от 27 дек 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Рикетсиозите представляват група трансмисивни инфекции, които се причиняват от малки интрацелуларни бактерии - рикетсии. Те показват тропизъм към ендотелните клетки и клетките на моноцитно-макрофагиалната система.

Резервоар на инфекцията са различни животни, а най-чести преносители са различни видове кърлежи, бълхи, въшки и акари.

Различават се над 12 групи рикетсии, патогенни за човека. Към семейството на рикетсиите принадлежат следните родове - Rickettsia, Neorickettsia, Coxiella, Ehrlichia, Orienta. За нашата страна с най-голямо епидемиологично значение са причинителите на Ку-треската, Марсилската треска и епидемичният петнист тиф. Познати са и рикетсии, които не са патогенни за човека и се изолират само от членестоноги.

Рикетсиозите обикновено протичат с токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, характерен обрив и засягане на редица органи и системи. При някои от тях на мястото на навлизане на патогена се образува т.нар. първичен афект, придружен от регионален лимфаденит, а след няколко дена от началото на заболяването възниква генерализиран везикулозен или везикуло-папулозен обрив.

Повечето рикетсиози, при навременна диагноза и адекватно лечение, имат добра прогноза.

В рубриката други рикетсиози са разгледани:

ОКОПНА ТРЕСКА (ВОЛИНСКА ТРЕСКА)