Орган на зрението - око (oculus)

Органът на зрението - окото, всъщност представлява сложен комплекс от органи, състоящ се от централен орган - очна ябълка и от редица допълнителни органи.

Очната ябълка (bulbus oculi) се състои от три обвивки и вътрешно ядро. Външната (фибринозна обвивка) се състои от склера и корнея (роговица) и има опорна финкция. Средната (съдова обвивка) се състои от хороидея (съдовица), ивичесто тяло и ирис (дъговица) и съдържа кръвоносни съдове и нерви, а също и мускули, осъществяващи акомодацията и регулиращи количеството на проникващите през зеницата лъчи. Вътрешната обвивка (ретина) съдържа светлочувствителни невроепителни клетки и неврони от пътя на зрението. Вътрешното ядро на очната ябълка е представено от пречупващи среди - воднист сок, леща и стъкловидно тяло.

Допълнителните образувания на окото са представени от очни мускули (осъществяващи движението на очната ябълка), от веждите, клепачите и конюнктивата (предпазваща очната ябълка от неблагоприятни външни въздействия) и от слъзният апарат, който осъществява навлажняването на роговицата със слъзен секрет, явяващо се необходима предпоставка за запазване на нейната цялост и прозрачност.

Органът на зрението - окото се появява чрез диференциране на част от епителните клетки по повърхността на тялото като светлочувствителни. Органът на зрението започва своето развитие в края на първия ембрионален месец.