Бактериални зоонози МКБ A20-A28

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Зоонозите представляват инфекциозни заболявания, общи за човека и животните, които се предават от животните на човека. Описани са над двеста инфекциозни зоонозни заболявания. Причинителите на зоонозни заболявания са полипатогенни микроорганизми, които притежават способността да се адаптират и размножават в различни видове организми.

Причинител и особености

Зоонозите съществуват в природни огнища с определен географски ареал на разпространение.

При зоонозните заболявания болните животни са както резервоар, така и източник на инфекцията. Под термина резервоар на инфекцията се разбира видът животно, който поддържа съществуването на определена инфекция в природата. Човек се заразява от тях при различни обстоятелства, включително употреба на контаминирани хранителни продукти и животински произход, битов контакт, отглеждане на животни, лов, клане, дране на кожи ухапване на животни или чрез членестоноги:

• специфични източници на инфекцията: обикновено бактериалните зоонози имат конкретен причинител и резервоар. Така например котките могат да бъдат резервоари на чума, антракс, кучетата могат да са резервоар и преносител на чума, лаймска болест, бяс, конете са преносители на антракс, а птиците са преносители на кампилобактериоза, хламидии, орнитози, салмонелоза и други причинители на хранителни токсикоинфекции
• трансмисивен механизъм на заразяване: чрез специфична инокулация на патогенния микроорганизъм, механична контаминация или механична инокулация. По трансмисивен механизъм се предават инфекциозни заболявания като чума, туларемия, марсилска треска, жълта треска, денга, кърлежов енцефалит и други
• фекално-орален механизъм на заразяване: при консумация и прием на контаминирана храна и вода настъпва заразяване със салмоналоза, паратиф, туларемия, кампилобактеоза, бруцелоза и други
• аерогенен механизъм на заразяване: по въздушно-прохов механизъм може да настъпи вдишване на прах от изсъхнали животински екскременти
• покривен механизъм на заразяване: при този механизъм заразяването настъпва по контактно-битов път или чрез директното преминаване на патогенния микроорганизъм през кожа и лигавици. Най-често при ухапване или ослюняване се предава заразата от бяс, фелиноза (болест на котешкото одраскване), лептоспироза

Видове и симптоми

Клиничното протичане при различните видове бактериални зоонози показва редица характерни особености в зависимост от конкретното заболяване, тежестта на протичане, наличието на усложнения и редица индивидуални фактори от страна на засегнатите.

Проявите се развиват след различно продължителен инкубационен период (времето от заразяването с патогена до появата на първите оплаквания), вариращ от няколко часа до няколко седмици, дори месеци. Големи вариации в продължителността на инкубационния период, по-висок риск от тежко протичане и развитие на усложнения се описват при малки деца, бременни жени и лица с имунен дефицит.

При значителен процент от инфекции заболяването стартира с токсикоинфекциозен синдром, за който са характерни висока температура, главоболие, безапетитие, слабост, сънливост.

Различните инфекции, включени в рубриката с характерните за тях причинители и клинични прояви, включват:

• чума: специфичен причинител на инфекцията е Yersinia pestis, като болестта може да протече под различни форми, най-често като бубонна чума със засягане на лимфните възли, целуларно кожна чума, белодробна чума, чумен менингит, септична форма и други. Прогнозата при тази инфекция е сериозна, като леталитетът е висок
• туларемия: причинител е Pasteurella tularensis, като инфекцията започва остро и може да протече като улцеро-жлезна, очно-жлезна, белодробна, гастроинтестинална или генерализирана туларемия
• антракс: причинителят Bacillus anthracis показва потенциал от използване като биологично оръжие във връзка с лесното разпространение на инфекцията и тежкото клинично протичане с висок леталитет. Заболяването протича като кожна форма, белодробна или стомашно-чревна форма, но и като септицемия

