Варикозна екзема

› Въведение

› Какво представлява варикозната екзема?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение при венозна екзема

› Прогноза

Въведение

Варикозната екзема представлява хронично възпалително кожно заболяване, което се развива на фона на хронична венозна недостатъчност и венозен застой в долните крайници. Най-често засяга подбедриците и глезените и се проявява със сърбеж, зачервяване, сухота, лющене, пигментации и оток. С напредване на процеса кожата се уплътнява, появява се характерно мокрене и риск от вторични инфекции и венозни язви. Състоянието изисква комплексен подход, насочен едновременно към овладяване на кожните изменения и подобряване на нарушената венозна циркулация.

Какво представлява варикозната екзема?

Варикозната екзема, известна още като венозна екзема или стазен дерматит, представлява хронично възпалително кожно заболяване, което се развива в резултат на продължителна венозна недостатъчност на долните крайници. Тя е проява на нарушен венозен кръвоток, при който кръвта се задържа в повърхностните и дълбоките вени на краката, повишавайки венозното налягане и водейки до увреждане на кожата и подлежащите тъкани.

Основният патогенетичен механизъм за развитието на състоянието включва хроничен венозен застой, причиняващ изтичане на плазмени протеини и еритроцити в интерстициалното пространство, активиране на възпалителни процеси и прогресивно нарушаване на кожната бариера. В резултат кожата става суха, раздразнена и склонна към възпаление, сърбеж и екзематозни промени.

Най-често варикозната екзема засяга областта около глезените и подбедриците, като обикновено се развива при пациенти с разширени вени, хроничен венозен оток или посттромботичен синдром.

Заболяването протича хронично, с периоди на обостряне и ремисия, като при липса на адекватно лечение може да прогресира до трофични промени и венозни язви.

Причини и рискови фактори

Варикозната екзема е пряко свързана с хроничната венозна недостатъчност, при която се нарушава нормалното връщане на венозната кръв от долните крайници към сърцето. В резултат се повишава венозното налягане, развива се венозен застой и се задейства каскада от възпалителни и дегенеративни процеси в кожата и подкожните тъкани.

Основните причини и рискови фактори за венозна екзема включват:

• разширени вени (варикоза): дефектните венозни клапи водят до обратен ток на кръвта и хронична венозна хипертензия
• хронична венозна недостатъчност: състоянието създава условия за стаза, оток и нарушена тъканна оксигенация
• посттромботичен синдром: най-често се развива след дълбока венозна тромбоза, при която се увреждат венозните клапи и се нарушава проходимостта на вените, като предразполага към варикозна екзема
• рискови фактори: продължително обездвижване, напреднала възраст, женски пол, наднормено тегло и затлъстяване, продължително стоене прав или седнал, наследствена обремененост за варикозна болест, сърдечна недостатъчност, захарен диабет, хипертония, тютюнопушене и много други

Допълнителен утежняващ фактор е честото травмиране на кожата и нарушаване на нейната бариерна функция, което улеснява развитието на възпалителни реакции и вторични инфекции.

Симптоми

Симптомите на варикозната екзема се развиват постепенно и обикновено са резултат от дългогодишен хроничен венозен застой. Те засягат предимно подбедриците и глезените, като отначало могат да бъдат слабо изразени.

Характерно в клиничната картина на стазен дерматит е:

• ранни симптоми: суха, опъната и лющеща се кожа, умерен до силен сърбеж, често засилващ се вечер, зачервяване и раздразнение на кожата, периодично подуване на глезените и подбедриците, чувство за тежест, напрежение и умора в краката, лека болезненост или парене в засегнатите области
• симптоми, насочващи към напреднал процес: уплътняване и втвърдяване на кожата, поява на тъмнокафява или синкава пигментация, изразено мокрене и ексудация, образуване на корички и люспи, напукване на кожата и болезнени фисури, повишена чувствителност при допир и други
• алармиращи признаци: поява на болезнени рани, които не заздравяват, наличие на гнойна секреция и отделяне на неприятна миризма, изразено зачервяване, локално затопляне и оток, повишена температура в областта на лезията. Тези симптоми могат да са признак за вторична бактериална инфекция или развитие на венозна трофична язва

Характерно за варикозната екзема е хроничното протичане с периоди на обостряне и затихване, като при липса на адекватна грижа състоянието прогресивно се влошава и значително влошава качеството на живот на пациентите.

