Други форми на страбизъм МКБ H50

Страбизъм (кривогледство) се нарича явното отклонение на едната очна ябълка, при което зрителните оси не се пресичат върху фиксирания предмет и изображението му попада върху - некореспондиращи точки на ретината. Страбизмът се разделя на две големи групи:

-конкомитентен страбизъм- най-често очедвигателния апарат не е увреден, а е нарушена координацията на съвместната дейност на двете очи;

-инкомитентен страбизъм (паралитичен)- дължи се на пареза или парализа на някои от очедвигателните нерви;

Конкомитенетен страбизъм (strabismus concomitans) засяга около 2-3 % от децата в ранна детска възраст. Представлява не само козметичен дефект, който повлиява психиката на децата, но може да бъде причина и за трайно намаление на зрението.

Конкомитентното кривогледство възниква около 2-3 годишна възраст, понякога след стресови и фебрилни състояния, които обаче са само отключващ фактор. Децата нямат оплаквания от двойно виждане, не се наблюдава компенсаторно положение на главата. Всяко око, изследвано поотделно, е в състояние да извършава в пълен обем възможните движения. Няма видими данни за пареза на някой от очедвигателните мускули. Отначало кривогледството може да се появява периодично, т.е да бъде интермитентно и впоследствие да стане постоянно. Може да се отклони само едното око и детето винаги да фиксира с второто, или да фиксира предметите ту с едното, ту с второто око. При монокуларен страбизъм, ако не се започне своевременно лечение, повечето от децата развиват амблиопия. Това е своеобразно състояние, при което видимо непромененото око е с ниско зрение.

Лечението на други форми на страбизъм е индивидуално при всеки отделен случай. То включва корекция на рефракционната аномалия (щом детето бъде в състояние да носи очила). При малки деца с вроден страбизъм се прибягва до накапване на мидриатици във фиксиращото око. При наличие на амблиопия се провежда плеоптично лечение - третиране на амблиопичното око с помощта на специфични упражнения, с цел подобряване или възстановяване на зрението му. Ако проведеното консервативно лечение не даде резултат, се прибягва до оперативно лечение.

Хетерофория представлява несъвършено равновесие на нервно-мускулния апарат на очите, което се коригира посредством фузионния рефлекс. Най-често съществува тенденция за отклонение на едната очна ябълка навътре- при децата, и навън при възрастните, които се наричат съответно езофория и екзофория. По-редки са тенденциите за вертикални отклонения - хипер и хипофория. Слабите степени на хетерофория не предизвикват оплаквания и остават незабелязани. При високите степени сливателно зрение се осъществява със значително нервно-мускулно напрежение, което води до бърза умора и астенопични явления. Когато хетерофорията предизвиква оплаквания, се прибягва до призматична корекция или се използва призматичното действие на сферичните корекционни стъкла. Много рядко се налага оперативно лечение.