• бруцелоза: причинител са бактериите от род Brucella, като тази инфекция също крие потенциален риск от използване за целите на биотероризъм. Заболяването показва разнообразие от клинични прояви и висок риск от усложнения, поразяващи сърдечно-съдовата, опорно-двигателната и нервната система
• сап и мелиоидоза: причинител е Burkholderia mallei и Burkholderia pseudomallei, като състоянието може да протече под формата на сап с характерни промени по кожата и полиорганни увреждания или като остра или хронична мелиоидоза
• треска при ухапване от плъх: причинители са Spirillum minor и Streptobacillus moniliformis, които пребивават в устата на плъхове и други дребни гризачи, като човек се заразява най-често след ухапване от плъх. Инфекцията протича като спирилоза, стрептобацилоза или неуточнена форма
• еризипелоид: при директен контакт с болни животни причинителят Erysipelothrix rhusiopathiae прониква през кожата с развитие на локални възпалителни промени. Проникването в системната циркулация крие риск то развитие на тежка септицемия
• лептоспироза: различни представители на род Leptospira могат да причинят заболяване при хората при прием на контаминирана вода или при директен контакт и нарушена цялост на кожата
• други бактериални зоонози, некласифицирани другаде: по-рядко срещани в клиничната практика инфекции са пастьорелоза, фелиноза (треска от одраскване от котка), екстраинтестинална иерсиниоза и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните видове бактериални зоонози се основава на обстоен анализ на получената в хода на разностранните методи на изследване информация:

• разпит и преглед: значение имат професионалната заетост на засегнатите, упражняване на рискови дейности или хобита, които могат да улеснят заразяването, наличие на подлежащи заболявания или имунен дефицит. Необходим е подробен физикален преглед с цел оценка на общото състояние, установяване на развили се усложнения и подпомагане на диференциалната диагноза
• лабораторни промени: необходимо е назначаване на подробни кръвни изследвания, често в комбинация с уринен анализ и фекален тест. Чести находки са промените в белия кръвен ред, увеличение на маркерите на възпалението (скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин, фибриноген), а при засягане на бъбреците, черния дроб и други органи се установяват и характерните лабораторни находки

• микробиологични изследвания: с най-висока информативна стойност са резултатите от микробиологичните изследвания на кръв, секрети и телесни течности. Изолирането на конкретния бактериален причинител на подходяща среда и с подходящи методики на практика потвърждава диагнозата и решава диференциалната диагноза
• образна диагностика: при клинични данни или съмнения за подлежащи усложнения е уместно извършването на подходящи образни изследвания, като най-често се разчита на коремната ехография, рентгеново изследване на бял дроб или кости и стави, обзорна компютърна томография

Диференциалната диагноза изисква различаване на отделните бактериални зоонози една от друга, но също и различаване от някои други бактериални инфекции, неинфекциозни заболявания и процеси, протичащи с идентични клинични оплаквания и проявления.

Лечение

Терапевтичният подход при различните видове бактериални зоонози обикновено налага хоспитализиране и изолиране в съответните инфекциозни звена на засегнатите пациенти, назначаване на подходящо етиологично (насочено към причинителя на инфекцията) и симптоматично (за облекчаване проявите на болестта) лечение, мерки за овладяване на усложненията и редица общи мерки:

• етиологично лечение: бактериалните инфекции се третират с подходящи антибиотици (съобразно резултатите от антибиограмата, в случаите, в които е назначена). Сред най-често използваните групи са пеницилини, цефалоспорини, макролиди, квинолони, тетрациклини, а при необходимост се назначават и амфениколи, сулфонамиди и други. Назначават се в достатъчно високи дози и в подходяща лекарствена форма (при тежките инфекции се предпочита интравенозно приложение, докато при леко протичащите форми могат успешно да се използват пероралните форми)
• симптоматично лечение: за облекчаване на симптомите могат да се използват лекарства от различни лекарствени групи, включително противовъзпалителни средства, антипиретици, аналгетици, ноотропни лекарства, електролитни разтвори, витамини и други
• общи мерки и лечение на усложненията: обикновено се назначава режим на легло, подходящи промени в диетата, прием на достатъчно течности за превенция на дехидратацията. При наличие на усложнения ранните и подходящи мерки (консервативни или оперативни) съдействат за намаляване риска от дългосрочни последици

Прогнозата при бактериални зоонози се определя, съобразно вида на инфекцията, тежестта на протичане, развитието на усложнения, ранната терапия и бързия и адекватен отговор спрямо приложеното лечение.

Изображения: freepik.com