Интермитираща хетеротропия МКБ H50.3

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Интермитиращата хетеротропия представлява форма на страбизъм, при която едното око периодично се отклонява от нормалното си положение, а през останалото време очите са правилно подравнени. Отклонението може да бъде навътре, навън, нагоре или надолу, като най-често се проявява при умора, заболяване, стрес или намалена концентрация. Състоянието се среща предимно в детска възраст и може да повлияе бинокулярното зрение и възприятието за дълбочина, поради което ранното разпознаване и проследяване имат важно значение за зрителното развитие.

Причини и рискови фактори

Точните причини за развитието на интермитиращата хетеротропия не са напълно изяснени. Смята се, че състоянието възниква в резултат на нарушение в сложното взаимодействие между очните мускули, нервните механизми, контролиращи движенията на очите, и способността на мозъка да слива образите от двете очи в единна триизмерна картина. При засегнатите лица този механизъм обикновено функционира нормално през по-голямата част от времето, но при определени условия контролът върху очната координация временно отслабва и се появява видимо отклонение на едното око.

Най-често интермитиращата хетеротропия се установява в детска възраст, като в много случаи се наблюдава фамилна обремененост, което предполага участие на генетични фактори. Наличието на близки родственици със страбизъм или други нарушения на бинокулярното зрение увеличава риска от развитие на състоянието.

Като предразполагащи фактори се обсъждат още некоригирани рефракционни аномалии (късогледство, далекогледство и астигматизъм), нарушения в акомодацията и конвергенцията, вродени особености на механизмите, отговорни за сливането на образите от двете очи, неврологични нарушения, преждевременно раждане и ниско тегло при раждане, тютюнопушене на майката по време на бременността.

Симптоми

Клиничната картина при интермитиращата хетеротропия е разнообразна и зависи от възрастта на пациента, степента на отклонението и способността за поддържане на бинокулярен контрол.

Най-характерният симптом е периодичното отклоняване на едното око, което може да бъде навътре, навън, нагоре или надолу. В повечето случаи отклонението се появява само при определени обстоятелства, например при умора, заболяване, липса на концентрация или при фиксиране на отдалечени обекти, и впоследствие очите отново възстановяват правилното си подравняване.

Други възможни симптоми включват присвиване или затваряне на едното око, особено при ярка светлина, усещане за напрежение и умора в очите, главоболие след продължително зрително натоварване, затруднения при четене и проследяване на редовете в текста, временна загуба на концентрация при работа на близко разстояние, замъглено зрение, намалено усещане за дълбочина и пространствена ориентация, епизоди на двойно виждане (диплопия), които се срещат по-често при по-големи деца и възрастни.

При малките деца двойното виждане често липсва, тъй като мозъкът потиска образа от отклоненото око, за да избегне зрителния дискомфорт.

Усложнения

В много случаи интермитиращата хетеротропия протича продължително време без сериозни последствия, особено когато пациентът успява да поддържа добър контрол върху очното отклонение.

При част от засегнатите обаче състоянието може постепенно да прогресира и да доведе до различни функционални и зрителни нарушения.

Едно от най-честите усложнения е влошаването на бинокулярното зрение. Това може да бъде съпроводено с намаляване на стереоскопичното зрение (дълбочинното възприятие), което затруднява правилната преценка на разстоянията и пространствената ориентация.

При някои пациенти постепенно настъпва загуба на контрол върху отклонението, като епизодите стават по-чести, по-продължителни и могат да преминат в постоянно отклонение на окото.

Макар да е по-характерна за други форми на страбизъм, амблиопията ("мързеливо око") също може да се развие, особено при малки деца. Продължителното потискане на зрителната информация може да наруши нормалното развитие на зрителните функции.

