Конюнктивит МКБ H10

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата — лигавицата, покриваща "бялото на окото" (склера) и вътрешната повърхност на клепачите, като възпалението може да засегне едното или и двете очи.

Конюнктивитът е най-често срещаното очно заболяване и обикновено се нарича "червено око" (pink eye).
Поради тази причина, заедно с това, че при голяма част от случаите не се търси консултация с лекар, няма точни статистически данни за честотата на това заболяване.

Конюнктивитът е заболяване, което се среща по целия свят, във всички социални слоеве, като може да засегне и двата пола.

Някои форми на конюнктивит са силно заразни и могат лесно да се разпространят в училищата или у дома.

Вирусният конюнктивит е най-честата причина за инфекциозен конюнктивит, последван от бактериалния конюнктивит.
Алергичен конюнктивит се среща при до 40% от населението, като само малка част от тези лица търсят медицинска помощ.

Конюнктивитът рядко води до трайна загуба на зрението или анатомични изменения на окото, но икономическото значение на болестта по отношение на отсъствие от работа, разходи, диагностични тестове и медикаменти е значително.

Рисковите фактори за развитие на конюнктивит зависят от етиологията.

Класификация

Има няколко форми на конюнктивит, като класификацията на най-често срещаните или особено важни за диагностициране и лечение, са:

• Алергичен конюнктивит— резултат от действието на различни алергени — полени, парфюми, козметика, дим, домашен прах, капки за очи, хлорът в плувните басейни, контактни лещи:
  1. сезонен алергичен конюнктивит
  2. вернален конюнктивит
  3. атопичен конюнктивит
  4. гигантски папиларен конюнктивит — това е вид алергичен конюнктивит, причинен от хроничното дразнене на окото от чуждо тяло.
     Хората, които носят твърди контактни лещи, имат изкуствено око или носят меки контактни лещи, които не се подменят често, в по-вероятно да развият тази форма на конюнктивит.
• Механичен/Иритативен/Токсичен конюнктивит:
  1. горен лимбален кератоконюнктивит
  2. кератоконюнктивит при лица, носещи контактни лещи
  3. синдром на халтавия клепач (Floppy eyelid syndrome)
  4. синдром на големия форникс (Giant fornix syndrome)
  5. педикулоза на клепачите (Pediculosis palpebrarum)
  6. кератоконюнктивит, предизвикан от медикаменти
  7. конюнктивална халазия
• Вирусен конюнктивит:
  1. предизвикан от аденовирус
  2. предизвикан от херпес симплекс вирус (HSV)
  3. предизвикан от варицела-зостер вирус (VZV)
  4. контагиозен молускус (Molluscum contagiosum)
• Бактериален конюнктивит — предизвикан от различни бактерии:
  Най-често срещаните бактерии, причиняващи бактериален конюнктивит, са стафилококи, стрептококи, хемофилус и по-рядко Chlamydia trachomatis (хламидия трахоматис).
  Най-честите причинители на острите форми на бактериален конюнктивит са Staphylococcus aureus, Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae.
  В някои случаи (макар и много рядко) се развива свръхостра форма на бактериален конюнктивит, като обикновено се причинява от Neisseria gonorrhoeae, N. meningitidis, Listeria monocytogenes и Pseudomonas aeruginosa.
  Хроничните форми (тези, продължаващи повече от 3 месеца) най-често се дължат на Staphylococcus aureus, Moraxella lacunata или Грам-отрицателни ентеробактерии.
• Имунно-медииран конюнктивит:
  1. пемфигоид на очната лигавица
  2. реакция на присадката срещу гостоприемника — graft-versus-host disease
  3. синдром на Стивънс-Джонсън (Stevens-Johnson)
• Конюнктивит от неопластичен произход:
  1. себацеен карцином
  2. сквамозна (плоскоклетъчна) неоплазия на очната повърхност

Клинична картина

Основната клинична проява при конюнктивит е порозовяване или зачервяване на окото. Може също така да се усеща болка, парене, драскане или сърбеж.

Засегнатото око може да има засилена слъзна секреция или невъзможност да се отвори сутринта. Сърбеж на окото по-често се наблюдава в случай на алергия.

