Седативни лекарства

Видове седативни лекарства

• Бромиди
• Бензодиазепини
• Фитопрепарати
• Соли на магнезия
• Други седативи

Приложение

Механизъм на действие

Особености на лечението със седативни лекарства

Странични ефекти

Рискове за здравето

Прекратяване на лечението

 Лекарства, които имат способността да отнемат нервното напрежение и безпокойството, да облекчават възбудата и да предизвикват настъпване на съня, се наричат седативни лекарства. Те имат общо успокояващо действие върху ЦНС, като възстановяват нарушеното равновесие между процесите на възбуждане и задържане.

Тези медикаменти се използват също с цел отнемане на тревожността, провокирана от някои манипулации. Често се дават в комбинация с аналгетици преди инвазивни процедури, като сърдечна катетеризация, колоноскопия, както и изследване с ядрено-магнитен резонанс.

Седативни лекарства законно се предписват за:

• облекчаване на болката,
• при анестезия,
• лечение на тревожни разстройства,
• нарушения на съня,
• припадъци.

Често обаче те се приемат и като лекарства за развлечение, предизвиквайки зависимост и пристрастяване.

Особено опасна е комбинацията с алкохол, която може да доведе до потискане функцията сърцето и белите дробове (т.е. може да спре сърдечната дейност или дишането и да доведе до смърт).

Видове седативни лекарства

Към седативните средства се отнасят:

Бромиди

Бромидите засилват процесите на задържане в кората на главния мозък поради факта, че бромните йони изместват хлорните в междуклетъчните пространства на ЦНС: след постъпване в организма бромидите отделят бромидни йони, които антагонизират ефекта на хлоридните йони и водят до засилване на процесите на задържане. Аналогично лечението на хроничната интоксикация с бромиди се осъществява с натриев хлорид.

Използват се различни соли на брома - натриев бромид, калциев бромид, калиев бромид. Използват се и комбинирани препарати.

Прилагат се при:

• неврози,
• неврастении,
• полова превъзбуда (приапизъм).

Излъчването им от организма чрез бъбреците, сълзите, слюнката, потта също оказва дразнещ ефект и води до развитие на стоматит, конюнктивит, хрема, психическа депресия, кожни обриви. Означава се като хронична интоксикация - бромизъм.

Бромидите се характеризират с дълъг полуживот - 10-12 дни и могат да натрупват в организма. Обикновено оказват дразнещо действие върху стомаха и червата при приемането си.

Преди да се въвеждат анксиолитиците, бромидите са се прилагали под формата на микстури за перорално приложение, в комбинацията с кофеин, при лечение на неврози, а в комбинация с атропин интравенозно при язвена болест.

Вижте още:

• Бромиди

Бензодиазепини

Бензодиазепините са едни от най-често използваните психоактивни лекарства, които имат седативен ефект. Някои бензодиазепини, като диазепам, хлордиазепоксид и алпразолам, често са предписвани за лечение на тревожност, остра реакция на стрес и пристъпи на паника.

Други бензодиазепини, с по-релаксиращо действие, като триазолам и естазолам могат да бъдат предписани за краткосрочно лечение на нарушения на съня.

Бензодиазепини не бива се употребяват в комбинация с алкохол и грейпфрути, а употребата на тютюневи изделия следва да се редуцира.

Подробна информация за приложението на бензодиазепините, начина им на действия, противопоказанията и други, може да намерите тук:

• Бензодиазепини

Фитопрепарати

Като фитопрепарати се използват екстракти от лечебни растения, като валериана (дилянка), дяволска уста (домашна коприва), маточина, хмел (беличе) и др.

Основни показания за приложение са неврозите и психичните нарушения, сърдечна болка без органична причина, невровегетативната дистония.

В комплексната терапия на неврозите като седативни лекарства често се използват продукти, които са получени от корените и коренищата на валерианата. В корените на валерианата се съдържат различни съставки - валерианова киселина, борнеол, велерин и др., на които се дължи мекото седативно действие на това растение.

Ефекта им на седация се дължи на етерични масла и валепотриати, които са с ГАМК-миметична активност и понижават възбудимостта на ЦНС. Тази реакция се дължи на валериановата киселина.

Соли на магнезия

 Магнезиеви соли - използват  се при възбуда и гърчове, в резултат на черепно - мозъчна травма или еклампсия. Прилагат се мускулно или бавно венозно.