При по-големи деца и възрастни са възможни епизоди на двойно виждане (диплопия), зрителна умора, затруднения при четене и изпълнение на дейности, изискващи добра координация между очите.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при интермитираща хетеротропия се поставя от офталмолог въз основа на подробна анамнеза и цялостен очен преглед. Особено значение има информацията кога се появява отклонението, колко често се наблюдава, дали се провокира от умора, заболяване или зрително натоварване и дали пациентът има оплаквания от двойно виждане, главоболие или затруднения при четене.

Офталмологичното изследване обикновено включва определяне на зрителната острота на всяко око поотделно, изследване на рефракцията за установяване на късогледство, далекогледство или астигматизъм, оценка на очната подвижност, изследване на бинокулярното зрение, измерване на ъгъла на девиация при поглед надалеч и наблизо, обикновено с призми, оценка на способността на пациента да контролира отклонението, оглед на предния очен сегмент и очното дъно.

При наличие на атипични симптоми могат да бъдат назначени допълнителни неврологични изследвания и образна диагностика.

Интермитиращата хетеротропия трябва да бъде разграничена от други състояния, протичащи с видимо отклонение на очите, включително псевдострабизъм, постоянна хетеротропия, хетерофория, паралитичен страбизъм, неврологични заболявания и някои краниофациални синдроми, които могат да се проявят с вторично нарушение в очната координация.

Лечение

Лечението при интермитиращата хетеротропия е индивидуално и зависи от възрастта на пациента, вида и големината на отклонението, честотата на проявите, степента на контрол върху девиацията и наличието на нарушения в бинокулярното зрение. Основните цели на терапията са поддържане на добро зрение и в двете очи, запазване или възстановяване на бинокулярната функция и стереозрението, предотвратяване на прогресията към постоянно отклонение и подобряване на козметичния резултат.

При пациенти с редки епизоди на отклонение, добър контрол и запазено бинокулярно зрение може да се приложи активно наблюдение без незабавна интервенция. Необходим е редовен офталмологичен контрол за оценка на честотата на отклонението, зрителната острота и стереозрението. При част от децата състоянието остава стабилно продължително време.

При наличие на късогледство, далекогледство, астигматизъм или анизометропия се назначават подходящи коригиращи очила. Оптималната корекция на рефракционните аномалии може да подобри контрола върху очното отклонение и да подпомогне бинокулярното зрение.

При наличие на амблиопия лечението включва временно закриване (оклузия) на по-добре виждащото око с цел стимулиране на зрението на засегнатото око. При някои пациенти периодичната оклузия може да се използва и като средство за подобряване на контрола върху отклонението, въпреки че ефектът върху естествения ход на заболяването не е категорично установен.

При определени форми на интермитираща хетеротропия, особено когато е налице недостатъчност на конвергенцията, могат да бъдат приложени ортоптични упражнения и програми за зрителна терапия. Те са насочени към подобряване на фузионните резерви, координацията между двете очи и контрола върху отклонението. Най-добър ефект се наблюдава при пациенти с малки девиации и добра мотивация за провеждане на терапията.

В отделни случаи могат да бъдат предписани призматични очила, които намаляват необходимостта от компенсаторни усилия за поддържане на единично зрение и облекчават симптоми като диплопия и зрителна умора. Този подход се използва по-рядко и се подбира индивидуално.

Оперативното лечение е показано при прогресиране на заболяването, увеличаване на честотата и продължителността на отклонението, влошаване на стереозрението, значимо нарушение на бинокулярната функция или изразен психосоциален дискомфорт.

След операцията са необходими проследяване и периодични контролни прегледи, тъй като при част от пациентите с течение на времето може да се наблюдава повторна поява на отклонението или необходимост от допълнителна хирургична корекция.

Прогноза

Прогнозата при интермитиращата хетеротропия обикновено е добра, особено когато състоянието бъде диагностицирано навреме и се проследява регулярно. При много пациенти се запазват нормална зрителна острота, добро бинокулярно зрение и задоволителен контрол върху отклонението. Съвременните терапевтични подходи позволяват постигането на добри функционални и козметични резултати при повечето пациенти.

Изображения: freepik.com