Електроенцефалограма (ЕЕГ)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?  

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Електроенцефалограмата (ЕЕГ, EEG) е изследване, използвано за електрофизиологичен мониторинг (наблюдение) и записване на електрическата активност на мозъка.

Този метод обикновено е неинвазивен, като към главата се прикрепват специални сензори (електроди).
В редки случаи обаче се използват инвазивни електроди под формата на игли.

Електродите изпращат информация към компютър, който записва електрическата активност на мозъка на хартиен носител или ги показва на екрана.

Някои състояния, например пристъпи, могат да се установят посредством промените в обичайната електрическа активност на мозъка.
EEG най-често се използва за диагностициране на епилепсия.

Въпреки ограничената пространствена разделителна способност, електроенцефалограмата продължава да бъде ценен инструмент за научни изследвания и диагностика, особено когато се изисква висока темпорална резолюция (което не е възможно да се постигне чрез компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс).

Понякога, вместо електроенцефалограма, за ЕЕГ се използва терминът електроенцефалография, като разликата между двете понятия е следната:

• електроенцефалография (ЕЕГ) — това е методът или самата техника на записване на електрическите потенциали, които се генерират спонтанно по време на физиологичната активност на клетките на мозъчната кора.
  

  Под електроенцефалография най-често (но невинаги) се разбира, че електродите са поставени на скалпа, но ЕЕГ-запис може да бъде направен и когато електродите са поставени директно върху мозъчната кора (интракраниално) — тогава това изследване се означава като електрокортикография (ECoG);

• електроенцефалограма (ЕЕГ) — това е самият запис на мозъчната активност — хартиен или електронен.
  ЕЕГ-записът на хартиен носител (аналогово ЕЕГ) е сравнително остаряла технология.
  Преобразуването (конвертирането) на аналогово ЕЕГ до цифрови сигнали преди съхранение или показване на данните вече се прилага доста често (цифрово ЕЕГ);

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Клиничните обстоятелства, при които се използва електроенцефалограма, включват:

• диагностициране на епилепсия и определяне на типа на пристъпите при епилепсия.

ЕЕГ е най-важният и полезен тест за потвърждаване на диагнозата "епилепсия".

• разграничаване на епилептични пристъпи от други състояния, като например:
  1. психогенни неепилептични пристъпи;
  2. синкоп;
  3. субкортикални (подкорови) разстройства на движението;
  4. някои форми на мигрена;
• установяване степента на увреждане, свързани със загуба на съзнание или деменция;
• за поставяне диагноза "мозъчна смърт" при човек в кома;
• изследване разстройства на съня, например нарколепсия;
• следене на мозъчната активност, докато пациентът е под обща анестезия (пълна упойка) по време на мозъчна операция;
• установяване на органични нарушения (засягащи главен мозък, гръбначен мозък или нервната система) или делириум от първични психиатрични синдроми, като например кататония;
• прогностично изследване при пациенти в кома;

В някои случаи рутинната ЕЕГ не е достатъчна, особено когато трябва да се направи запис на пациент по време на пристъп.
В този случай пациентът може да бъде приет в болница за няколко дни или дори седмици, като през това се правят продължителни ЕЕГ-записи (заедно със синхронизирани по време аудио и видео записи).

Електроенфелагорафията може да се използва за мониториране (наблюдение, следене) на състоянието при различни процедури:

• мониториране на дълбочината на анестезия;
• като косвен индикатор за церебрална перфузия при каротидна ендартеректомия (операция, при която се отстранява участък от вътрешната част на сънната артерия при стеснение на съда);
• мониториране на амобарбиталния ефект по време на теста на Wada;

EEG може да се използва и в отделенията за интензивно лечение с цел:

• мониториране на неконвулсивни пристъпи/неконвулсивен статус епилептикус (status epilepticus);
• мониториране ефекта от седативни средства/анестезия при пациенти в медикаментозно индуцирана (предизвикана) кома (при лечение на рефрактерни пристъпи или при повишено вътречерепно налягане);
• следене за вторично увреждане на мозък при състояния като субарахноидален кръвоизлив (все още се проучва);

ЕЕГ може да се приложи при всички деца, при които е налице първа проява на афебрилни или комплексни фебрилни пристъпи.

Електроенцефалограмата не е показана за диагностициране на рецидивиращо главоболие, тъй като няма предимства пред рутинната клинична оценка.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Ще бъдете помолени да подпишете формуляр за съгласие, чрез който давате разрешението си за извършване на процедурата.
Ако имате някакви въпроси, не се колебайте да попитате лекуващия си лекар.

В деня преди провеждането на това изследване трябва информирате лекуващия си лекар, ако приемате някакви медикаменти и/или добавки.

Може да се наложи временно да преустановите приема на някои лекарства преди изследването като:

• сетивни средства;
• транквилизатори;
• мускулни релаксанти (миорелаксанти);
• сънотворни средства;
• противогърчови средства;

Тези медикаменти могат да повлияят на нормалната електрическа активност на мозъка Ви и доведат до отклонения в резултатите.

