Уротропин

› Въведение

› Какво е утротропин?

› Показания за прием на уротропин

› Начин на приложение и дозиране

› Странични ефекти, рискове и противопоказания

› Взаимодействия

› Външно приложение на уротропин

Въведение

Уротропинът (метенамин) представлява антисептично средство с дълга история в медицината, използвано основно при инфекции на пикочните пътища. В кисела среда той се разгражда до формалдехид, който притежава мощно бактерицидно действие. За разлика от антибиотиците, уротропинът не води до развитие на бактериална резистентност, което го прави подходящ за профилактика и поддържащо лечение при рецидивиращи цистити и други уринарни инфекции. Въпреки добрия му профил на безопасност, приложението му изисква внимание поради възможни лекарствени взаимодействия и влияние на киселинността на урината.

Какво е утротропин?

Уротропин (известен още като метенамин, Methenaminum) представлява антисептично средство, използвано основно при инфекции на пикочните пътища. Химически представлява хексаметилентетрамин или съединение, което в кисела среда се разпада до формалдехид и амоняк.

Именно освобождаващият се формалдехид притежава силно антисептично действие, унищожавайки бактериите в урината.

За разлика от класическите антибиотици, уротропинът не предизвиква бактериална резистентност, тъй като ефектът му не е свързан с инхибиране на микробни ензими, а с директно химично унищожаване на микроорганизмите. Поради това често се използва за профилактика на повтарящи се инфекции на пикочните пътища или като поддържащо лечение след антибиотична терапия.

Показания за прием на уротропин

Уротропинът се използва основно при инфекции на пикочните пътища, причинени от бактерии, чувствителни към действието на формалдехида, който се освобождава при разграждането му в кисела урина. Най-честите показания за назначаване и прием на уротропин включват:

• лечение на цистит: трудно овладяеми форми на цистит, хронични или рецидивиращи цистити (особено при жени с чести инфекции)
• с профилактична цел: профилактика на инфекции на пикочния мехур и бъбреците при пациенти с предразполагащи фактори (например след катетеризация или урологични манипулации и интервенции)
• допълнителна терапия: поддържаща терапия след антибиотично лечение, включително за предотвратяване на повторна бактериална колонизация

При леки или безсимптомни бактериурии (наличие на бактерии в урината, без наличие на клинични оплаквания), както и когато не е уместна употреба на класически антибиотици може да се използва уротропин.

Важно е урината да бъде достатъчно кисела (pH на урината да е под 6), тъй като само тогава метенаминът се превръща във формалдехид и проявява своя антисептичен ефект.

Начин на приложение и дозиране

Уротропинът се прилага перорално, обикновено под формата на таблетки, прахове или разтвори. След прием той се абсорбира в стомашно-чревния тракт и се отделя през бъбреците, където проявява своя антисептичен ефект в пикочните пътища.

Обичайната доза за възрастни е между половин и един грам два до три пъти дневно, като точната доза и продължителност се определят от лекуващия лекар в зависимост от тежестта на инфекцията и индивидуалното състояние на пациента. При деца дозировката следва да бъде строго индивидуализирана и се изчислява според телесното тегло.

За да бъде ефективен уротропинът, е необходимо урината да бъде кисела, като при необходимост това може да се подпомогне чрез прием на витамин C (аскорбинова киселина) или други подкиселяващи средства или чрез избягване на антиациди и алкализиращи храни и напитки по време на терапията.

Препоръчва се медикаментът да се приема след хранене с достатъчно вода, за да се намали рискът от стомашен дискомфорт.

Странични ефекти, рискове и противопоказания

Като цяло уротропинът се понася добре, когато се използва в препоръчителните дози и при поддържане на подходяща киселинност на урината. Въпреки това, както всеки лекарствен продукт, и той може да предизвика нежелани реакции.

Сред основните странични ефекти, рискове и показания за уротропин се включват следните:

• нежелани ефекти: сред най-честите странични, нежелани ефекти при лечение с уротропин се включват дразнене на стомаха, гадене или повръщане, парене и болка при уриниране, особено при прием на високи дози, в редки случаи са възможни кожни обриви и алергични реакции, а при продължителна употреба е възможно дразнене на лигавицата на пикочния мехур или възпаление на бъбречните каналчета (развитие на тубуло-интерстициален нефрит)
• рискове и противопоказания: уротропинът не трябва да се прилага при наличие на тежки подлежащи чернодробни заболявания (особено при чернодробна енцефалопатия), бъбречна недостатъчност, при която елиминирането му е нарушено, при метаболитна ацидоза. Поради липса на достатъчно клинични проучвания и данни за безопасността, уротропин не бива да се прилага при деца под шест години, освен ако не е изрично назначен от лекар и под стриктен мониторинг. При необходимост от приложение по време на бременност и кърмене терапията трябва да се проследява стриктно от лекуващия лекар

При едновременен прием на препарати, които алкализират урината (антиациди, някои диуретици), ефектът на уротропина може значително да се намали или напълно да се неутрализира.

Взаимодействия

Уротропинът може да взаимодейства с редица лекарства и вещества, които променят киселинно-алкалното равновесие на урината или участват в реакции с формалдехид. Тези взаимодействия могат да намалят неговата ефективност или да повишат риска от нежелани ефекти.

Сред по-важните и значими взаимодействия на уротропин се включват тези, които могат да възникнат при едновременна употреба с:

• антиациди и алкализиращи средства: тези препарати, като например сода бикарбонат, калиев цитрат, ацетазоламид, повишават pH на урината и потискат превръщането на метенамина във формалдехид, като правят терапията неефективна
• сулфонамиди: възможно е образуване на неразтворими съединения с формалдехид, което увеличава риска от кристалурия и бъбречно увреждане
• препарати с аспирин (ацетилсалицилова киселина): потенциално усилват подкиселяващия ефект, но при продължителен прием може да се повиши рискът от дразнене на стомаха
• взаимодействия с храни: при едновременна употреба с храни и напитки, които алкализират урината (мляко, минерална вода с високо pH, плодови сокове от цитруси), може да се намали антисептичният ефект на уротропина

За намаляване риска от нежелани взаимодействия се препоръчва наличие на интервал между приема на отделните лекарства, консултация с лекуващия лекар за безопасността на комбинациите и прием на уротропин с богата на белтъчини храна и витамин C, за да се поддържа кисела среда в пикочните пътища.

Външно приложение на уротропин

Освен като антисептик за пикочните пътища, уротропинът намира приложение и в дерматологията и козметиката, основно под формата на разтвори или спиртови разтвори за външно приложение.

Най-често уротропин за външна употреба се използва за:

• хиперхидроза: при прекомерно изпотяване на ходилата (хиперхидроза) може да се използва уротропин, тъй като проявява изсушаващ, антисептичен и дезодориращ ефект, потиска развитието на бактерии, които разграждат потта и причиняват неприятна миризма
• профилактика на гъбични инфекции: макар да не е противогъбичен агент в тесния смисъл, уротропин създава неблагоприятна среда за развитие на дерматофити и често се използва като допълнение към противогъбична терапия при микози на стъпалата и ноктите

Важно е да се подчертае, че уротропинът за външно приложение трябва да бъде използван само по лекарска или фармацевтична препоръка, тъй като може да предизвика дразнене на кожата, особено при чувствителни пациенти.

Изображения: freepik.com