Витаминни добавки

Витамините представляват органични нискомолекулни съединения с определена химична структура, които се синтезират предимно в растенията и частично в някои микроорганизми.

Тяхното значение за организма е голямо, тъй като са необходими за нормалното функциониране на множество важни физиологични процеси и биохимични реакции.

Участват в процесите на растеж и възстановяване, подпомагат кръвотворенето, повишават устойчивостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда. Необходими са за нормалния метаболизъм и усвояване на хранителните вещества.

Човек си набавя необходимите витамини посредством храната (плодове, зеленчуци, ядки, варива, месо, риба, мляко и млечни продукти) или чрез така наречените витаминни добавки, представляващи синтетични препарати.

Съвременните методи на производство на голяма част от плодовете и зеленчуците (и не само) е причина за по-ниското им съдържание на витамини, което често става причина за витаминен дефицит въпреки привидно правилен хранителен режим.

Освен това термичната обработка (замразяване, варене, печене, пържене) води до разрушаване на голяма част от съдържащите се в продуктите витамини.

Витаминните добавки са много добър вариант за набавяне на определени елементи, като се предлагат под формата на таблетки, капсули, прахчета за разтваряне, разтвори за парентерална употреба (при пациенти в тежко състояние, с изразена малнутриция).

На пазара съществува огромно разнообразие, като производителите значително са улеснили пациентите, създавайки комбинации от витамини за определени болестни състояния.

Предлагат се монопрепарати, съдържащи само един витамин, както и полипрепарати, съдържащи повече от един витамин.

Много често в комбинациите се включват и минерали, за постигане на оптимален ефект по отношение на здравословното състояние на болните.

В зависимост от своите оплаквания всеки отделен пациент може да се насочи към определена витаминна добавка.

Някои ги приемат профилактично, за повишаване на индивидуалната имунологична резистентност, при бременност, за профилактика на рахит при новородени или с лечебна цел, при хиповитаминоза, скорбут, анемия и други състояния.

Потребностите от тези незаменими субстанции варират в зависимост от пола, възрастта, сезона, професията, здравословното състояние и индивидуалната имунологична резистентност, условията на труд.

Необходимостта от допълнителен прием на витаминни добавки нараства при следните състояния:

• нездравословно хранене: консумация предимно на тестени, захарни и пържени храни
• строги диети, различните форми на вегетарианство: гладуването и намаленият хранителен внос водят до поливитаминен дефицит, докато намалената до липсваща консумация на месо и млечни продукти обикновено резултира в повишени нужди от витамин В12 и някои микроелементи (желязо, цинк, мед)
• тютюнопушене и чест прием на алкохол: вредните навици значително намаляват резорбцията и усвояването на субстанциите и повишават необходимостта от редица витамини (витамин С, витамин Е)
• намалена физическа активност, прекарване на голяма част от времето на закрито: тези фактори сами по себе си водят до намаление на активния имунитет, поради което, особено в студените месеци, е необходим допълнителен прием на витамини (главно витамин D, витамин С, витамин А)
• бременност и кърмене: адекватният витаминен внос подпомага нормалното протичане на бременността, представлява своеобразна профилактика срещу сутрешното гадене (витамин В6), предпазва от дефекти в развитието на плода (фолиева киселина)
• чести инфекции: намалената имунна защита на организма много често е резултат от витаминен дефицит и намален прием на антиоксиданти, като много добри резултати се постигат с комбинираните витаминни добавки, съдържащи оптимални дози от различните витамини, минерали и микронутриенти
• при доказана хиповитаминоза на определен витамин
• лечение с антибиотици и химиотерапевтици, водещи до дисбактериоза
• заболявания и състояния, свързани с повишено елиминиране от организма, като например обилно изпотяване, увеличена диуреза при безвкусен или захарен диабет, хронични ентерити
• заболявания и състояния, свързани с намалена резорбция на витамините, като например паразитози, цьолиакия, стомашна ахилия (значително намалена до липсваща продукция на стомашен сок) и намалена продукция на жлъчни киселини
• продължителен прием на лекарствени средства: пероралните контрацептиви предизвикват дефицит на фолиева киселина, лаксативните средства водят до дефицит на мастноразтворимите витамини, антиацидните средства повишават необходимостта от прием на витамини от група В

Отделните витамини, включени в състава на различните видове добавки, се различават по някои физикохимични особености (мастноразтворими и водоразтворими), както и по отношение на основните си ефекти.

Така например витамин А представлява мастноразтворим, мощен антиоксидант, който намира широко приложение в офталмологията (при различни зрителни нарушения и намалена светлинна адаптация), в дерматологията (при дерматит и екзема, псориазис, нарушения в епителизацията), има ключова роля при формирането на дентицията и скелета.

Витамин D има ключова роля в усвояването на калция и регулацията на редица медиатори, като е доказана протективната му роля по отношение на развитието на депресия, деменция, хипертония, затлъстяване, захарен диабет, хипопаратиреоидизъм, колоректален карцином.

Витамин К е мастноразтворима субстанция, която съществено подпомага процесите на кръвотворене, предпазва от развитието на фрактури, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, използва се и като антидот при предозиране с кумаринови антикоагуланти (каквито са например варфарин, аценокумарол).

Последният от основните представители на мастноразтворимите витамини е витамин Е, който се определя като биологичен антиоксидант, предпазващ клетките от вредното действие на образувалите се в организма токсични продукти. Участва в аминокиселинната обмяна, повишава усвояването на витамин А, притежава изразено липотропно действие.

Водоразтворимите витамини включват витамин С и витамините от група В.

Витамин С е с доказани многостранни ефекти по отношение на увеличаването на резистентността на организма спрямо инфекциозни причинители и простудни заболявания и се използва главно като имуностимулатор. Подобрява усвояването на желязото и участва в метаболизма на някои невротрансмитери, участва в регенеративните процеси на кожата, като ускорява процесите на епителизация и формирането на колагена, оказва благоприятен ефект върху кръвотворенето.

Витамините от група В са голяма група, като много често се прилагат под формата на комбинирани препарати.

Отличават се с многостранни ефекти по отношение на метаболизма и усвояването на мазнини, въглехидрати и белтъци, подпомагат правилното функциониране на нервната система, участват във формирането на клетките и тяхната регенерация.

Показанията за приложението им са разнообразни, така например витамин В9 (фолиева киселина) е от изключително важно значение за нормалното протичане на бременността и предпазва от развитието на дефекти, засягащи невралната тръба.

Витамин В6 (пиридоксин) намира приложение в терапията на някои форми на анемия, при сърдечно-съдови заболявания, депресия, гадене и повръщане през бременността.

Основните клинични показания за приложение на витамин В12 включват заболявания на периферната и централната нервна система, хепатит, анемия, някои кожни заболявания.

В зависимост от целта на приема на различните витаминни добавки (с профилактична или лечебна цел) се определя най-подходящият препарат, дневната доза и продължителността на приема.

Този тип медикаменти обикновено се приемат на определени курсове (от един до 6 месеца при различните препарати), за постигане на максимален ефект.

Приемани в предписаните дози рядко се наблюдават странични ефекти, изразяващи се предимно в гастроинтестинални нарушения (гадене, болка в корема, повръщане, диария или запек), алергични реакции (обрив, сърбеж, зачервяване), главоболие, замайване.

Предозиране се наблюдава рядко, като по-опасно е при прием на многократно по-високи от стандартните дози мастноразтворими витамини.