Не спирайте приема не лекарства без първо да се консултирате с Вашия лекар.

Ще трябва да измиете косата си с шампоан вечерта преди изследването, като я изплакнете само с вода.
Не трябва да използвате никакви допълнителни продукти за коса, като например балсам, лак за коса или гелове.

Не трябва да консумирате храни или напитки, съдържащи кофеин (чай, кафе, газирани напитки и шоколад) най-малко 8-12 часа преди теста.

В някои случаи, за да се установи наличието на анормална електрическа активност на мозъка, може да се наложи да спите по време на изследването. Ето защо ще бъдете помолени да не спите в нощта преди теста или да спите по-малко часове (около 4-5 часа), като си легнете по-късно и станете по-рано от обичайното.

Може да се наложи използването на седативни средства, които ще Ви помогнат да се отпуснете и да не спите преди началото на теста.

Ако ще се изследва дете, то трябва да се държи будно преди изследването.

Избягвайте гладуването в нощта преди или в деня на изследването, тъй като ниската кръвна захар (хипогликемия) може да повлияе на резултатите.

След края на теста може да продължите с обичания си дневен режим.

Ако са наложи да приемате седативни медикаменти или да не спите преди изследването, трябва да помолите някой да Ви закара до вкъщи.

Метод на провеждане на изследването:

Електроенцефалограмата може да се извърши в болница или в лекарския кабинет, като разчитането на записа се извършва от лекар-специалист по нервни болести — невролог.
Ако имате някакви въпроси, не се притеснявайте да попитате лекуващия си лекар.

• Ще бъдете помолени да легнете по гръб на кушетка или да седнете удобно в полулегнало положение в кресло, да затворите очи и да се отпуснете;
• Ще Ви бъдат поставени между 16 и 25 плоски метални дискове (електроди) на различни места по главата, като за прикрепването им се използва специален препарат/гел.

  При новородени обикновено се използват по-малък брой електроди.

• През цялото време на изследването трябва да сте със затворени очи, да останете спокойни и да не говорите, освен ако не се налага;
• Възможно е изследването да се прекъсва през определени интервали от време, което ще Ви позволи да се раздвижите или смените положението на тялото си;
• Възможно е изследващият да Ви помоли да направите различни неща по време на теста, като през това време ще проследи промените в електрическата активност на мозъка:
  1. може да се наложи да дишате дълбоко и бързо (хипервентилация). В повечето случаи се правят 20 вдишвания на минута в продължение на 3 минути;
  2. има вероятност да бъдете помолени да гледате към ритмично повтаряща се ярка и мигаща светлина — строб (strobe) светлина.
     Този вид стимулация се означава като фотична или стробоскопична.
  3. може да се наложи да спите по време на изследването. Ако не можете, ще Ви бъде дадено седативно средство, чрез което да се успокоите и така да заспите;
  4. ако ЕЕГ се прави, за да се установят проблеми със съня, може да се наложи записът на електрическата активност на мозъка да продължи през цялата нощ;

Електроенцефалограмата може да отнеме от 45 минути до 2 часа, като след теста може да се върнете към обичайните си дейности.

Ако се е наложило да не спите или са Ви били дадени медикаменти за сън, ще се наложи някой да Ви закара до вкъщи след изследването.

Други изследвания, които могат да се направят заедно с ЕЕГ, включват:

• видео ЕЕГ:

Записва пристъпите върху видео носител или на компютър, което позволява на лекуващия лекар да види какво се случва непосредствено преди, след, както и по време на пристъп.

Това изследване може да бъде много полезно при локализирането на конкретната област на мозък, в която евентуално възникват пристъпите.

Видео ЕЕГ е полезно и за диагностициране на психогенни пристъпи, които могат да изглеждат като същински такива, но не повлияват електрическата активност на мозъка.

Видео електроенцефалограмата може да се използва както в краткосрочен, така и в дългосрочен план:

1. краткосрочният мониторинг се извършва в амбулаторни условия и може да продължи то 6 часа;
2. дългосрочното наблюдение се извършва в болница и може да продължи от 3 до 7 дни;

• картографиране на мозъка:

Това е сравнително нов метод, който много наподобява ЕЕГ.

При мозъчното картографиране също се поставят електроди върху скалпа на пациента, чрез които електрическата активност на мозъка се предава към компютър, които изработва цветна карта на мозъчните сигнали.

• амбулаторно ЕЕГ мониториране:

При това изследване пациентът е в състояние да се движи, като тестът дава възможност за продължителен запис на електрическата активност на мозъка.

Използват се по-малко на брой електроди, като пациентът носи малко, преносимо, записващо устройство.
Записът може да продължи цял ден или повече, като на изследвания е позволено да напуска болницата.
Амбулаторното ЕЕГ проследяване не е толкова прецизно като стандартната електроенцефалограма.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследването няма да усещате болка или дискомфорт.

