Вирусен конюнктивит МКБ B30

› Въведение

› Заразяване и особености

› Форми на вирусен конюнктивит

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Заболяванията на конюнктивата се подразделят най-общо в зависимост от своята етиология на възпалителни, дегенеративни, туморни и травматични.

Конюнктивитът е едно от най-често срещаните заболявания, засягащи очите като цяло, като се причинява най-често от инфекции (с гъбичен, вирусен или бактериален характер) и алергии и ангажира повърхностния слой на окото (конюнктивата).

Приблизително 15 до 25 процента от всички случаи на конюнктивит се дължат на вирусна инфекция, като се изолират различни причинители.

При вирусен конюнктивит често се съобщава за предшестваща или подлежаща инфекция на горните дихателни пътища, протичаща грипоподобно. Най-честите причинители са аденовирусите, като честотата им може да достигне до 90 процента от всички случаи.

Заразяване и особености

Състоянието показва повсеместно разпространение, като засяга в еднаква степен представителите на женския и мъжкия пол, без съществени различия по отношение на раса и етнос.

Детската възраст боледува малко по-често (във връзка с по-слаба хигиена, лесно разпространение в малки затворени колективи), въпреки че заболяването може да засегне всички възрастови групи.

Механизмът на заразяване в повечето случаи включва директен контакт с очни секрети или секрети от горните респираторни пътища на болните лица и наличие на ниска лична хигиена (често докосване, търкане или разчесване на очите с мръсни ръце). Част от вирусите са по-характерните за някои животински видове, като заразяването на човек се осъществява посредством техните секрети и липсата на лични предпазни средства.

След контакта с контаминирани предмети и повърхности и заразяването е необходим инкубационен период (времето от заразяването до появата на първите видими прояви на болестта) в рамките на два до десет дни (при различните вируси продължителността му варира) за проявите на първите клинични признаци.

Форми на вирусен конюнктивит

Характерните за конюнктивит симптоми, като зачервяване, парене, сълзене, усещане за чуждо тяло в окото, подуване на клепачите, са проявени с различна тежест при отделните форми на вирусния конюнктивит.

Процесът в масовия случай ангажира първоначално едното око, но много скоро след това (в рамките на един до четири дни) се засяга и другото.

Различават се следните най-чести форми на вирусен конюнктивит:

• Кератоконюнктивит, предизвикан от аденовирус: известен е още като "око на корабостроител" във връзка с епидемии в миналото, засягащи предимно хората, работещи в корабостроителниците. Причинява се обикновено от аденовирусите от серотип 37, 19 и 8, както и серотип от 2 до 10, с изключение на серотип 6. Заболяването е с висока контагиозност и показва склонност към епидемии при малки затворени общества. Протича с развитие на грипоподобни продромални прояви в рамките на няколко дни, последвани от характерните за конюнктивит симптоми. Няколко дни след това се засяга и роговицата с развитие на характерен епителен кератит.
• Конюнктивит, предизвикан от аденовирус: инфекцията е известна още като "конюнктивит на плувците", тъй като често заразяването се осъществява след плуване в контаминиран басейн. Инфекцията се отличава с висока заразност, доброкачествено протичане и обикновено самоограничаващ се характер. Протича характерно с парене и сърбеж, точковидна субконюнктивална хеморагия, изтичане на воднист секрет през деня и склонност към формиране на крусти през нощта, сърбеж и зачервяване. Често се наблюдава увеличение на определени групи лимфни възли, най-често околоушните.

• Вирусен фарингоконюнктивит: най-чести причинители са аденовирусите от серотип 7 и 3, като болестта протича с развитие на характерните за конюнктивит признаци в комбинация с прояви от страна на горните дихателни пътища. Освен очните прояви често налице са отпадналост, миалгия (болка в мускулите), фебрилитет (повишение на телесната температура), стомашно-чревни оплаквания.

• Остър епидемичен хеморагичен конюнктивит (ентеровирусен): причинява се от коксаки вирусите 24 и ентеровирусите 70, като особено висока честота се описва в Япония, Китай, Египет, Индия, Куба, Сингапур и други. Често се засяга детската възраст (между 10 и 14 години), като главен предразполагащ фактор е ниската лична хигиена, тъй като инфекцията се предава по фекално контактен механизъм. Протича с фоликуларен конюнктивит (болезнен), точковидни епителни дефекти на корнеята, замъглено зрение, дразнене, болка и сърбеж.
• Друг вирусен конюнктивит: тук се включва конюнктивитът на Newcastle, причиняващ се от представители на парамиксовирусите. Болестта е характерна за някои животински видове, особено птиците, като при тях протича тежко със засягане на сърцето, централната нервна система и синдром на внезапна смърт, докато при хората протича с проявите на конюнктивит.
• Вирусен конюнктивит, неуточнен: при невъзможност за уточняване на етиологията и особеностите на вирусния конюнктивит се говори за неуточнена форма на заболяването, която също подлежи на симптоматично лечение

Диагноза

Диагностицирането на пациентите се осъществява въз основа на характерните физикални находки и анамнестичните данни. Рядко се налага провеждане на определени микробиологични, серологични или имунологични изследвания.

С най-голямо информативно значение са данните за прекарана наскоро или активна към момента инфекция на горните дихателни пътища, някои от типичните детски инфекции (например варицела) или наличие на епидемичен взрив в посещаваното от детето социално заведение (ясла, градина, училище).

Диференциалната диагноза включва разграничаване на отделните вирусни конюнктивити, както и диференцирането им от конюнктивит с бактериална, алергична, гъбична или друга етиология.

Лечение

Лечението при вирусен конюнктивит в масовия случай включва приложение на симптоматични средства, като например изкуствени сълзи, антихистамини за облекчаване на сърбежа, студен компрес за намаляване на отока на клепачите.

Антивирусни медикаменти се прилагат само при ограничен кръг пациенти, а локални антибиотици се назначават само при данни за наличие на вторична бактериална инфекция.

При някои пациенти добри резултати се постигат след приложение на човешки лимфоцитарен интерферон и гама глобулин. Кортикостероидите не се препоръчват рутинно, тъй като употребата им крие сериозни рискове от нежелани прояви.

Вирусните конюнктивити като цяло имат самоограничаващ се характер и рядко водят до развитие на усложнения и дългосрочни последици.

Основните профилактични мерки включват подобряване на личната и битова хигиена, повишение на здравната култура и информираност, използване на лични предпазни средства при необходимост.

Изображения: freepik.com