Инфекциозни и паразитни болести МКБ A00-B99

Изучаването на инфекциите води своето начало от древността, когато е било забелязано, че инфекциите имат свойството да се предават от болните на здравите хора. Терминът "инфекция" или "инфекциозен процес" произлиза от латинския глагол inficio ("заразявам", "замърсявам").

Причини

Инфекциозният процес представлява взаимодействието между микроорганизма и макроорганизма с всички промени, настъпващи в резултат на пряко или косвено действие на микроорганизма и неговите токсични продукти спрямо макроорганизма. В зависимост от причинителя инфекциите биват бактериални, гъбични, вирусни, протозойни, паразитни и прионни. При инфекцията се осъщесвяват сложни биологични взаимодействия на няколко нива. Първото е организмовото - взаимодействие между микро- и макроорганизма. Същевременно процесите протичат и на клетъчно ниво - взаимодействие на микроорганизма и еукариотните клетки на тъкани на гостоприемника и третото ниво на взаимодействие - между инфекциозния причинител и макроорганизма на молекулно ниво.

В зависимост от характеристиката на болестния процес, предизвикан от инфекциозния агент, инфекциите биват:

• огнищни - когато микроорганизмът се развива на входната врата и достига регионалните лимфни възли;
• междинни - когато причинителят достига до органите на ретикуло-ендотелната система (черен дроб, слезка и лимфни възли);
• генерализирани - когато причинителя постипва в кръвното русло и поразява вътрешни органи към които проявява тропизъм.

Инфекциозната болест е проявлението на инфекциозния процес с различни признаци и изменения от биологичен, физиологичен, биохимичен, клинико-анатомичен, микробиологичен и епидемиологичен порядък.

Инфекциозният процес има три основни форми на изява:

• латентна (дремеща) - без функционални и клинични прояви на инфектирания;
• безсимптомна (субклинична) - има функционални, но без клинични прояви;
• манифестна форма на инфекция - с изразени клинични прояви.

Възникването и развитието на инфекциозния процес се определя от три групи фактори:

• Свойства на микроорганизмите;
• Свойства и състояние на макроорганизма;
• Условия на средата, при които се осъществяват взеимодействията между причинителя и гостоприемника.

Патофизиология

Според Л.А.Зилбер инфекциозната болест е съвкупност от всички процеси, които се извършват в организма при наличието на инфекциозен процес. Инфекциозната болест, като форма на инфекциозния процес, е нозологично обособена болестна единица, притежаваща следните характеристики:

• специфичен причинител;
• специфична входна врата;
• периодично и циклично протичане;
• създаване на естествен имунитет;
• контагиозност.

Инфекциозната болест преминава през стадиите на инкубационен период, продромален период, стадий на разгар и реконвалесценция (оздравителен стадий). Освет типично изявената инфекциозна болест могат да се наблюдават и атипични форми на инфекциозните заболявания - изтрити, леки, тежки и фундроянтни. Някои инфекции могат да протекат без каквато и да е била клинична изява  - инапарентна или безсимптомна инфекция. Като своеобразна безсимптомна форма на инфекцията се приема заразоносителството. Различиват се преболедували и здрави заразоносители. Преболедувалите заразоносители отделят инфекциозния причинител през реконвалесцентния перод и различно дълго време след оздравяването, докато при здравите заразоносители инфекциозния причинител се размножава но не предизвиква заболяване в организма им.

Причинителите на инфекциите, като задължителни паразити на човека и животните, могат да се запазят само при постоянно преминаване от гостоприемник в гостоприемник. При това преминаване от заразения в здравия организъм те пребивават за определено време във външната среда.

В хода на еволюцията патогенните микроорганизми са се приспособили да преминават през външната среда по различни пътища и да попадат на различни фактори на тази среда.

Това е свързано с особеностите на патогенезата на инфекциозните заболявания и по-специално с:

• входна врата на инфекцията - мястото на проникване в организма,
• локализация на причинителя в живия организъм,
• начин на отделяне от макроорганизма.

След проникване на патогенния микроорганизъм в макроорганизма той се размножава, в зависимост от: биологичните си свойства, специализацията (тъканния тропизъм), степента на патогенност (вирулентност), реакцията на организма.