В някои случаи за прикрепване на електродите се използва специален гел, като част от него може да остане по косата Ви след теста, поради което ще се наложи да измиете косата си, за да го премахнете.

В много редки случаи се използват иглени електроди, в резултат на което ще почувствате краткотрайна и остра болка при прикрепването на всеки електрод.

Ако се поставят електроди в носа, те могат причинят гъделичкане, а в редки случаи дразнене, болка или леко кървене в продължение на 1-2 дни след теста.

Ако по време на изследването бъдете помолени да дишате по-учестено, може да усетите леко замайване или изтръпване на пръстите.
Това е нормална реакция при хипервентилация, която ще изчезне за няколко минути след като възстановите нормалното си дишане.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Електроенцефалограмата е безболезнено изследване и се смята за безопасно.

При това изследване се записва електрическата активност на мозъка, но в нито един момент от теста не преминава електрически ток през тялото Ви, поради което ЕЕГ не трябва да се бърка с електрошокова (електроконвулсивна) терапия.

Ако страдате от епилепсия или друго заболяване, характеризиращо се с пристъпи, пристъпите могат да бъдат предизвикани посредством мигащи светлини или хипервентилация.
Ако това се случи, персоналът е обучен да се справи със ситуацията.

Резултати от проведеното изследване:

Изследват се няколко вида вълни:

• Алфа (alpha) вълни — с честота от 8 до 12 цикъла (повторения) в секунда (Hz).
  Алфа вълни се установяват само в будно състояние, когато очите са затворени, но умът е буден.
  Alpha вълните изчезват с отваряне на очите или когато се концентрирате;
• Бета (beta) вълни — имат честота от 13 до 30 цикъла в секунда. Тези вълни нормално се установява, когато умът е буден или ако сте приели високи дози от някои лекарства, като например бензодиазепини;
• Делта (delta) вълни — те са с честота, по-малка от 3 цикъла за секунда. Тези вълни нормално се наблюдават при малки деца или когато сте заспали;
• Тета (theta) вълни — имат честота от 4 до 7 цикъла за секунда. Тези вълни се срещат нормално само когато сте заспали, както и при малки деца;

Подробна информация за отделните видове мозъчни вълни и състоянията, при които се установяват, ще намерите в тази ТАБЛИЦА.

  Нормални стойности:

• При възрастни, които са будни, се установяват предимно алфа и бета-вълни;
• Двете половини на мозъка показват сходен модел на електрическа активност;
• Не се установяват отклонения в електрическата активност на мозъка, както и наличие на бавни мозъчни вълни;
• При използване на мигащи светлини (стробоскопична стимулация) по време на изследването, при една част от мозъка (тилната области) могат да се установят краткотрайни промени, но като цяло мозъчната активност остава нормална;

  Отклонения от нормата:

1. Двете половини на мозъка показват различен модел на електрическа активност. Това може да насочва към проблем в дадена мозъчна област;
2. EEG показва внезапно засилване на електрическата активност (спайкове)на мозъка или внезапно забавяне на мозъчните вълни.

   Тези промени могат да се дължат на:

   • мозъчен тумор;
   • инфекция;
   • травма;
   • инсулт;
   • епилепсия;

   Ако е налице епилепсия, локализацията и точния модел на анормалните мозъчни вълни могат да насочат към типа на епилепсията или на пристъпите, които се установяват при пациента.
   

3. Промените в мозъчната активност могат да не възникват само в една област на мозъка.
   Подобни промени могат възникнат и ако се засегне целия мозък при състояния като отравяне с лекарства, инфекции (енцефалит) или метаболитни нарушения (например диабетна кетоацидоза), при които се променя химичния баланс в организма
4. при възрастни, които са будни, се установяват делта вълни и твърде много тета вълни.
   Тези резултати насочват към мозъчна травма или мозъчно заболяване.
   Приемът на някои медикаменти също може да доведе до подобни резултати
5. ЕЕГ не засича електрическа активност на мозъка (права линия на ЕЕГ).
   Това означава, че липсва мозъчна функция, което обикновено е резултат от липса на кислород или на кръвоток в мозъка — наблюдава се при кома.
   В някои случаи права линия на ЕЕГ може да се наблюдава при лекарствено-индуцирано (предизвикано) седиране.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите или условията, които могат да възпрепятстват провеждането на изследването или да повлияят на резултатите, включват:

• движение на очите или тялото по време на процедурата;
• ниска кръвна захар (хипогликемия), причинена от гладуване;
• светлини, особено ярки или мигащи такива;
• прием на някои медикаменти, като например:
  • антиепилептични средства;
  • седативни средства;
  • транквилизатори;
  • барбитурати;
• консумацията на храни или напитки, съдържащи кофеин — кафе, чай, газирани напитки и други — преди изследването;
• състояние на безсъзнание поради остро отравяне с лекарства;
• много ниска телесна температура (хипотермия);
• мръсна, мазна или покрита с лак или друг препарат коса — може да затрудни поставянето на електродите;