Други вирусни болести МКБ B25-B34
Към рубриката други вирусни болести се включват причинители на важни, засягащи голям процент хора, инфекциозни заболявания с вирусна етиология.
Вирусните агенти се отличават с малки размери (много по-малки от бактериите) и наличието на капсулиран генетичен материал (ДНК, РНК).
Устойчивостта им във външната среда е различна, но повечето от тях бързо се инактивират след приложението на дезинфекциращи средства и препарати.
Засягат се в еднаква степен представителите на всички възрастови групи (някои вируси предизвикват заболявания предимно в детска възраст, поради наличието на по-слаба имунна защита) без особени различия между представителите на двата пола.
Източник на заразяването в масовия случай е болният човек (с видими клинични прояви на болестта), както и здравите носители на вирусите (безсимптомни, без видими клинични симптоми). Рядко животните играят ролята на вектори и участват в разпространението на инфекциозните заболявания.
Заразяването се осъществява по различни механизми:
- въздушно-капков механизъм: всички респираторни вирусни заболявания и част от другите вирусни инфекции се пренасят по въздушно-капков път, като заразяването се осъществява след инхалиране (вдишване) на вирусните агенти
- фекално-орален механизъм: характерен е предимно за стомашно-чревните инфекции, като предразполагащ фактор е наличието на ниска лична хигиена
- контактен път: при пряк (болния човек) или косвен (принадлежности на болния човек, контаминирани повърхности и предмети) контакт
- кръвен път: при хемотрансфузия (кръвопреливане), използване на нестерилни игли или медицинска апаратура (хирургически инструменти, скалпели)
- полов път: някои от инфекциите се предават посредством половите секрети при незащитен полов акт (без използване на предпазни средства)
- вертикален механизъм: заразяването се осъществява през плацентата от заразената майка на плода
Предразполагащи фактори за развитие на инфекциите или усложняване на състоянието са в масовия случай наличието на намалена индивидуална имунологична резистентност в резултат от хронично заболяване, новообразувание, имуносупресивна терапия (с антибиотици, кортикостероиди, химиотерапевтици), както и скорошни медицински манипулации и интервенции (големи хирургически операции, трансплантация на органи или тъкани).
Рубриката включва следните основни заболявания, причинени от съответните вирусни агенти:
Причинител на заболяването е човешкият цитомегалвирус, представител на подсемейството на Betaherpesvirinae, семейство Herpsviridae. Особено рискови пациенти са болните от СПИН, както и наличието на тежка имуносупресия в резултат от различни фактори.
След заразяването (най-често по контактен и полов път) и инкубационен период между три и осем седмици са налице и първите клинични признаци, които се различават в зависимост от основната локализация на инфекциозния процес.
Възможно е развитие на цитомегалвирусна пневмония, хепатит, панкреатит, гастрит, ентерит, увреждане на централната нервна система, сърдечно-съдовата система, зрителния анализатор.
Заболяването е известно още като заушка и се причинява от представител на РНК вирусите, а именно Virus Parotitidis, член на семейството на парамиксовирусите. Засяга се предимно детската популация, във възрастта до 15 години, като по-често боледуват представителите на мъжкия пол.
Заболяването има доброкачествен характер и засяга предимно жлезистите органи. Основният механизъм на предаване на инфекцията е въздушно-капковият, а инкубационният период обикновено е между 11 и 23 дни.
При част от пациентите е възможно наличие на продромални прояви (миалгия, липса на апетит, диария, фебрилитет), последвани от оток първо на едната, а след няколко дни и на другата околоушна слюнчена жлеза. При локализиране на инфекцията само в слюнчените жлези се касае за обикновена, неусложнена форма на болестта.
Другите възможни форми включват паротитен орхит, менингит, енцефалит, панкреатит, засягане на сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система.
Известна е още като жлезиста треска, болест на целувките, моноцитна ангина и болест на Pfeiffer, като най-често етиологичният агент е вирусът на Ebstein-Barr (EBV), представител на ДНК вирусите от херпесното семейство.
Заразяването се осъществява по въздушно-капков път и наличие на тесен контакт, а инкубационният период варира между 5 и 15 дни.
