Блефароконюнктивит МКБ H10.5

Блефароконюнктивитът е състояние, което се характеризира с подуване на клепачите и конюнктивата. Конюнктивата представлява тънък слой лигавица, който играе защитна роля за вътрешната част на клепачите и предната част на очната ябълка. За да се характеризира едно възпаление като блефароконюнктивит е необходимо едновременното появяване на две отделни заболявания на очите- блефарит и конюнктивит. Блефаритът засяга външните клепачи, докато конюнктивитът засяга конюнктивата.

Блефаритът е инфекция, която обикновено се причинява от стафилококус ауреус.

Клинически се изявява със зачервяване, сърбеж, парене или появата на сухи люспи по кожата на клепачите. Ако блефаритът не се лекува, инфекцията може да обхване и конюнктивата и да причини конюнктивит. Блефароконюнктивит възниква, когато бактериите, причинили блефарит се разпространят от клепачите към лигавицата покриваща тяхната вътрешна повърхност. Това води до дразнене на кръвоносните съдове на окото, което ги прави по-забелижими и то придобива розов цвят. Освен възпаление на съдовете, блефароконюнктивитът може да се изяви с парене, сърбене или отделяна на секрет от окото. Ако отделянето на секрет става вечер, секретът засъхва и на сутринта може да се наблюдава слепване на клепачите.

Блефароконюнктивитът е заразно заболяване. Заразяването става чрез контакт кожа-кожа или чрез използване на контактни лещи и продукти за грим, които са замърсени. Болният с блефароконюнктивит е заразен 14 дни от началото на инфекцията, затова се ограничават контактите му с други хора в този период.

Лечението на блефароконюнктивит се осъществява с антибактериални препарати, към които причинителите на блефароконюнктивита са показали чувствителност. Лекарствата се предлагат под формата на очни капки или унгвенти. Прилагат се локално директно върху клепача чрез намазване или накапване в окото. Медикаментът може да предизвика временно увреждане на зрението, но то обикновено отзвучава в рамките на 30 минути.