Интравенозно хранене

Храненето е жизненоважен процес, при който се осигуряват всички необходими за оптималното функциониране на организма субстанции, съдържащите се в хранителните продукти.

Редица състояния, заболявания и вродени дефекти причиняват тежки увреждания в нормалното функциониране на гастроинтестиналната система, във връзка с което приемът на храна води до влошаване състоянието на пациента. В подобни случаи за набавяне на необходимите нутриенти се прилага хранене през тръба или интравенозно хранене в зависимост от тежестта на състоянието на пациента.

Интравенозното хранене се назначава от специалист (лекуващият лекар, гастроентеролог или друг специалист в зависимост от болестта на пациента), като най-често болният се хоспитализира и проследява внимателно.

Разработването на различни по вид и състав формули (с преобладаващ процент протеини, мазнини или въглехидрати, допълнително обогатени с определени аминокиселини, ензими и други нужни за бързото възстановяване на болния субстанции) е от ключово значение за оптималната грижа за пациента и съобразяване с неговите индивидуални потребности.

Какво представлява интравенозното хранене?

В медицината се различават най-общо два пътя за внос на лекарства, нутриенти и други субстанции, а именно ентерален и парентерален.

Ентералният път (терминът произлиза от гръцки и означава в буквален превод през храносмилателната система) използва отвърстията на храносмилателната система, докато парентералният път заобикаля храносмилателната система.

Парентералното приложение на субстанции от своя страна в зависимост от достъпа се подразделя на интравенозно (през венозната система), интрамускулно (инжектиране директно в мускула), подкожно (инжектиране в подкожието), интраартериално (инжектиране на субстанцията директно в артериалния поток) и други.

При интравенозното хранене вносът на необходимите нутриенти и полезни субстанции се осъществява през венозната система, като за целта се използва най-често достъпът през v. subclavia (подключична вена), разположена в областта под ключиците. При необходимост и при определени пациенти може да се използва и друг достъп, като в зависимост от нужната продължителност на манипулацията може да се използва и централният венозен път.

За предпочитане е използваният венозен път да е различен от този, през който се внасят лекарствата за намаляване на риска от инфекции и механични травми.

В зависимост от състоянието на пациента, вида и тежестта на основното заболяване, както и от някои индивидуални особености, интравенозното хранене може да бъде частично (парциално) или тотално. При частичното венозно хранене освен прием на необходимите субстанции през венозната система пациентът приема малки количества храна през устата. Частичното интравенозно хранене подпомага основното хранене на пациента. При тоталното интравенозно хранене венозният път е единственият път, по който се доставят хранителни вещества на организма.

Продължителността на интравенозния прием на хранителни субстанции зависи от множество фактори (общо здравословно състояние на болния, скорост на възстановяване на организма, вид на основната терапия и други), като може да продължи от няколко дни (при бързо стабилизиране състоянието на болния), до няколко седмици и дори месеци.

За намаляване на риска от различни по тежест странични ефекти, които неминуемо следват всяка медицинска интервенция, се препоръчва стриктен мониторинг на състоянието на пациента, проследяване на многобройни лабораторни показатели, изразяващи функционалната активност на отделните органи и системи в организма.

За задоволяване на индивидуалните потребности при всеки конкретен пациент са разработени различни формули и разтвори за интравенозно хранене, съдържащи оптимизиран състав, отговарящ на нуждите на пациента.

Така например при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност, при които не е назначена диализа в комплексните терапевтични мерки, формулата съдържа по-нисък процентен състав протеини, но висок процент есенциални (незаменими, които не се произвеждат от организма и е необходим внос с храната) аминокиселини.

При пациенти със сърдечна недостатъчност, както и при лица с бъбречна недостатъчност се предпочитат формули с по-ниско съдържание на вода (за да не се натоварват сърдечно-съдовата и отделителната системи допълнително).

При пациенти с дихателна недостатъчност се предпочитат формули с по-ниско съдържание на въглехидрати и по-високо съдържание на мазнини за обезпечаване на калорийния внос (преработката на мазнини натоварва в по-ниска степен белите дробове, в сравнение с преработката на въглехидрати).

При новородени се предпочитат формули с по-ниско съдържание на захари, а при лица със затлъстяване се препоръчва използването на бедни на мазнини формули.

Лекуващият медицински екип въз основа на данните за пациента и неговото здравословно състояние назначава подходяща формула, проследявайки ежедневно състоянието на болния (при влошаване се предприема смяна на формулата).

При кои заболявания и състояния се препоръчва интравенозно хранене?

Интравенозното хранене се прилага при различни по тежест заболявания и увреждания, като в най-общия смисъл се назначава при пациенти, при които ентералното хранене е рисково или силно затруднено, при недохранени пациенти, а също и в случаите на дефицит на витамини и микроелементи.

