Интравенозни течности

Лечение с интравенозни течности се назначава при редица състояния, протичащи с дисбаланс на водната регулация, електролитите и алкално-киселинното равновесие. Прилагат се ефективно и безопасно при пациенти от всички възрастови групи за овладяване на многобройни и разнообразни заболявания.

Показания за приложение на интравенозни течности

Лечение с интравенозни течности се налага в редица случаи при пациенти в умерено тежко и тежко увредено общо състояние, при които е налице дисрегулация на водно-електролитния и алкално-киселинния баланс. Прилагат се под формата на банки с разтвори, които се вливат интравенозно.

Обикновено съдържат вода, електролити, захари с или без добавени медикаменти към тях, като процентното съдържание на отделните съставки варира в зависимост от използваните разтвори и съответно в зависимост от показанията за приложение.

Честотата на приложение, количествата и конкретният вид разтвори с интравенозни течности се определят строго индивидуално в зависимост от състоянието на съответните пациенти, като е необходим строг мониторинг на редица показатели, проследяване на болния, изследване на кръв и урина през определени интервали от време.

Основните показания за назначаване на интравенозни течности включват:

• дехидратация: за корекция на водния и електролитен баланс и адекватна рехидратация
• остра загуба на телесни течности: при масивни кръвоизливи, тежки и масивни изгаряния, сериозни отворени рани и много други
• при оперативна намеса: за поддържане на нормален обем на плазмата (течната съставка на кръвта) по време на операции, за поддържане на нормалния електролитен и водно-солеви баланс при големи оперативни интервенции
• в комплексната терапия на различни заболявания: често се назначават в комбинация с подходящи медикаменти за постигане на оптимални и бързи резултати от лечението, например при антибиотична терапия, при лечение на заболявания с различна етиология, в комплексното онкологично лечение (например при химиотерапия), за коригиране на кетоацидоза (наблюдава се например при лошо контролиран диабет) и много други
• при нужда от парентерално хранене: при пациенти в тежко увредено общо състояние, които не могат да приемат храни и течности през устата, се назначават подходящи интравенозни течности за задоволяване на дневните потребности

Това са едни от най-често използваните препарати в медицинската практика, намиращи приложение на практика при всички заболявания, увреждания, травми, подпомагащи бързото стабилизиране състоянието на пациентите и превенция на евентуални сериозни усложнения в резултат от тежка загуба на телесни течности и дисрегулация на водно-електролитното равновесие.

Видове интравенозни течности

Интравенозните течности в зависимост от съдържащите се в тях вещества (в зависимост от своя състав) и съответно целите на приложение се подразделят на няколко основни групи, всяка от които съдържа допълнително различни по състав представители:

• електролитни плазмозаместващи разтвори: известни са още като солеви разтвори и са едни от най-често използваните разтвори, като в зависимост от състава си могат да съдържа вода, натриев хлорид, калиев хлорид, натриев лактат, калциев хлорид. Най-известен представител от тази група е физиологичният разтвор или разтвор на натриев хлорид, представляващ стерилен изотоничен разтвор, въвеждан венозно капково или струйно в зависимост от показателите на водно-електролитния баланс. Друг често използван представител е съдържащият натриев, калиев и калциев хлорид разтвор на Рингер (най-често при изгаряне дехидратация, шок, обилно потене). Разтворът на Хартман от своя страна съдържа натриев лактат, натриев, калиев и калциев хлорид, като съотношението на електролитите е близко до това на екстрацелуларната течност
• колоидални плазмозаместващи разтвори: прилагат се най-често при масивна загуба на протеини. Това се наблюдава при масивни кръвоизливи, състояние на шок (хиповолемичен, септичен, травматичен), за профилактика на артериална хипотония след лумбална анестезия, в кардиохирургията, при остра кръвозагуба при наранявания, операции, раждане и други. Основни представители от групата са гелофузин (съдържа натриев хлорид и модифицирана течна желатина, представлява изотоничен и изоонкотичен разтвор), декстран (разтвор на високомолекулен декстран с високо колоидоосмотично налягане) и хетастарч (нископроцентен разтвор на 2-хидроксиетил скорбяла във физиологичен разтвор)
• интравенозни течности за парентерално хранене: в зависимост от нуждите на пациентите са налични различни по вид разтвори, като такива, съдържащи глюкоза в различна процентна концентрация, съдържащи есенциални аминокиселини (например албумин), съдържащи есенциални полиненаситени мастни киселини, както и многокомпонентни смеси, съдържащи липиди, аминокиселини и глюкоза. Сред най-широко използваните са изотоничните водни разтвори на глюкоза (като разредител за лекарства, при дехидратация, хеморагия, шок, органна недостатъчност), аминокиселинните препарати (за рехидратация, парентерално хранене и профилактика на хипопротеинемия)

Изборът на конкретен вид и представител се осъществява строго индивидуално в зависимост от клиничното състояние и лабораторните показатели.

Възможни странични ефекти

Основните странични ефекти при приложението на интравенозни течности се дължат на грешки при назначаването им (твърде големи или твърде малки количества), неправилен подбор на препаратите, както и грешки в техниката на поставяне, всяка от които лесно подлежат на баланс и корекция при постоянен мониторинг на пациентите:

• симптоми на недостатъчно вливане на интравенозни течности: жажда, намалено уриниране, потъмняване на урината, усещане за сухота в устата, напукани устни, замайване особено при изправяне от седнало или легнало положение, липса на съществено подобрение на симптомите на основното заболяване, за което са назначени интравенозните течности
• симптоми на прекомерно вливане на интравенозни течности: повишено уриниране, задух особено в легнало положение, оток (подуване) по крайниците, подпухване на лицето, повишение на кръвното налягане, тревожност
• симптоми на неправилен баланс на интравенозните течности: значителна умора, слабост, главоболие, гърчове
• нежелани прояви на самите разтвори: електролитните разтвори рядко провокират странични ефекти, но за разлика от тях при приложение на колоидални разтвори могат да се очакват различни по вид нежелани прояви, като алергия, повръщане, тахикардия, хипотония, бронхоспазъм, обриви, втрисане, промени в някои лабораторни показатели (например скорост на утаяване на еритроцитите, удължаване времето на кръвосъсирване, промени в кръвната захар) и други
• прояви при неправилно поставяне: интравенозните течности изискват поставянето на венозен източник, като при неправилно извършване на манипулацията, което се наблюдава сравнително рядко в клиничната практика, е възможно инфектиране, колапс на вената, усещане за мравучкане и изтръпване при неправилно поставяне и други. При появата им в най-кратък срок се вземат необходимите мерки за туширане на усложненията и правилно поставяне на венозния източник

При строг и чест мониторинг състоянието на пациентите лечението с интравенозни течности осигурява постигане на бързи ефекти, стабилизиране на пациентите и редукция на риска от възникване на сериозни усложнения, свързани с основното заболяване или увреждане.

Изображения: freepik.com