Лабиринтит МКБ H83.0

Лабиринтитът, известен още като вестибуларен неврит, представлява възпаление на вътрешното ухо, при което се засяга лабиринтната система. Лабиринтитът е част от вътрешното ухо, която помага за контрол на баланса.

Информация за анатомията на вътрешното ухо може да прочетете тук:

• Вътрешно ухо (auris inerna)

Възпалението на лабиринта води до световъртеж, а също е възможна загуба на слуха или шум в ушите. То може да се появи като един пристъп, серия от атаки или постоянно състояние, което отшумява в течение на 3-6 седмици. Състоянието може да бъде асоциирано с гадене и повръщане.

Лабиринтитът може да се появи във всяка възраст. Причината за заболяването не може да се определи. Често състоянието се появява след вирусно заболяване, като грип, и по-рядко след инфекция, причинена от бактерии. Вирусите или имунен отговор към тях може да причини възпаление, което води до лабиринтит. По-рядко заболяването може да възникне след инфекция на средното ухо.

Инфекцията възпалява вестибуларния нерв. Това предизвиква изпращането на погрешни сигнали към мозъка, че тялото се движи. Но другите сетива (като зрение) не откриват същото движение. Объркването в сигналите може да предизвика у засегнатия индивид усещането, че стаята се върти или загуба на равновесие (световъртеж).

Инфекцията достига до вътрешното ухо по следните пътища:

• Тимпаногенен път - лабиринтитът е усложнение на острия отит. Възпалението преминава от средното във вътрешното ухо през овалното или кръглото прозорче. При хроничен отит може да настъпи образуване на фистула, като чрез нея се изтича гнойна колекция от средното ухо в латералния полукръжен канал на лабиринтната система. Инфекция може да настъпи и при манипулации в средното ухо, при които може да се травмира и системата във вътрешното ухо.
• Менингогенен път - наблюдава се значително рядко и най-често е усложнение на епидемичния или специфичен менингит.
• Метастатичен път - от далечно гнойно огнище при скарлатина, грип, тиф и друго.

Възможни причини за развитие на лабиринтит включват:

• Респираторни заболявания, като бронхит
• Вирусни инфекции на вътрешното ухо
• Стомашни вируси
• Херпесни вируси
• Бактериални инфекции, включително бактериални инфекции на средното ухо
• Травма на главата или ухото
• Алергия
• Злоупотреба с алкохол
• Доброкачествен тумор на средното ухо
• Някои лекарства
• Значителен стрес

Факторите, които увеличават риска от поява на вестибуларен неврит, са:

• Цигарен дим / тютюнопушене
• Консумация на големи количества алкохол
• Анамнеза за алергия
• Честа умора
• Стрес
• Някои лекарства

Различават се три форми на лабиринтит:

• Серозен лабиринтит - при тази форма на възпаление в лабиринта навлизат само токсини, но не и самите бактерии, които причиняват дадено заболяване. Това обикновено се случва при хора, заболели от скарлатина, като от началното първично огнище се отделят токсини, които увреждат лабиринтната система. Тази форма на лабиринтит се характеризира с увеличаване на налягането на лабиринтните течности

• Гноен лабиринтит - тази форма се развива при навлизане на микроорганизми във вътрешното ухо. Образува се гноен ексудат, богат освен на микроорганизми и на левкоцити. При тази форма много често може да се стигне до пълна загуба на слуховата функция.

• Некротичен лабиринтит - може да се развие при инфекциозни болести (грип, скарлатина и други), при абсцес, образуван в съседство на лабиринтната система, при което се развива тромбоза на съдовете, следователно развитие на некроза на лабиринта. По-късно се развива гранулационна тъкан на мястото на некрозата и с това се стига до пълна загуба на функцията на лабиринта.

Признаците при лабиринтит започват бързо и могат да бъдат доста интензивни в продължение на няколко дни. След това те обикновено започват да отшумяват, но могат да се проявят при внезапно движение на главата. Те могат да варират от леки до тежки, като някои хора имат усещането, че не са са в състояние да останат в изправено положение.

Симптомите при лабиринтит могат да включват:

• Замайване
• Световъртеж
• Загуба на равновесие
• Гадене и повръщане
• Шум в ушите, който се характеризира със звънене или бръмчене в ухото
• Оталгия (болка в ухото)
• Усещане за натиск в ухото
• Оторея (изтичане на секрет от ухото)
• Загуба на слуха в диапазона на високите честоти на едното ухо
• Зрителни промени, като замъглено зрение или двойно виждане
• Леко главоболие
• Повишена температура
• Лицева слабост
• Болка / скованост във врата

Някои фактори могат да влошат замайването, като настинка или заболяване, тъмнината, претъпкани места или малки стаи, умора, менструация, ходене.

Лекарят обикновено диагностицира лабиринтита по време на физикален преглед. В някои случаи, освен ушен преглед, е необходимо да се извърши пълен физикален преглед, включително неврологична оценка.

Симптомите на лабиринтит могат да имитират други състояния, така че лекарят може да назначи изследвания, за да ги изключи. Тези състояния включват болест на Мениер, мигрена, мини-инсулт, мозъчен кръвоизлив, увреждане на артериите на врата, доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж, мозъчен тумор. Могат да се извършат изследвания, като тест на слуха, пълна кръвна картина, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на глава, електроенцефалограма.

В повечето случаи симптомите преминават в рамките на няколко седмици. Лечението включва комбинация от почивка на легло и лекарства за облекчаване на симптомите, като бензодиазепини, антиеметици, антихистамини, кортикостероиди. Може да се наложи допълнително лечение за подлежащата инфекция. При гнойните форми на лабиринтит се предприема оперативно лечение с цел премахване на първичното гнойно огнище.

Възстановяването от острото възпаление на лабиринта обикновено отнема една до шест седмици, но не е необичайно наличието на остатъчни симптоми в продължение на няколко месеца.

Малка част от хората имат персистиращи симптоми, които продължават няколко месеца или евентуално години. Това изисква по-интензивен вид лечение, наречено вестибуларна рехабилитационна (възстановителна) терапия.

Лабиринтитът може да причини дългосрочно или постоянно увреждане. Ако засегне вестибуларният апарат, може да наруши чувството за баланс в продължение на няколко години след като преминаване на възпалението. Ако засегне кохлеата, може да причини увреждане на слуха.