Въпреки това зениците са нормално реактивни към светлина и няма промени в зрителната острота.

Симптомите и признаците на най-често срещаните типове конюнктивити включват:

• Вирусен конюнктивит:

Вирусният конюнктивит често е придружен от инфекция на горните дихателни пътища, настинка или възпалено гърло.

Симптомите на вирусния конюнктивит включват засилена слъзна секреция и сърбеж. Инфекцията обикновено засяга едното око, но може лесно да се разпространи към другото.

При вирусния конюнктивит е налице дифузно порозовяване на конюнктивата, което лесно може да се сбърка с цилиарна инфекция на ириса (ирит).

• Алергичен конюнктивит:

Симптомите включват:

— зачервяване (главно поради вазодилатация (разширяване) на малките кръвоносни съдове);
— оток на конюнктивата (хемоза);
— сърбеж;
— засилена слъзна секреция;

Ако алергичният конюнктивит е в комбинация с ринит, състоянието се нарича алергичен риноконюнктивит.

Симптомите са резултат от освобождаването на хистамин и други активни вещества от мастните клетки, което води до разширяване на кръвоносните съдове, дразнене на нервните окончания и засилена слъзна секреция.

• Бактериален конюнктивит:

При бактериалния конюнктивит се наблюдава:

— бързо зачервяване на конюнктивата;
— подуване на клепача;
— мукопурулентна (слузно-гнойна) секреция;

Обикновено тези симптоми се наблюдават само при едното око, но инфекцията може бързо да се засегне към другото око в рамките на 2-5 дни.

Този вид конюнктивит причинява изразено чувство за дразнене в окото, както и образуване на гъст, непрозрачен, сивкав или жълтеникава мукопурулентен секрет, който може да доведе до слепване на клепачите сутрин при събуждане.

По клепачите на засегнатото око, както и по заобикалящата го кожа се образуват крусти (корички) от засъхналия гноен секрет.

По-острите инфекции могат да бъдат болезнени.

Бактериалният конюнктивит може да доведе до образуването на мембрани и псевдомембрани, покриващи конюнктивата. Псевдомембраните представляват комбинация от възпалителни клетки и ексудати, като са свободно прикрепени към конюнктивата, докато истинските мембрани са по-плътно прикрепени и по-трудно могат да бъдат премахнати.

Случаите на бактериален конюнктивит, при които се наблюдава образуването на мембрани и псевдомембрани, са свързани с инфекция с Neisseria gonorrhoeae, бета-хемолитични стрептококи и Corynebacterium diphtheriae.

• Гигантски папиларен конюнктивит:

Този конюнктивит може да причини:

— непоносимост към контактните лещи;
— сърбеж;
— засилена секреция от окото;
— поява на червени подутини от долната страна на клепачите;

Диагноза

Някои случаи на конюнктивит могат да бъдат диагностицирани само въз основа на анамнеза и физикално изследване (например вирусен конюнктивит при наличие на инфекция на горните дихателни пътища).

В други случаи обаче е необходимо да се извършват допълнителни изследвания, включително:

•  Културелно изследване:

Културелното изследване на проба, взета от конюнктивата, е показано във всички случаи, при които има съмнение за инфекциозен неонатален конюнктивит.

Микробиологичните изследвания могат също така да бъдат полезни при повтарящи се, тежки или хронични гнойни конюнктивити, развиващи се във всяка възрастова група, както и в случаите, когато анамнезата и симптомите насочват към бактериален конюнктивит, но няма отговор към проведеното лечение.

• Изследване за вируси:

Вирусните култури не се използват рутинно за поставяне на диагноза. Вирусна култура може да бъде полезна при епидемични случаи.

За диагностициране на аденовирусен конюнктивит е наличен бърз имунодиагностичиен тест, чрез който се установяват вирусни антигени.

За доказване на вирусна ДНК може да се използва полимеразна верижна реакция (Polymerase chain reaction — PCR).

• Тестове за доказване на хламидии:

При съмнения за хламидиален конюнктивит диагнозата може да бъде потвърдена чрез лабораторни тестове — например имунологични изследвания, включващи директна имунофлуоресценция и ELISA.

Тези тестове обаче до голяма степен са заменени от PCR.

