Световъртеж и нарушение на устойчивостта МКБ R42

Вестибуларната система възприема и анализира промяната на скоростта на всички праволинейни и ъглови движения на главата и тялото в пространството. Информацията, която се получава от нея служи за изпълнението на сложни, безусловно рефлекторни реакции, свързани с координация на движенията на очите, главата и промяна на тонуса на аксиалната мускулатура за запазване на стабилна поза и ориентация на тялото в пространството.

Вестибуларните разстройства се проявяват с няколко групи симптоми:

• Сензорни симптоми или субективно нарушение във възприемането на околното пространство - световъртеж и деформация на пространство;

• Вестибуло - соматични разстройства - спонтанен нистагъм;

• Вестибуло - вегетативни симптоми.

Световъртежът (Vertigo) представлява субективно, лъжливо възприятие за движение на пространството около пациента или несъществуващо движение на самия болен. Той може да има различна характеристика: болният може да чувства леко замайване (dizziness) или силно чувство за движение на предметите, люлеене, нестабилност на тялото и походката, при което може да падне и да се нарани.
Световъртежът може да бъде системен, когато е в една посока, несистемен в различни посоки или неопределен като замайване:

• Системният световъртеж е свързан с лезия на периферния рецепторен апарат. При засягане на отолитовия апарат болният може да има чувство за пропадане или издигане нагоре;

• Позиционният световъртеж се характеризира с това, че се проявява само при определена позиция на главата и трае няколко секунди. Появява се при засягане на отолитовия апарат при купололитиаза, при цервикална патология и иритация на вертебралните симпатикови сплитове, транзиторни исхемични атаки (ТИА) във вертебро - базиларната система със смущение в кръвоснабдяването на периферния вестибуларен апарат.

Продължителността на световъртежа е различна. При транзиторните исхемични атаки продължителността е от минути до 24 часа, при Мениерова болест - часове, а при вестибулопатии за дни и седмици.

Деформация на пространството. Това е лъжливо чувство за изкривяване на околното пространство. Появява се при засягане на коровия край на вестибуларната система.