някои случаи се налага извършването на малка хирургическа инцизия, поради зарастване на околните тъкани към дренажната система).

При поставянето на дренаж пациентите се мониторират и следят за прояви, свързани с развитието на инфекция, като например фебрилитет (повишаване на телесната температура), остро влошаване на състоянието, локални реакции около дренажа като зачервяване, подуване, секреция, промяна в цвета и други.

При данни за развиваща се инфекция се препоръчва извършването на посявка за определяне на вида на патогенния причинител и съответно назначаване на подходящ антибиотик, към който агентът е чувствителен.

Най-често се развиват бактериални инфекции, които се третират с подходящи антибиотици, по-рядко се развиват микози (гъбични инфекции), при които се прилагат подходящи противогъбични средства в подходящ дозов режим.

Най-сериозното усложнение, наблюдавано рядко в съвременната медицина, включва развитието на сепсис и септичен шок (при проникване на микроорганизмите в системната циркулация е възможно засягане на множество органи и структури с тежки усложнения).

При сепсис се наблюдава остро влошаване на цялостното състояние на болния и се налага своевременно комплексно лечение за овладяване на симптомите. Рискът от сепсис е по-висок при пациенти с тежки подлежащи хронични заболявания, неоплазми, при предшестваща химиотерапия или лечение с кортикостероиди и имуносупресивни средства.

При поставянето и отстраняването на дренажната система е възможно локално кървене (което се овладява с подходящи средства), болка (при някои пациенти се прилагат предварително обезболяващи агенти, аналгетици) и в редки случаи засягане на разположени в съседство структури.

За минимизиране на рисковете при поставянето на хирургически дренаж се препоръчва предварителна консултация между отделните специалисти за нуждата от дренаж, необходимото време за престой с дренажната система и опциите за безопасно и минимално инвазивно отстраняване.

В зависимост от множество фактори дренажът може да се отстрани след 24 часа, но в други случаи може да бъде отстранен след една (в редки случаи до две) седмици.

При извършването на хирургически манипулации, независимо от естеството им, се доверете на екип от специалисти с дългогодишен опит в областта, с натрупани знания, умения и възможности за справяне с непредвидени ситуации и усложнения в хода на работата.

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

• Дренаж на абсцес
• Ангиопластика
• Спешна операция
• Сърдечна хирургия