• Цитологично изследване:

Цитологично изследване и специално оцветяване (например по Грам, по Гимза) се препоръчват в случаите, когато има съмнение за:

• 1. инфекциозен неонатален конюнктивит
  2. хроничен или рецидивиращ конюнктивит
  3. в случаите на предполагаем гонококов конюнктивит във всяка възрастова група

Цитологичното изследване на материал от остъргване на конюнктивата може да бъде полезно за установяването на хламидиални и гъбични инфекции, алергия и дисплазия, но този вид изследване се прилага рядко.

• Биопсия:

В редки случаи — когато се подозира грануломатозно заболяване (например саркоидоза) или дисплазия — се извършва конюнктивална биопсия.

Конюнктивалната биопсия може да бъде полезна в случаите на конюнктивит, който не се повлиява от лечението. Тъй като в такива случаи може да се касае за новообразувание, насочената биопсия може да е от голямо значение.

Биопсия на конюнктивата и имунофлуоресцентните методи за диагностика могат да бъдат полезни при диагностициране на заболявания като пемфигоид на мукозните мембрани и паранеопластичен синдром.

• Конфокална микроскопия:

Конфокалната микроскопия може да бъде полезна като неинвазивно средство за оценка на някои форми на конюнктивит (например атопичен конюнктивит, горен лимбален кератоконюнктивит);

• Кръвни тестове:

Тестове за изследване функцията на щитовидната жлеза (тиреостимулиращ хормон (ТСХ/TSH) и щитовидни хормони) са показани при пациенти с горен лимбален кератоконюнктивит, при които не е установено заболяване на щитовидната жлеза.

• Други:

В случаите на алергичен конюнктивит се прилага епикутанна проба (patch test), за да се идентифицира алергена.

Лечение

Лечението при конюнктивит е насочено към етиологичния причинител на заболяването.

Безразборното използване на локални антибиотици или кортикостероиди трябва да се избягва, тъй като антибиотиците могат да имат токсичен ефект върху организма, а кортикостероидите могат да удължат протичането на аденовирусни инфекции и да влошат инфекциите, причинени от херпес симплекс.

Методите за лечение на най-честите видове конюнктивити включват:

• Сезонен алергичен конюнктивит:

Леките форми на алергичен конюнктивит могат да бъдат лекувани с антихистамини/вазоконстрикторни (съдосвиващи) агенти или с по-ефективните локални Н1-рецепторни антагонисти от второ поколение.

Ако състоянието често рецидивира или персистира (протича продължително време), могат да се използват стабилизатори на мастни клетки.

Допълнителни мерки включват използването на изкуствени сълзи, студени компреси, перорални антихистамини и избягване на алергени.

Консултация с алерголог или дерматолог може да бъде от полза при пациенти със заболяване, което не може да бъде адекватно контролирано с локални средства и орални антихистамини.

• Бактериален конюнктивит:

Леките форми на бактериален конюнктивит обикновено имат самоограничаващ се характер и обикновено отшумяват спонтанно без специфично лечение.
Използването на локални антибиотични средства е свързано с по-ранна клинична и микробиологична ремисия.

Тежките форми на бактериален конюнктивит се характеризират с обилна гнойна секреция, болка и силно изразено възпаление на окото. В тези случаи лечението се провежда с антибиотици, изборът на които се определя от резултатите от микробиологичните изследвания.

Лечението при гонорейните и хламидийните конюнктивити включва системно прилагане на антибиотици. Локална терапия, макар и незадължителна, обикновено също се използва.
Промиването с физиологичен разтвор може да облекчи състоянието и да доведе до по-бързо отшумяване на възпалението при гонорейните конюнктивити.
Ако е засегната роговицата, трябва да се проведе и локално лечение, както е при бактериален кератит.

Пациентите с гонореен конюнктивит трябва да бъдат проследявани ежедневно до излекуване на заболяването.

• Вирусен конюнктивит:

Вирусният конюнктивит обикновено отшумява от само себе си (може да отнеме до 2-3 седмици) и не изисква специфично лечение.
Антибиотиците няма да имат ефект при наличие на вирусна инфекция.
Антибиотично лечение се налага при наличието и на бактериална инфекция в допълнение към вирусната.

