Окопна треска (Волинска треска) МКБ A79.0

Окопната треска (Петдневна пароксизмална треска или още Волинска треска) представлява умерено тежка антропонозна рикетсиоза, която протича с чести пристъпи на висока температура, болки в кръста и мускулите на подбедриците и се предава чрез телесните въшки.

Описани са епидемии сред войниците през Първата световна война. Днес заболяването се наблюдава сред бездомници, алкохолици и наркомани.

Причинител на Волинската треска е бактерията Bartonella quintana, която се открива в стомаха на телесните въшки. Тази бактерия е патогенна само за човека и има характеристиките на сем. Rickettsiaceae.

Източник на окопна треска е болният човек или заразоносител. Заболяването се предава посредством телесната въшка. Тя става заразна 5-7 дни след ухапване на болен човек или заразоносител. Въшката не боледува от Волинска треска, но е носител на рикетсиите до края на живота си.

Причинителят прониква през наранената от силно разчесване кожа с екскретите на заразената въшка. От там патогените навлизат в регионалните лимфни възли и по кръвен път достигат до всички органи и системи на организма.

Инкубационният период е от 2 до 3 седмици. Началото на Окопната треска е остро с рязко повишаване на телесната температура, втрисане, силно главоболие, ретробулбарни болки, обща слабост, болки в областта на подбедриците, диспептичен синдром и упорито безсъние. Температурата достига до 39-40° С, задържа се за няколко часа и в продължение на 24-48 часа постепенно спада до нормата. По време на фебрилния период болните се оплакват от главоболие, безсъние, отпадналост и болки в костите на ръцете, гръдния кош и краката. Може да се манифестира и обрив, подобен на петнистата треска.

Интензитетът на симптомите нараства за 2-3 дни. Упоритите болки в главата могат да имитират менингит. Трескавите пристъпи са периодични през около 5 дни. Всеки следващ пристъп е по-слаб от следващия. След спадане на температурата болните се чувстват по-добре, но са адинамични и чувстват леки болки по костите.

Към края на заболяването трескавите пристъпи се заменят с главоболие, адинамия и тахикардия. Протичането е благоприятно и винаги завършва с оздравяване. Реконвалесцентният период е продължителен и се характеризира с тежка астения.

Клинико-лабораторните промени при петдневната пароксизмална треска са неспецифични - полиморфонуклеарна левкоцитоза, анемия, промени в чернодробните функции.

Важни за поставяне на диагнозата са клинико-епидемиологичните данни, както и характерният симптом на болки в подбедриците. Необходимо е откриване на причинителя на заболяването посредством микробиологични методи и серологични изследвания.

Средство на избор за лечението на окопна треска са антибиотиците от групата на тетрациклините. Прилага се и симптоматично лечение с аналгетици и антипиретици.

Прогнозата на Волинската треска е добра. Усложнения възникват рядко.

Превенцията е насочена към елиминиране на въшливостта, подобряване социално-битовите условия и здравна просвета.