Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на храносмилателните органи Нарушена резорбция в червата Цьолиакия

Цьолиакия МКБ K90.0

Цьолиакия МКБ K90.0 - изображение

Цьолиакията е генетично обусловено, автоимунно заболяване, при което настъпва увреждане на лигавицата на тънкото черво при контакт с житни храни, съдържащи глутен. Това са: пшеница, ръж, овес, ечемик. Глутенът е протеинен комплекс изграден от глутамин и пролин наречена алфа глиадин. Алфа глиадина е активната съставка, която причинява увреждането на тънкото черво. Глутеновата ентеропатия (целиакия, нетропическо спру) е класически пример за малабсорбция.

Най-висока честота на целиакията е в Западна Ирландия (1:597)и Израел(1:500).

Цьолиакия включва няколко синонима на заболяването:

  • Глутенчувствителна ентеропатия;
  • Идиопатична стеаторея;
  • Нетропическо шпру.

Цьолиакията е наследствено заболяване, което се отключва при контакт с токсичното вещество в житните растения - глутен. Установено е, че при болните с шору са повишени HLA B8 и HLA DW3 антигените. Най-важна роля в имунната патогенеза на целиакията играят глиадин - чувствителните Т - лимфоцити, а увреждането на ентероцитите се дължи на секрецията на цитокини (IFN).

Съществуват различни хипотези за механизма на развитие на целиакията: токсична, мембранна и имунологична. За сега се приема, че целиакията е имунологично обусловено заболяване. Патологичният процес се развива предимно в дванадесетопръстника и в началото на тънкото черво. В резултат на имунния процес в лигавицата, настъпва вилозна атрофия, което довежда до понижена абсорбция. Развива се малабсорбция - намалява се абсорбционната повърхност. В резултат на това се нарушава абсорбцията и на мазнини, в резултат на което те се отделят с изпражненията - стеаторея. Губят се и много витамини.

Клинична картина на цьолиакия
Целиакията бива симптоматична и безсимптоматична. Последната се открива у роднини и се доказва само чрез чревна биопсия. Симптомите на целиакия започват първо в ранно детство и след това могат да намелят. Вторият пик на заболяването се появява в 3-та и 4-та декада, а третия пик след 60 годишна възраст. Симптомите са: хронична диария, стеаторея, безапетитие, намаляване на теглото и подуване на корема. Има чести изхождания (до четири пъти на ден), изпражненията са в голямо количество, кашави са, светложълти, лъскави и зловонни. Поради засягане на проксималните отдели на тънкото черво, където се резорбира желязо единствения симптом на заболяването може да бъде желязо - недоимъчна анемия. Поради тежкия калориен и витаминен дефицит, понякога доминират екстраинтестинални прояви. Болните с цьолиакия са с променливо настроение и избухливи. Неврологичните промени включват миелопатия, атаксия, периферна невропатия, припадъци. Също често се среща и остеопатия. При жените се наблюдава спонтанни аборти и стерилитет. Болните с целиакия имат повишен риск да развият малигнено заболяване. При десет проценти от болните с нетропическо шпру се откриват гастроинтестинални лимфоми, фарингеален карцином, рак на хранопровода. Интестиналните язви и структури са късни усложнения. В ранна детска възраст, децата с целиакията изостава по-скоро на ръст, отколкото на теглото. Съществуват и форми на целиакия, които протичат без диария и те са по-характерни за по-големи деца.

Диагноза на цьолиакия
Цьолиакията се доказва само в случай, че е доказана непоносимост към глутена и след спиране на консумиране на храни съдържащи глутен, болните оздравяват и всичко характерни за целиакията симптоми изчезват. Диагнозата се доказва единствено с тънко чревна биопсия. За сигурни ендоскопски данни за глутенова ентеропатия се смята, че са изтънена лигавица, намален брой или изчезване на Kerckring - ови гънки, фестониране на ръбовете на гънките, мозаичност на лигавицата. Морфологичните особености на тънкото черво при шпру са: вилозна атрофия на лигавицата, хипертрофия на криптите, кубоидни промени на епителните клетки. От серологичното изследване се откриват характерни антитела антиглиадинови антитела (АГА), антиретикулинови антитела (АРА), антиендомизиум антитела (ЕМА). Изследванията на фекалиите потвърждава стеаторея.

Лечение на цьолиакия
Лечението на целиакията се свежда до спазване на стриктна диета, изключване на всички храни съдържащи глутен (пшеница, ръж, ечемик). Провежда се лечение с желязо, витамини, калций, магнезий и цинк.

3.0, 14 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Цьолиакия МКБ K90.0

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Цьолиакия МКБ K90.0

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Цьолиакия МКБ K90.0

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия