Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на храносмилателните органи Нарушена резорбция в червата

Нарушена резорбция в червата МКБ K90

Нарушена резорбция в червата МКБ K90 - изображение

Малабсорбция е процес на нарушена резорбция на хранителните вещества, които не се резорбират напълно и преминават през чревния тракт, без да достигнат до кръвния ток.
Двата основни фактора за нарушена резорбция в червата са:
- Изменения в чревната лигавица;
- Дефект в транспортирането на хранителните субстанции.

Цьолиакия (глутенова ентеропатия, нетропическо спру) е заболяване, което представлява класически пример за нарушена резорбция в червата. Активната компонента на глутена е алфа-глиадин, който представлява комплекс от протеини, богати на пролин и глутамин. Алфа-глиадина на пшеницата, ръжта и ечемика предизвикват увреждане на тънкото черво. Цьолиакията е генетично обусловено заболяване, характеризиращо се с непоносимост на лигавица на тънкото черво към глутена, съдържаш се в житните храни (пшеница, ръж, ечемик) и водещ до нарушена резорбция на червата. Важна роля в имунната патогенеза на цьолиакията играят глиадин-чувствителните Т-лимфоцити, а за увреждането на ентероцитите са отговорни секретираните цитокини. Глутенът се свързва с протеини от повърхността на тънкочревните епителни клетки, които участват в образуването на рецепторен комплекс. Глутенът става имуногенен, в резултат на това свързване, и индуцира синтеза на антиглиадинови антитела. Освен това се синтезират и сензибилизирани лимфоцитите и се повишава продукцията на лимфокини. Тези имунологични процеси водят до увреждане на ентероцитите.
Симптомите започват в ранното детство и след това могат да намалеят. Вторият пик на изява ма болестта се наблюдава в 3-та до 4-та декада, а третия пик след 60-годишна възраст.
Повече за глутенова ентеропатия можете да прочетете при:

Тропическо шпру или тропическа стеаторея е заболяване на тънките черва и се среща в тропическите райони. Протича със синдром на нарушена резорбция на червата, характеризиращо се с изглаждане на чревните гънки и възпаление на лигавицата на тънките черва. Причината не е изяснена, предполага се, че може да бъде причинено от бактерии, вируси, паразитни инфекции или амеба. Други причини, които се свързват със заболяването са дефицит на фолиева киселина и витамин Б12. Заболяването започва с пристъп на остра диария, треска и неразположение, след което пациентите преминават в хронична фаза на диария, стеаторея, загуба на тегло, анорексия и хранителен дефицит.
Повече за тропическа стеаторея можете да прочетете при:

Синдром на бактериален свръхрастеж на тънките черва или синдром на сляпата чревна бримка, е състояние, което настъпва, когато нормалната бактериална флора на тънкото черво пролиферира извън нормалните граници и причинява разстройство на нормалните физиологични процеси на смилане и резорбция. Проблемът на сляпата чревна бримка и нарушена резорбция на червата възниква, когато бактериални колонии, които нормално съществуват в горната част на храносмилателния тракт, започват да се размножават неконтролирано и да променят свойствата си. Синдромът на сляпата бримка е усложнение на хирургични операции на корема, възпалителни заболявания на червата, склеродермия или дивертикули на червата. Симптомите включват загуба на апетит, гадене, метеоризъм, диария, стеаторея, отслабване, обща слабост, недостиг на витамин Б12, фолиева киселина, железен дефицит.
Повече за бактериален свръхрастеж на червата можете да прочетете при:

Друго нарушение от групата на нарушена резорбция в червата е панкреатичната стеаторея. Панкреатична стеаторея представлява наличието на излишък от мазнини в изпражненията, поради недостиг или намалена секреция на панкреатичната липаза. Панкреатична липаза е най-активния липолитичен ензим, който разгражда мастите до мастни киселини и глицерол. Панкреатична стеаторея се наблюдава в напреднали стадии на хроничен панкреатит, когато се развива екзокринна недостатъчност на панкреаса. Клинично се изявява с диария, кашави, мазни, обемисти и лошо миришещи изхождания. Освен тези симптоми причинени от липсата на ензима, често се срещат и симптоми на хроничния панкреатит.
Повече за панкреатична стеаторея можете да прочетете при:

Нарушена резорбция в червата може да се причини и от непоносимост към въглехидрати, нишесте, масти и белтък. Липсата на един или повече ензими (дизахаридази) води до въглехидратна непоносимост. Диарията се дължи на привличане на вода и електролити в лумена на червото от осмотичния градиент, създаден от неразградените дизахариди. Нишестето е полизахарид, който се разгражда от амилазата до глюкоза. Нарушената секреция на амилазата води до непоносимост към нишесте. Ензимите, които разграждат мастите са панкреасната и стомашната липаза. Липсата на тези ензими води до непоносимост към мазнини. Непоносимост към белтък и нарушената му резорбция се причинява от недостиг или намалени нива на протеолитични ензими от панкреаса или стомашния пепсин. Независимо от причините довели до малабсорбция и вида на непоносимостта, характерни клинични симптоми на заболяването са диария и отслабване на килограми.
Повече за малабсорбция причинена от непоносимост можете да прочетете при:

Нарушена резорбция в червата има и при болест на Whipple. Заболяването се причинява от бактерията Tropheryma whippelii. Това е системно заболяване и може да засегне различни органи и системи. Ламина проприя на лигавицата на тънкото черво е инфилтрирана с макрофаги, което води до нарушена нормална вилозна функция на червата и малабсорбция. Тъй като засяга много органи и системи клиничната изява на заболяването е разнообразна. Симптоми и признаци от страна на тънкото черво са диария, коремна болка и загуба на тегло. Много чест симптом са артралгиите. Като други съпътстващи симптоми се срещат загуба на апетит, умора, слабост, висока температура, втрисане и други.
Повече за болестта на Whipple можете да прочетете при:

Най-честите клинични симптоми, независимо от патофизиологичните причини довели до нарушена резорбция на червата са загуба на тегло и диария. Броят на дефекациите и консистенцията им зависи от тежестта и разпространението на нарушенията. Загубата на тегло се определя от водещата причина за малабсорбция. Обикновено при първоначалния преглед, болните съобщават само за тези симптоми, от които не може да се уточни за какъв вид нарушение в резорбцията на веществата се касае. Налага се да се направят допълнително лабораторни изследвания и изследване на изпражненията за стеаторея. Важен метод за оценка на малабсорбцията е тънкочревната биопсия.
Повече за неуточнена малабсорбция можете да прочетете при:

3.1, 7 гласа

ВИДОВЕ Нарушена резорбция в червата МКБ K90

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Нарушена резорбция в червата МКБ K90

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Нарушена резорбция в червата МКБ K90

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки