Рикетсиози МКБ A75-A79
Рикетсиозите са остри инфекциозни заболявания, причинени от особени микроорганизми, наречени рикетсии - в чест на откривателя им Hans Ricketts. Те заемат междинно място сред вирусите и бактериите. Отделят ендотоксин. Различават се два вида рикетсиози: антропонози и зооантропонози.
Клинично рикетсиозите се характеризират с остро начало, изразен токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, развитие на васкулити, поражение на различни органи и системи и обриви при повечето от тях.
Понастоящем в нашата страна се срещат най-често заболявания от два вида рикетсиози - Марсилска треска и Ку-треска.
Рикетсиозите се пренасят чрез артроподи - кърлежи, въшки, бълхи, акари. Инфекциите са предимно с трансмисивен механизъм на предаване. Дивите и селскостопански животни, заедно с кърлежите и бълхите формират природните и селскостопански огнища на рикетсиозите, в които могат да възникнат заболявания и сред хората.
Рикетсиите имат устройството на Грам-отрицателните бактерии с клетъчна стена, състояща се от пептидогликан и външна мембрана с липополизахариди (ендотоксин) в нея. Пептидогликанът е в малко количество. Ендотоксинът има слаба токсичност, дори при Ehrlichia липсва.
По форма рикетсиите са полиморфни - най-често са коковидни, но могат да са пръчковидни и нишковидни. Клетъчната им стена съдържа над 2 пъти повече липиди, което им предава по-голяма еластичност. Поради това, се оцветяват по-трудно по Грам, но много добре по Цил-Нилсен, Романовски-Гимза. Не образуват спори и капсула. Притежават, обаче капсуловиден слой, изграден вероятно от въглехидрати и хлабаво свързан с бактериалната клетка. Рикетсиите нямат ресни и са неподвижни.
Всички рикетсии се размножават само в живи клетки, по което си приличат с вирусите. Вследствие приспособяването им към вътреклетъчно паразитиране, в своята еволюция рикетсиите са загубили част от ензимния си набор, характерен за бактериите, но за разлика от хламидиите синтезират АТФ. Освен това използват АТФ от клетката гостоприемник.
Гестационното им време на размножаване в клетъчни култури е малко по-дълго - 8-12 часа при 34 градуса. По метаболизъм се отнасят към аеробите. Размножаването им се потиска от някои антибиотици, особено от тетрациклина и хлорамфеникола. Rickettsia i Coxiella се размножават в жълтъчния сак на кокоши ембриони, клетъчни култури, опитни животни и някои членестоноги.
В инфектирания организъм рикетсиите се размножават преимуществено в ендотелните клетки на малките кръвоносни съдове и фагоцитите.
Представителите на род Rickettsia са много чувствителни на физични и химични въздействия (загряване, изсушаване, дезинфектанти и други), когато се намират извън живи клетки в околната среда, поради което се разпространяват във възприемчиви организми само чрез членестоноги. За разлика от тях C. burnetii, когато попаднат с материали от болните животни в околната среда, са значително устойчиви на изсушаване, ултравиолетови лъчи, топлина и могат да се разпространяват и посредством нетрансмисивни механизми. Високата устойчивост на Coxiella се обяснява с образуване на ендоспороподобни образувания в процеса на размножаване. Всички рикетсии издържат дълго време и при много ниски температури от порядъка на -70°С.
Факторите на патогенност не са добре проучени. Установено е, че рикетсиите адхезират към рецептори на клетката гостоприемник, съдържащи холестерол. Вероятно продуцират токсини, с които се свързва леталният ефект, настъпващ до 8 часа след инжектиране на голямо количество рикетсии в мишки. Леталният ефект може да се блокира чрез предварително инжектиране на типово-специфични антитела (серуми) в опитното животно. Досега е доказано наличието на слабо активен ендотоксин и хемолизин.
В рубриката рикетсиози са разгледани:
ПЕТНИСТ ТИФ
ПЕТНИСТА ТРЕСКА [КЪРЛЕЖОВИ РИКЕТСИОЗИ]
КУ-ТРЕСКА
ДРУГИ РИКЕТСИОЗИ
Коментари към Рикетсиози МКБ A75-A79