Едни от основните показания за приложение на този начин за снабдяване на организма с необходимите нутриенти включват:

• неопластични образувания: при рак, ангажиращ някой от отделите на гастроинтестиналния тракт, както и в резултат от различните мерки и методи за лечение на рак (химиотерапия, лъчетерапия) е възможно влошаване на усвояването на внесените с храната нутриенти, обструкция по хода на стомашно-чревния тракт, съпроводена с изразен болков синдром, диарийни изхождания и други прояви
• болест на Crohn, улцерозен колит: възпалителните заболявания, засягащи отделите на стомашно-чревния тракт протичат с рецидивиращи прояви, като често се прилага интравенозно хранене като част от комплексния терапевтичен режим за създаване на благоприятни условия за ускоряване на възстановителните процеси и настъпването на ремисия
• синдром на късото черво: състояние, представляващо вроден дефект или възникващо в резултат от хирургична интервенция по повод друго увреждане в областта, в резултат от което намалява чревната площ и съответно способността за усвояване на полезните нутриенти
• исхемични чревни увреждания, абнормална чревна активност: в резултат от структурни и функционални увреждания се увреждат физиологичните процеси, протичащи в червата, което налага алтернативен път за внос на необходимите нутриенти и субстанции
• след хирургични интервенции
• след тежки травми
• след тежки изгаряния
• при сепсис
• при тежък панкреатит, перитонит, илеус
• нарушена резорбция в червата
• малабсорбция и малнутриция, хранителни нарушения
• нарушена резорбция в червата след хирургична намеса
• при наличие на блокаж по хода на стомашно-чревния тракт
• при вродени нарушения във функционалната активност на определени отдели от храносмилателната система
• при продължително персистираща диария в детска възраст (риск от хиповитаминоза, дефицит на минерали, забавяне на растежа и развитието)

Интравенозното хранене обикновено не е опция на първи избор при функциониране на храносмилателната система, но в зависимост от състоянието на пациента и по лекарска преценка може да се назначи.

Може да се приложи за облекчаване на организма и натоварването му при пациенти в тежко увредено общо състояние, сърдечна недостатъчност, чернодробни увреждания, бъбречна недостатъчност и други.

За намаляване на възможните рискове, развиващи се в резултат от интравенозното хранене (странични реакции в резултат от поставянето на венозния път, в резултат от използваната формула и други) се препоръчва мониторинг на множество лабораторни показатели, като кръвна захар, чернодробни ензими, ниво на белтъка, ниво на креатинина, пълна кръвна картина, нива на електролитите и минералите, както и индекс на телесна маса, функция на отделителната система (проследяване на отделените количества урина, наличие на отклонения в нормата) и други.

Крие ли рискове интравенозното хранене?

Като всяка медицинска процедура и при интравенозното хранене съществуват известни рискове от поява на странични, нежелани ефекти.

Най-общо страничните ефекти, развиващи се в хода на процедурата, се подразделят на механични (предизвикани от поставянето и използването на венозния път) и метаболитни (развиващи се в резултат от използването на неподходяща формула).

Към най-честите механични странични ефекти се включват нараняване на стените на кръвоносните съдове при поставянето на венозната система, развитието на различни по тежест инфекции на мястото на венозния път, както и проникването на патогенни микроорганизми в системната циркулация с характерните за това усложнения (развитие на системна инфекция, сепсис, остро влошаване на здравословното състояние на пациента).

При някои пациенти се наблюдава сериозен риск от формиране на кръвни съсиреци и тромби, с характерните за тях рискове, особено при разпространение в системната циркулация.

Метаблитните нежелани ефекти са многообразни, във връзка с което се препоръчва проследяването на множество показатели в хода на терапията. Към най-честите метаболитни нежелани ефекти се включват следните:

• промени в нивата на кръвната захар: в зависимост от състоянието на пациента и използваната формула е възможно развитие на хипогликемия (понижение на кръвната захар) или хипергликемия (повишение на кръвната захар) с характерните за тях прояви
• дехидратация или свръхнатоварване на организма с течности: прекомерният внос на течности може да доведе до сериозно натоварване на организма при пациенти със сърдечна, бъбречна или чернодробна недостатъчност, докато недостатъчният внос на течности може да причини дехидратация и свързаните с нея усложнения и рискове
• промени в електролитите: необходимо е съобразяване на формулата със здравословния статус на пациента и стриктно проследяване на вноса на основните електролити (калий, натрий, хлор)
• промени в минералния състав: някои формули са допълнително обогатени с минерали, докато други умишлено съдържат нищожни количества
• промени в липидния профил: при пациенти, приемащи формули, богати на мазнини, е възможно влошаване на липидния профил и повишение на нивата на холестерола, триглицеридите и нископлътностните липопротеини
• увреждане на черния дроб: наблюдава се предимно при недоносени новородени, тъй като тяхната хепатална система се отличава с непълно развитие и разгъната функционална активност, липса на функционална активност на редица ензимни системи. При недоносени новородени се предпочита използването на формули, бедни на протеини
• влошаване на костната плътност: при тотално интравенозно хранене, продължаващо повече от три месеца е възможно влошаване на костната плътност, развитие на остеопороза, остеомалация и други увреждания на костите
• увреждане на жлъчния мехур: възможно е формиране на конкременти, развитие на възпалителни процеси, холецистит и други увреждания. За стимулиране на активността на жлъчния мехур се препоръчва включване на формула, богата на мазнини и без захар за няколко часа, което води до контрахиране на жлъчния мехур и подпомага изхвърлянето на натрупаните вредни субстанции

За намаляване на рисковете от краткосрочни и дългосрочни нежелани ефекти се препоръчва провеждане на интравенозно хранене в болнични условия и под стриктен медицински контрол. При провеждане в домашни условия се препоръчва осигуряване на медицински персонал, който ежедневно да проверява състоянието на болния и да следи за правилното изпълнение на процедурата.

При преустановяване на процедурата е необходима консултация със специалист в областта на храненето и гастроентерологията, който да изготви подходящ план за постепенно захранване на пациента (обикновено се преминава първоначално през течна диета, софт храни и след това постепенно се включват твърдите хранителни продукти).