Антракс МКБ A22

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антракс е остра бактериална инфекция с природно-огнищен характер, която крие висок риск и за хората. Ранното разпознаване на характерните симптомите и стартирането на подходящо антибиотично лечение значително подобрява прогнозата, като без терапия леталитетът достига висока честота.

Причинител и особености

Антраксът е сред особено опасните и с потенциал за използване като биологично оръжие инфекции, за която има потвърдени случаи за използване с целите на биотероризъм, когато през 2001 година биват заразени над 20 дипломати от различни страни с използване на спори на антракс, изпратени като уведомителни писма.

Характерно за болестния процес е следното:

• честота и разпространение: ежегодно се съобщават над две хиляди нови случая на антракс по цял свят, като в някои райони се наблюдава по-висока честота на инфекцията, вероятно във връзка с наличието на съхранили се в почвата спори, по-висока честота на ангажираните в сферата на животновъдството и други фактори
• причинител: специфичен причинител на инфекцията е антраксният бацил или Bacillus anthracis, който е позитивен при оцветяване по Грам бактерий, формиращ спори при неблагоприятни условия, които притежават способността да се запазват в почвата в продължение на десетки години
• източник на инфекцията: източник на инфекцията са болни животни, основно едър рогат добитък, коне, овце, а като резервоар на заболяването може да послужи почвата, в която спорите, получени от труповете на животните, се запазват дълго време жизнеспособни

• заразяване: най-честия път на заразяването с антракс е контактният (при клане на животни, при обработване на животински продукти, при контакт с умрели животни, почва и други). Заразяване е възможно и по въздушно-капков път (при инхалиране на частици, съдържащи причинителя) или по алиментарен път (при консумиране на заразено месо). Възможно е и заразяване по трансмисивен път (при венозни наркомани, използващи обща игла)
• рискови групи: изложени на по-висок риск са ангажираните в съответните отрасли и рискови професии (фермери, животновъди, месари, работещи в кланици, лабораторни и научни работници, изследващи антраксния бацил и други)

Видове и симптоми

Клиничното протичане при антракс показва известни особености в зависимост от входната врата на инфекцията и особеностите в механизма на заразяване.

Инкубационният период (времето от момента на заразяване до появата на първите оплаквания) варира в много широки граници и макар обикновено да е в рамките на около една седмица, може да продължи и до около и над два месеца.

Инфекцията, независимо от клиничната форма обикновено стартира с остро влошаване на общото състояние, изразен токсико-инфекциозен синдром и риск от полиорганни увреждания при хематогенно или лимфогенно разпространение на причинителя.

Основните видове антракс или форми на инфекцията включват:

• кожна форма на антракс: най-често срещаната форма на антракс, наблюдавана при около 90 процента от засегнатите, е кожната с формирането на характерни кожни лезии и промени във вида и пигментацията на кожата. Развива се обикновено по контактен път, като входна врата са кожата и видимите лигавици
• белодробна форма на антракс: при инхалаторно проникване на причинителя в организма се развива първична белодробна форма на антракс, а макар и рядко е възможно развитие на вторична пулмонална форма при разпространение по хематогенен път на някоя от другите форми на инфекцията
• стомашно-чревна форма на антракс: при заразяване по алиментарен път след консумация на контаминирани хранителни продукти или вода се развива стомашно-чревна форма на антракс, която се среща изключително рядко и протича имитирайки някои неинфекциозни и инфекциозни интестинални заболявания
• септицемия при антракс: попадането на бактериите в системната циркулация с развитие на септицемия крие висок риск от тежки полиорганни нарушения. Тази форма на антракс се отличава с най-лоша прогноза и висок леталитет, дори на фона на подходяща антибиотична терапия
• други форми на антракс: при проникване на причинителя през кръвно-мозъчната бариера и засягане на централната нервна система се развива антраксен менингит
• антракс, неуточнен: при невъзможност за уточняване на конкретната форма на антракс и установяване на входната врата се говори за неуточнен антракс

Диагноза

Поставянето на диагнозата при антракс изисква комплексни мерки и целенасочен подход с цел потвърждаване на съмненията, оценка на общото състояние и наличните органни поражения, както и оптимизация на последващата терапия. За целта се използват данните от:

• епидемиологична анамнеза: пребиваване в ендемичен район, контакт с болни или умрели животни, почва, консумация на вода до подозрителен водоем, упражняване на рискова професия и други
• физикални находки: подробен преглед с оценка на състоянието на кожа, лигавици, лимфни възли, неврологичен статус и други
• лабораторни изследвания: назначават се подробни изследвания на кръв, урина и фекални маси, като резултатите обикновено са неспецифични, но могат да подпомогнат уточняването на тежестта на болестния процес и ранното установяване на налични усложнения
• микробиологични изследвания: за потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на причинителя от кръв, фекални маси, телесни течности и секрети, ликвор и други, като се използват специални хранителни среди и методики
• образна диагностика: за оценка на органните поражения могат да се използват белодробна рентгенография, коремна ехография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза изисква различаване от някои други инфекциозни заболявания, но също и от някои системни болести с различен характер (възпалителни, автоимунни, неопластични), показващи идентични находки.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърден антракс е комплексен, като всички мерки и средства се прилагат във възможно най-кратки срокове. Необходимо е хоспитализиране на засегнатите в съответните инфекциозни отделения и стартиране на етиологично и симптоматично лечение на фона на общи мерки за овладяване на наличните усложнения:

• антибиотици: използват се антибиотици от различни групи, главно широкоспектърни представители от тетрациклините, макролидите, квинолоните, някои бета-лактами и други. Прилагат се парентерално до овладяване на острата фаза, след което се преминава към перорално лечение, което може да продължи до и над два месеца. Използват се високи дози с цел постигане на бърз ефект и овладяване на инфекциозния процес

• антитоксин: парентерално приложение на антитела, насочени към произвежданите от антраксния бацил токсини в организма, се прилагат при някои пациенти, успоредно с антибиотичното лечение
• симптоматични средства: средства за обезболяване, овладяване на повишената телесна температура, възпалението, промените в съзнанието, стомашно-чревните или белодробните оплаквания, както и локални средства за повлияване на кожните лезии се прилагат при различни пациенти
• общи мерки: строг постелен режим, ограничаване на външните контакти, при необходимост промени в храненето, включване на допълнителен прием на витамини, глюкоза, водно-солеви разтвори и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като без лечение честотата на тежките усложнения и смъртността са високи. Ранното започване на антибиотична терапия и липсата на усложнения се асоциират с по-добра прогноза.

Профилактичните мерки са насочени предимно към ограничаване на инфекцията сред животните и включват подходящ ветеринарномедицински контрол. Изложените на риск при определени професии следва да използват подходящи лични предпазни средства, в някои случаи се прилага ваксина против антракс или се назначават превантивни антибиотици.

Изображения: freepik.com