В повечето случаи за облекчаване на симптомите се използват студени компреси и изкуствени сълзи, а в някои случаи могат да се използват антихистамини или стабилизатори на мастните клетки.

При по-тежките случаи могат да се използват локални кортикостероиди за намаляване дискомфорта от възпалението. Тези медикаменти обаче няма да скъсят времето на протичане на инфекцията.

• Химичен конюнктивит:

Лечението на конюнктивит, дължащ се на действието на химични вещества, включва промиване с физиологичен разтвор или Рингер-лактат. Може да се наложи и приложението на локални кортикостероиди.

Първоначалното поведение (до оказване на лекарска помощ) е обилно промиване на окото за няколко минути с вода.
Хората с химичен конюнктивит не трябва да докосват засегнатото око, тъй като има риск от засягане и на другото око.

Тежките химични наранявания — особено с основи — са спешни състояния, тъй като могат да доведат до тежки увреждания на окото или зрението или дори загуба на окото.

• Алергичен конюнктивит:

Мерките при лечението на алергичния конюнктивит включват промени в средата на живот, за да се минимизира въздействието на алергени или други дразнители, както и използването на студени компреси или очни лубриканти.

Използването на системни и локални антихистамини, както и стабилизатори на мастни клетки, може да е от полза.

При рязко влошаване на състоянието обикновено се прилагат локални кортикостероиди за облекчаване на симптомите.

Локалното приложение на циклоспорин е ефективно, когато се използва като допълнителна терапия за намаляване на количеството на локалните кортикостероиди, използвани за лечение на тежък атопичен кератоконюнктивит.

Системно приложение на имуносупресивни лекарства рядко се налага.

• Гигантски папиларен конюнктивит:

Необходимо е да се прекрати носенето на контактни лещи (поне за известно време) или да се премине към друг тип контактни лещи, за да се намали вероятността за рецидивиране на конюнктивита.

Може да се наложи изпробването на лещи, които се заменят по-често, като например контактни лещи за еднократна употреба.

• Горен лимбален кератоконюнктивит:

По-леките случаи могат да се повлияят от лечението на съпътстващия синдром на сухото око с лубриканти, стабилизатори на мастните клетки, циклоспорини и меки контактни лещи, като резултатите обикновено са временни.

При голяма част от пациентите (до 65%) с горен лимбален кератоконюнктивит може да е налице нарушена функция на щитовидната жлеза, което да води и до офталмопатия.

• Медикаментозен кератоконюнктивит:

Прекратяване на лечението с медикамента, който е причина за развитие на конюнктивит, води до оздравяване в рамките на няколко седмици до няколко месеца.

Ако е налице по-сериозно възпаление на конюнктивата или клепача, препоръчително е да се проведе кратък курс с локални кортикостероиди. Прилагането на изкуствени сълзи също може да има ефект.

Превенция

Превенцията на развитието на конюнктивит е тясно свързана с добрата хигиена.

Правилното и редовно измиване на ръцете със сапун и топла вода е от голямо значение, особено при посещение на обществени места.

Трябва да се избягва докосване или разтриване на очите.

Препоръчва се да се избягва споделяне на лични вещи, като например кърпи за ръце/лице, както и козметика (по-специално за очи) с други хора.

Препоръчва се носенето на очила вместо контактни лещи. Ако се използват лещи, трябва да се следват стриктно инструкциите на лекар за съхранение и използване на лещите.
При никакви обстоятелства не използвайте контактните лещи на друг човек, както и не давайте своите лещи да се използват от някого.

Препоръчително е при плуване да се носят специални очила за плуване, за да се предпазят очите от бактерии и други микроорганизми във водата, които могат да доведат до развитието на конюнктивит.

Преди къпане е необходимо контактните лещи да се махнат, за да се избегне задържането на бактерии между очите и контактните лещи.

Конюнктивитът обикновено е самоограничаващо за заболяване, което се излекува от само се бе си или след насочено лечение.
В някои случаи обаче някои е възможно някои от формите на конюнктивит да доведа до сериозни усложнения, застрашаващи зрението, тъй като могат да доведат до увреждане на роговицата.