Рикетсиоза, неуточнена МКБ A79.9

Рикетсиоза, неуточнена включва група остри инфекциозни заболявания, които се предизвикват от бактерии от родовете Rickettsia, Neorickettsia, Coxiela, Ehrlichia и Orientia - облигатни вътреклетъчни микроорганизми.

Резервоари и вектори в природата са артроподи (кърлежи, бълхи, въшки и акари).

Рикетсиозите са разпространени повсеместно, въпреки че отделните заболявания варират, в зависимост от географското местоположение.

Повечето рикетсиози предизвикват остри заболявания, характеризиращи се с треска, главоболие и обрив, с изключение на Q-треската, която протича без обрив. При някои от тях на мястото на проникване на причинителя се открива специфичен първичен афект.

Рикетсиите са облигатни вътреклетъчни бактерии. Навлизат в клетката чрез ендоцитоза. Повечето рикетсии са патогенни за човека. Известни са 14 вида, които се изолират рутинно от човешки биологични материали. За останалите рикетсиози се предполага, че не са патогенни за човека, поради това че се изолират само от членестоноги.

Рикетсиите се развиват и в междинен гостоприемник - различни членестоноги, като се излъчват в слюнката и фекалиите им. По този начин те се пренасят на гръбначни животни, включително и на хора.

Освен чрез ухапване от заразено членестоного и/или втриване на членестоного или на негови екскременти в кожата, заразяването може да се осъществи и при вдишване на инфектирани аерозоли или чрез трансфузия на заразена кръв.

Диагнозата инфекция, предизвикана от рикетсии се поставя въз основа на клинични, епидемиологични данни, лабораторни изследвания, микробиологични и серологични изследвания.

Антибактериалната терапия трябва да започне при всяко подозрение за рикетсиоза, неуточнена, преди получаване на резултатите от микробиологичното изследване. Ранното антибактериално лечение се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините и флуорохинолоните.

За да се избегне риска за хората, в огнищата се третират пътищата и местата на обитаване на гризачите с инсектицидна пудра с резидуален ефект. След снижаване на популацията на векторите се извършват стандартни дератизационни действия.