Други форми на антракс МКБ A22.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антраксът е остра бактериална инфекция, засягаща главно тревопасните животни. Понякога се предава и на човека пряко или косвено, през наранената кожа и лигавици, по-рядко аерогенно и през стомашно-чревния тракт.

В рубриката други форми на антракс се включва изключително рядко срещаната в клиничната практика неврологична форма на инфекцията, при която причинителят прониква и поразява централната нервна система с развитие на антраксен менингит.

Причинител и особености

Инфекцията от антракс показва потенциал за използване като биологично оръжие във връзка с някои особености на причинителя, епидемичния процес и особеностите в протичането.

Всяка година се регистрират около и над две хиляди нови случая на инфекцията, известен процент от които завършват летално.

Причинител на антракса е антраксният бацил, Bacillus anthracis, Грам-положителен бактерий, чийто спори са много устойчиви във външната среда. Спорите могат да издържат и да се съхранят в почвата за период, дори по-голям от десет години.

Заразни са болните животни, отделящи спори, които попадат в почвата, фуража, вълната. Счита се, че не е възможно пряко заразяване от човек на човек, макар да съществува риск от заразяване по контактен път при пряк контакт с кожните лезии на пациент с кожна форма на чума.

Боледуват главно скотовъди, ветеринари, кожари и други с професии, при които има пряк контакт с животни, почва и риск от предаване на инфекцията.

Неврологичната форма се развива по-често при пациенти с понижени имунни защити във връзка с подлежащи заболявания, агресивно онкологично лечение или тежко протичаща друга първична форма на инфекцията.

Симптоми

В рубриката други форми на антракс е разгледан менингит при антракс, който представлява една от най-редките форми на инфекцията с изключително ниска честота, но с висок риск от тежки усложнения и летален изход.

Менингитът при антракс е усложнение на една от трите първични форми на заболяването (кожна, пулмонална, интестинална). Касае се за изключително рядка форма на инфекцията, като входна врата най-често е кожата (в мнозинството от случаите) и белите дробове, по-рядко стомашно-чревният тракт.

Бактериите достигат до централната нервна система по лимфен и хематогенен път.

Заболяването започва внезапно с рязко повишаване на температурата, умора, миалгия, главоболие, гадене, повръщане, силна възбудимост, менинго-радикулярен синдром, гърчове и делир. Състоянието се влошава за часове, болните бързо изпадат в кома и в около 90 процента от случаите завършват летално.

Много рядко антраксният менингит се развива като първична форма, като протичането е неспецифично, а диагнозата е значително затруднена.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при менингит, развиващ се в хода на инфекцията с антракс, може да бъде значително затруднено при първичните форми и значително по-лесно при вторичните форми след налична диагноза на антракс. Обикновено диагнозата се основава на информацията, получена от:

• разпит и преглед: анамнеза за потвърден антракс с различна първична локализация, изясняване на рискови фактори за заразяване с антракс, упражняване на рискова професия, употреба на венозни наркотици и други в комбинация с общ преглед и оценка на неврологичния статус
• лабораторни изследвания: подробните лабораторни изследвания обикновено имат неспецифичен характер, но могат да подпомогнат изясняването на диференциалната диагноза. Хемокултурата при над 70 процента от пациентите е положителна и се изолират антраксни бактерии
• изследване на ликвор: ликворът е важен диагностичен критерий, който задължително се изследва при съмнение за менингит при антракс. При лумбална пункция ликворът изтича под повишено налягане, той е кървав с висока плеоцитоза за сметка на гранулоцитите и висока протеинорахия. Съдържа също Грам-положителни бацили. Лумбалната пункция доказва диагнозата менингит, а микробиологичните и серологични изследвания доказват антраксната инфекция
• образна диагностика: за подпомагане диференциалната диагноза и уточняване тежестта на неврологичните увреждания често се назначават компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс

Диференциалната диагноза изисква различаване от други форми на менингит (инфекциозен, токсичен, асептичен и други), както и от някои заболявания, протичащи с менингит и идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Терапевтичният подход при менингит при антракс изисква своевременно хоспитализиране (в случай, че се касае за първичен антраксен менингит), общи реанимационни мероприятия в спешен порядък и стартиране на подходяща антибиотична терапия. При вторичните форми, при които лечението с антибиотици е започнато, може да се наложи включване на допълнителни средства и симптоматично лечение.

Етиологичното лечение включва антибиотици от различни групи, главно квинолони, тетрациклини, някои бета-лактами, амфениколи и други, съобразно резултатите от антибиограмата за определяне на чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотици.

Прилагат се интравенозно, във високи дози и за достатъчно продължителен период от време. След стабилизиране на пациентите се преминава към перорална антибиотична терапия, която може да продължи няколко седмици.

Допълнително се назначава парентерално лечение с антраксен антитоксин, симптоматични средства, съобразно оплакванията при отделните пациенти.

Прогнозата е сериозна, както при първичните, така и при вторичните форми, като дори на фона на лечение инфекцията показва изключително висок риск от развитие на тежки дългосрочни усложнения и леталитет.

Изображения: freepik.com