Входната врата определя мястото на проникване на патогенният микроорганизъм, а дозата и входната врата определят началната фаза на инфекциозния процес. Входната врата опраделя дали инфекциозният причинител първоначално ще порази дихателната система, храносмилателната, оделителната, нервната, кожата или други органи и системи.

Нахлуването на специфичен причинител през естествената входна врата може да има различна съдба:

• да бъде унищожен, без да причини реакция;
• да се размножава, без да предизвика реакция над физиологичната;
• да причини заболяване.
  

Разпространение

Основните свойства, характеризиращи болестотворните микроорганизми, са: инвазивност, патогенност, вирулентност, инфекциозност, инвазивност, контагиозност. Между патогенните и непатогенни паразити често съществуват преходни форми. Инфекциозността отразява способността на микроорганизмите да причиняват инфекция, независимо от това дали тя се изявява клинично или при нея липсват болестни симптоми. Патогенност или болестотворност е възможността на някои микробни видове да предизвикват заболяване на макроорганизма. Вирулентноста е степента на патогенност на щамовете от един патогенен вид при определени условия. Вирулентността може да се измерва количествено чрез експериментално определяне на минималната, средната и сигурната летална доза (DLM, DCL, LD₅₀). Инфекциозната доза играе роля за развитието на инфекциозния процес, това е минималното количество микроби, което е в състояние да предизвика инфекциозен процес. Контагиозноста е способността на отделните инфекциозни причинители да преминават от един индивид в друг и да се разпространяват в чувствителни популации. Количествена представа за това свойство дава контагиозният индекс, който представлява процентът на заболелите от общия брой на влезлите в контакт с източника на заразата.

В много случаи развитието на инфекция не довежда до клиничната изява болестния процес, това се обяснява с факта, че инфекциозността и патогенността не са еднакви свойства на микробните видове. Например, възприемчивостта на човека спрямо вируса на хепатит А е много висока, но особено в детска възраст преобладават безсимптомните форми на тази инфекция.

Не на последно място, свойствата на макроорганизма и неговото състояние са от изключитено и в много случаи дори от решаващо значение за развитието и възникването н инфекциозния процес и евентуалната му изява като инфекциозно заболяване. Физиологичните фактори, които въздействат върху антимикробната защита са възрастта, пола, хормоните на ендокринните жлези, храненето, умората и състоянието на клетъчния и хуморален имунен онговор.

Симптоми

Признаците и симптомите на инфекциозните болести варират в зависимост от микроорганизма, причиняващ инфекцията. 
Всяко инфекциозно заболяване има свои специфични признаци и симптоми. Общите признаци и симптоми, характерни за редица инфекциозни заболявания, включват:

• Висока температура/Треска;
• Главоболие;
• Гадене;
• Повръщане;
• Диария;
• Мускулни болки;
• Хепатоспленомегалия;
  
• Болка в гърлото/Кашлица.

Изследвания

В зависимост от причинителя на инфекциозната болест, клиничната картина и вариантите за диференциална диагноза се използват различни лабораторни, серологични и микробиологични изследвания. Най-често прилаганите клинични подходи и методи за изследване биват:

Физикално изследване

Физикалното изследване, заедно с подробно снетата анамнеза са неразделна част от медицинския преглед. Благодарение на техните похвати могат да бъдат открити признаци на инфекциозната болест, които да насочат медицинския специалист към възможната диагноза.

Лабораторни изследвания

При съмнение за бактериална, вирусна или паразитна болест задължително се изготвя пълна кръвна картина, изследва се броя и разпределението на левкоцитите и уринните показатели.

Серологични изследвания

Серологичните изследвания са диагностични методи, които се използват за идентифициране на антитела и антигени при пациентска проба, която може да бъде серум и плазма. Най-често прилагани биват:

• Елайза;
• PCR;
• Реакция аглутинация.

Микробиологични изследвания

Микробиологичните изследвания за задължителен компонент при диагностицирането на причинителя на инфекциозното заболяване. Най-често използваните методи са направата на култура от кръв и фекална култура, посявка в специални хранителни среди и провеждането на фекален тест.

Лечение

Лечението на инфекциозните заболявания бива на първо място етиологично - в зависимост от патогенния микроорганизъм. Избора на противоинфекциозни и противопаразитни лекарства зависи от вида на патогенния причинител. Място в лечението намират също патогенетичното и симптоматично лечение.