• Магнезиеви соли

Други седативи

Седативен ефект имат също:

• Скополамин и
• Бензодиазепини.

Приложение на седативни лекарства

Седативните лекарства имат широко приложение. В най-общи линии се предписват при:

• шизофрения, шизотипни и налудни разстройства;
• hyperemesis gravidarum;
• амебен абсцес на главния мозък;
• болест, предизвикана от Rocio-вирус;
• вирусен енцефалит;
• невросензорна загуба на слуха;
• тежки форми на дерматит и екзема;
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит;
• синдром на Турет (Tourette);
• лихен симплекс хроникус;
• психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на кокаин;
• световъртеж и нарушение на устойчивостта;
• японски енцефалит.

Механизъм на действие на седативните лекарства

Седативните лекарства са депресанти на централната нервна система (ЦНС), които забавят нормалното функциониране на мозъка. Има различни видове депресанти на ЦНС, повечето от които действат на мозъка, като засяга невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (GABA).

Невротрансмитерите са химични вещества в мозъка, които осъществяват комуникацията между мозъчните клетки. GABA работи чрез намаляване на мозъчната активност.

Въпреки че различните видове ЦНС депресанти въздействат по различен начин, в крайна сметка всички те ускоряват действието на гама-аминомаслената киселина, което намалява тревожността и провокира настъпването на съня.

Особености на лечението със седативни лекарства

Лечението със седативи трябва да се прилага под наблюдението на медицински специалист.

Седативите могат да бъдат много опасни, ако не се взимат в точните предписани дози - разликата между дозата предизвикваща успокоение и смъртоносната доза е твърде малка.

Някои представители на седативните лекарства, като барбитуратите например, могат да предизвикат кома, прекратяване на дишането или смърт ако се приемат в по-висока доза.

Съществува също риск от поява на гърчове или други тежки последици, особено при рязко лишаване на тялото от медикамента (за повече информация вижте "Прекратяване на лечението").

Странични ефекти

Приема на седативи може да доведе до поява на някои или повече от следните симптоми:

• сънливост,
• затруднена координация,
• замъглено зрение,
• неясен говор,
• затруднение в паметовите способности,
• невнимание,
• нарушено възприятие за времето и пространството,
• забавяне на рефлексите и дишането,
• намалена чувствителност към болка,
• лежерност.

При някои хора може да се стигне дори до:

• състояние на скованост или парализа.

При продължителен прием, някои успокоителни могат да причинят увреждане на паметта, объркване и дори пълна загуба на координация.

С течение на времето, когато тялото се адаптира към седативния медикамент е необходима все по-голяма и по-голяма доза, за да се постигне същия ефект - развива се толерантност. А това може да стане причина за предозиране.

Както беше споменато по-горе, седативните лекарства лесно предизвикват пристрастяване. Това води до значителна промяна в личностните качества, влошават се взаимоотношенията със семейството и приятелите, неспособност за справяне със задълженията на работното място и в ежедневието.

Рискове за здравето

Здравните рискове включват анемия, депресия, нарушение на чернодробната функция, както и хронична интоксикация (главоболие, нарушено зрение, неясен говор).

Бебетата на хронични потребители могат да имат затруднения при дишането и храненето, нарушен сън, изпотяване, раздразнителност и повишена температура.

Възможна е появата и на други симптоми, при развита толерантност, като тежестта на проблемите ще се различава в зависимост от конкретното вещество и неговите фармакокинетиката и фармакодинамиката.

Прекратяване на лечението

Прекратяването на лечението трябва да става много постепенно, чрез периодично редуциране на дозата. Рязкото спиране може да бъде много опасно и да има много негативни последствия върху организма.

Прекратяването на приема може да доведе до поява на симптоми на абстиненция, като:

• нервност,
• тремор,
• безсъние,
• кошмари,
• загуба на апетит,
• сърцебиене,
• учестено дишане,
• повишаване или понижаване на кръвното налягане.

Някои хора развиват висока температура или имат припадъци в резултат на резкия спад на количествата на GABA в мозъка.

При краткодействащите успокоителни симптомите на абстиненция може да се появят около 12 до 24 часа след спиране на употребата им, докато при дългодействащите успокоителни обикновено са необходими 24 до 48 часа.

При контролираното спиране приема на седативни лекарства пациента паралелно получава и психиатрично консултиране, с цел да намери и други начини за справяне с тревожността и стреса.

Изображения: freepik.com; framar.bg