При повечето пациенти заболяването протича доброкачествено, без развитие на сериозни усложнения и последици в дългосрочен план, но при наличие на имунен дефицит са възможни полиорганни увреди и агресивно протичане.
За болестта като цяло е характерна триадата от симптоми, включваща повишение на телесната температура, ангина и увеличение на шийната група лимфни възли. В зависимост от локализацията на болестните промени е възможно развитие на различни форми на болестта, като хепатална, пулмонална, нервна, сърдечна, абдоминална, бъбречна.
Конюнктивитът е едно от най-честите заболявания, ангажиращо зрителния анализатор, като в голям процент от случаите етиологични агенти са представители на голямото семейство на вирусите. Заразяването се осъществява предимно по контактен път (ниска лична хигиена и често докосване на очите с мръсни ръце).
Инкубационният период е в рамките на два до десет дни, като в зависимост от клиничните прояви и локализацията се различават кератоконюнктивит, конюнктивит и вирусен фарингоконюнктивит, предизвикани от аденовируси, както и остър епидемичен хеморагичен конюнктивит, предизвикан от коксаки и ентеровируси.
При отделните форми основните прояви на конюнктивита, а именно зачервяване, болка, парене, усещане за чуждо тяло, сълзене, подуване, са изразени в различна степен.
Тук се включват епидемичната миалгия, наричана още болест на Bornholm с причинител коксаки В вирусите и протичаща с характерни болки в мускулите, главоболие, повишение на температурата, болки в гърдите, гърба или гръдния кош.
Епидемичен полиартрит и еказантема, известен още като Ross River болест (Ross River треска) се причинява от представители на род Alphavirus и протича с характерни болки в ставите, обрив и фебрилитет.
Към групата се включват и различните форми на вирусен кардит, ретровирусни инфекции, некласифицирани другаде и заболяванията, причинени от полиомавирусите (BK polyomavirus, JC polyomavirus).
Рубриката включва заболяванията с неуточнена локализация, причинени от представители на аденовирусите, ентеровирусите, коронавирусите, парвовирусите, паповавирусите и риновирусите, протичащи неспецифично, нехарактерно и доброкачествено при заразяване на здрави лица и агресивно и с възможни усложнения при пациенти с имунен дефицит.
Поставянето на диагнозата се основава главно на информацията, получена от различните методи на изследване:
- разпит на пациента: анамнестичните данни могат да бъдат информативни за контакт с болни лица или престой в ендемични райони
- преглед на пациента: физикалните находки насочват към определена група заболявания и стесняват кръга от възможните инфекции
- лабораторни данни: промяна в нивата на белите или червените кръвни клетки, хемоглобина, чернодробните ензими
- микробиологични изследвания: доказването на причинителите с помощта на серологични, имунологични и други методи на изследване има висока информативна стойност
- образни изследвания: прилагат се при данни за увреждане на вътрешните органи с цел установяване на тежестта на промените
Диференциалната диагноза налага разграничаване от други, протичащи идентично заболявания с инфекциозен (вируси, бактерии, гъбички, протозои) и неинфекциозни (възпалителни, автоимунни, неопластични) заболявания.
Лечението при други вирусни болести обикновено е симптоматично, като се прилагат препарати за овладяване на болестно повишената температура (антипиретици), обезболяващи (аналгетици), нестероидни противовъзпалителни средства, в комбинация с почивка и подходящ диетичен режим.
В някои случаи приложението на антивирусни лекарства е ефективно, особено в комбинация с витаминни добавки, имуноглобулин или интерферон.
При наличие на доказана вторична бактериална инфекция е уместно приложението на подходящи антибиотици, съобразени с проведената антибиограма.
Ефективна профилактика е налице единствено при паротит и това е ваксината морбили, паротит, рубеола, която се прилага по схема и предпазва ефективно и дълготрайно от развитието на съответните инфекции.
За предпазване от останалите вирусни инфекции се препоръчва избягване на контакт с болни лица, повишаване на личната и битовата хигиена, висока здравна култура и информираност.
Коментари към Други вирусни болести МКБ B25-B34