Усложнения

При неглижиране или неправилно лечение състоянието прогресира и може да доведе до сериозни локални и системни усложнения:

• венозна трофична язва: най-тежкото и клинично значимо усложнение. Развива се в резултат на хроничната тъканна хипоксия, микроциркулаторни нарушения и дегенерация на кожата
• вторични бактериални инфекции: увредената кожна бариера създава условия за проникване на патогенни микроорганизми, най-често Staphylococcus aureus и Streptococcus pyogenes. Това може да доведе до целулит, еризипел или абсцес
• хроничен оток и лимфостаза: продължителният венозен застой води до засягане и на лимфния дренаж, причинявайки персистиращ оток и допълнително увреждане на тъканите
• контактен дерматит: може да се развие в резултат на продължително прилагане на локални медикаменти, антисептици или превързочни материали
• други усложнения: рецидивиращи кръвоизливи от разширени повърхностни вени, атрофия на кожата, хроничен болков синдром и други

Навременното диагностициране и адекватното лечение на варикозната екзема са ключови за предотвратяване на усложненията и за запазване на функционалността и качеството на живот на пациентите.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при варикозна екзема се поставя въз основа на клиничната картина, анамнезата и обективния статус, като основната цел е не само потвърждаване на кожните промени, но и идентифициране на подлежащата венозна патология:

• разпит и преглед: подробен разпит за установяване и оценка на рисковите фактори и вредни навици, предразполагащи към състоянието, положителна фамилна анамнеза в комбинация с обстоен преглед и оценка на локализацията и характера на кожните лезии, наличие на еритем, десквамация, мокрене и пигментации, състояние на околната кожа, степен на оток и признаци на хронична венозна недостатъчност, наличие на варикозни вени и трофични изменения
• лабораторни изследвания: назначават се при съмнение за усложнения или за подпомагане на диференциалната диагноза, като се назначават пълна кръвна картина, проследяване нивата на С-реактивен протеин и други възпалителни маркери, нива на кръвна захар и други
• образни и инструментални изследвания: доплерова ехография на вените на долните крайници за оценка на венозния кръвоток, проходимостта на вените и функционалността на венозните клапи. Често се назначава и дуплекс сонография за определяне на степента на венозна инсуфициенция

Диференциалната диагноза налага различаване на варикозната екзема от алергичен и иритативен контактен дерматит, атопичен дерматит, някои форми на псориазис, еризипел, гъбични инфекции, диабетна дермопатия. В редки случаи се налага кожна биопсия за хистологично уточняване, особено при атипично протичане или съмнение за неопластичен процес.

Лечение при венозна екзема

Лечението при венозната екзема е комплексно, като само локалната терапия без контрол на венозния застой води до временен ефект и чести рецидиви.

Основните терапевтични цели включват намаляване на възпалението и сърбежа, възстановяване на кожната бариера, ограничаване на ексудацията, профилактика на инфекции, подобряване на венозния оток и микроциркулацията.

За целта се използват:

• локални средства: кортикостероидни кремове и унгвенти за овладяване на възпалението и сърбежа, емолиенти и хидратиращи средства за подобряване на кожната бариерна функция и намаляване на сухотата. Антисептични разтвори се назначават при риск от инфекция, а локални антибиотици при доказана вторична бактериална инфекция
• системно лечение: назначават се венотоници и флебопротектори (диосмин, хесперидин, троксерутин) за подобряване венозния тонус и ограничаване на отока. При изразен сърбеж може да се назначат антихистамини, при тежки бактериални инфекции се включват системни антибиотици
• компресионна терапия: ключов елемент в лечението на венозната екзема, като най-често се използват еластични бинтове, компресионни чорапи
• общи мерки: редуциране на рисковите фактори и вредни навици, повдигане на краката при покой, избягване на продължително стоене и седене, контрол на телесното тегло, регулярна физическа активност, отказ от тютюнопушене
• хирургично лечение: при тежка хронична венозна недостатъчност може да се наложи извършване на склеротерапия, лазерна аблация, радиофреквентна аблация, флебектомия и други, като тези методи имат за цел трайно отстраняване на патологично променените вени и намаляване на венозната хипертензия

Ефективното лечение на варикозната екзема изисква мултидисциплинарен и комплексен подход, както и активно участие на пациента.

Прогноза

Прогнозата при варикозна екзема зависи до голяма степен от навременното поставяне на диагнозата и ефективността на контрола върху хроничната венозна недостатъчност. При адекватно лечение и стриктно спазване на терапевтичните и профилактични препоръки е възможно постигане на добър контрол и дълги периоди без изостряне и влошаване. При липса на лечение състоянието прогресира и често води до рецидиви, хронични кожни промени и развитие на венозни язви.

Изображения: freepik.com