Бубонна чума МКБ A20.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата представлява остро, особено опасно, най-често с ендемично разпространение инфекциозно заболяване, пренасяно от бълхи. Протича с изразен токсиинфекциозен синдром и хеморагично-некротично възпаление на лимфните възли, белите дробове и други органи.

Макар да се счита за много хора за изчезнало заболяване, чумата все още върлува в определени части на света, като ежегодно се съобщават за между хиляда и три хиляди новозаразени.

Бубонната чума е една от трите основни форми на инфекцията, като именно тази форма е причината за пандемичните взривове в миналото.

Причинител и особености

Чумата е ендемична в някои райони Азия, Мароко, Уганда, но модерният транспорт благоприятства нейното бързо пренасяне и разпространение навсякъде по света.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: специфичен етиологичен причинител на заболяването е бактерията Yersinia pestis (в миналото позната като Pasteurella pestis), представляваща Грам-отрицателен бактерий от семейство Enterobacteriaceae
• особености на причинителя: Y.pestis е неподвижен, факултативен анаероб, който произвежда антифагоцитен предпазен слой. Подобно на други видове Yersinia, той тества отрицателно за урея, лактозна ферментация и индол. Най-близкият му роднина е стомашно-чревният патоген Yersinia pseudotuberculosis, а по-отдалечен Yersinia enterocolitica. Отделя ендотоксини и екзотоксини
• заразяване: основният механизъм на предаване на бубонната чума е трансмисивният (при ухапване и попадане на причинителя в кръвообращението). Хората стават случайни гостоприемници в естествения цикъл на чумата при ухапване от инфектирана бълха. Чумата е зооантропоноза (от инфекцията се засягат както животните, така и хората), циркулираща основно сред естествените животински резервоари, предимно горски и градски малки гризачи и паразитиращите по тях бълхи. Възприемчивостта е всеобща, имунитетът след преболедуване невинаги предпазва от повторни заболявания. Постваксиналният имунитет не защитава срещу белодробните форми

• рискови фактори: сред известните рискови фактори, увеличаващи вероятността от заразяване, са пътуване, пребиваване и продължителен престой в ендемични райони (Мадагаскар, демократична република Конго, Перу, Аризона, Калифорния, Колорадо и други), професия, при която има близък контакт с гризачи, практикуване на дейности на открито и риск от контакт с преносители. Повишен риск се описва за живеещите в ендемичните райони при липса на протекция на домашните животни срещу бълхи, проникване в домовете им на малки гризачи, които могат да бъдат потенциални преносители и близък контакт с живи или умрели животни
• особености на процеса: бубонната чума е най-честата клинична форма на заболяването. Инфекцията се разпространява лимфогенно (чрез лимфната система) до местните лимфни възли (бубонна чума), но по-късно може да се разпространи до всички части на организма по хематогенен път, предизвиквайки развитието на септицемия

Симптоми

Бубонната чума протича изключително характерно, като състоянието на засегнатите се влошава много бързо, а при липса на своевременна медицинска намеса процентът на леталните случаи е висок. Сред типичните клинични белези на инфекцията се включват:

• инкубационен период: бубонната чума се проявява клинично след инкубационен период от 2 до 10 дни, най-често 3-4 дни
• общи начални оплаквания: започва обикновено остро с втрисане, изразен фебрилитет (значително повишена телесна температура), главоболие, повръщане, генерализирани миалгии (болки в мускулите по цялото тяло), безпокойство и обща отпадналост. Характерно за чумата е зачервеното лице с периорална цианоза, изострени черти и инецирани (зачервени) конюнктиви, познато като facies pestica. На мястото на входната врата се наблюдава масивен перигландуларен оток. По същото време или след 1 ден болните забелязват увеличен или силно болезнен лимфен възел. Отокът е причината пациентите да заемат принудително положение, за да избегнат чувството за дискомфорт в засегнатите области
• формиране на чумни бубони: бубоните представляват окръглени подутини с диаметър от 1 до 10 сантиметра. Те са надигнати над околните тъкани, палпаторно извънредно меки, кожата над тях е опъната и силно зачервена. Около увеличените лимфни възли има значителен оток с желатинозна консистенция. Най-честата локализация на чумните бубони е в ингвиналната, феморалната, аксиларната, шийната и задушната области. Бубоните могат да нагноят и фистулизират. Промените по чуните бубони и развитието на гангрена придават характерния тъмен вид на засегнатите участъци, откъдето е дошло и другото име на заболяването, а именно черната смърт
• еволюция на инфекцията: протичането на бубонна чума може да бъде фулминантно, смъртният изход настъпва в рамките на два до четири дни. Вследствие масивна ендотоксинемия при болните настъпва спадане на кръвното налягане, промени в съзнанието и дисеминирана интравазална коагулопатия. Болните са летаргични или психично възбудени

Диагноза

Поставянето на диагнозата при съмнения за чума изисква своевременни, комплексни и целенасочени мерки с цел оптимално бързо, във възможно най-кратки срокове изясняване на състоянието и стартиране на подходяща терапия.

Най-често диагнозата се основава на информацията, получена от:

• епидемиологична анамнеза: данни за пребиваване или посещение на ендемичен район, практикуване на рискова професия, къмпингуване, контакт с малки гризачи, данни за ухапване от бълхи
• физикални находки: обстоен клиничен преглед с оценка на общото състояние, подробен оглед при наличие на засегнати лимфни възли и формиране на чумни бубони при спазване на всички познати мерки за предпазване от заразяване
• доказване на причинителя: потвърждаване на диагнозата се постига при установяване на Yersinia pestis в натривка, оцветена по Грам или с метиленово синьо от бубонни материали, храчки и по-рядко от кръв, както и чрез култура или инокулация на същите материали в опитни животни. За целите на бързата диагностика в ендемичните райони са създадени съвременни китове за бърза диагностика

Диференциалната диагноза се прави със стрептококов или стафилококов лимфаденит, инфекциозна мононуклеоза, туларемия, болест на котешкото одраскване, някои екзотични инфекции и много други.

Лечение

Лечението при потвърдена бубонна чума следва да стартира възможно най-скоро след поставяне на диагнозата, като най-добри резултати се съобщават за започване на терапията в рамките на 24 часа след появата на първите признаци на инфекцията.

Терапията се провежда с подходящи антибиотици, изолация на засегнатите и някои общи мерки:

• антибиотична терапия: лечението на бубонната чума се извършва с комбинация от антибиотици, като най-често се използват някои тетрациклини (например доксициклин), квинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин), аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин) в достатъчно високи дози и в подходящ дозов режим
• общи мерки: при необходимост се прилагат редица други терапевтични мерки и симптоматични средства, включително вливане на течности, назначаване на обезболяващи и противовъзпалителни средства, при необходимост се прилагат общи реанимационни мерки. Лимфните възли са увеличени, меки и флуктуиращи месеци след лечението, което следва да се вземе под внимание. При част от засегнатите може да се наложи дренаж на лимфните възли и подходяща хирургична обработка
• изолация: болните и контактните задължително се изолират от останалите пациенти с цел намаляване на епидемиологичния риск. Следва да се спазват стриктно всички познати мерки за намаляване риска от разпространение на заразата

Прогнозата се определя строго индивидуално, като с най-голямо значение е бързото потвърждаване на инфекцията и своевременното (в рамките на 24 часа) стартиране на подходящо антибиотично лечение.

Смъртността остава висока, както и рисковете от усложнения.

Изображения: freepik.com