Дивергентен конкомитентен страбизъм МКБ H50.1
› Симптоми
› Лечение
› Прогноза
Въведение
Дивергентният конкомитентен страбизъм (екзотропия) представлява форма на кривогледство, при която едното или двете очи се отклоняват навън към слепоочията. Той може да бъде постоянен или интермитентен, като често се проявява по-изразено при умора, заболяване или разсеяност. Състоянието е една от честите форми на страбизъм в детска възраст, но може да засегне и възрастни. При липса на своевременно лечение може да доведе до нарушения в бинокулярното и стереоскопичното зрение. Ранната диагноза и подходящият терапевтичен подход подобряват зрителната функция и качеството на живот.
Причини и рискови фактори
Дивергентният конкомитентен страбизъм (екзотропия) представлява форма на кривогледство, при която едното или двете очи се отклоняват навън към слепоочията. Терминът „конкомитентен“ означава, че големината на отклонението остава приблизително еднаква във всички посоки на погледа и не е резултат от парализа на очедвигателните мускули.
Точният механизъм на възникване на дивергентния конкомитентен страбизъм не е напълно изяснен. Смята се, че състоянието се дължи на нарушение в механизмите, отговорни за поддържането на бинокулярното зрение и координираните движения на очите. В развитието му могат да участват както наследствени, така и придобити фактори.
Сред основните причини и рискови фактори се включват:
- фамилна обремененост: наличие на страбизъм, амблиопия или други зрителни нарушения при близки родственици
- други зрителни нарушения: нарушения в бинокулярното зрение и недостатъчен контрол върху очната конвергенция, интермитентна екзотропия в детска възраст, която с течение на времето може да стане постоянна, рефракционни аномалии, включително миопия, астигматизъм и анизометропия, намалено зрение на едното око вследствие на очни заболявания, което може да доведе до развитие на сензорен страбизъм, вродени очни аномалии
- други причини: преждевременно раждане и ниско тегло при раждане, неврологични заболявания и нарушения в развитието, включително детска церебрална парализа и някои генетични синдроми, травми и заболявания на очите, които нарушават нормалното зрително възприятие, общи заболявания и състояния, водещи до физическо изтощение, които могат да направят интермитентното отклонение по-изразено
В зависимост от начина на протичане дивергентният конкомитентен страбизъм може да бъде постоянен или интермитентен. Интермитентната екзотропия е една от най-честите форми и често се проявява при умора, заболяване, стрес или продължително взиране в далечината.
Симптоми
Клиничната картина на дивергентния конкомитентен страбизъм зависи от възрастта на пациента, големината на отклонението и способността на мозъка да контролира очите. При много пациенти началните прояви са периодични и постепенно могат да станат постоянни.
Най-характерният симптом е отклоняването на едното или двете очи навън. Отклонението може да се наблюдава постоянно или само в определени ситуации.
Най-честите симптоми и признаци включват отклоняване на едното или двете очи към слепоочията, периодична загуба на правилното подреждане на очите, присвиване или затваряне на едното око, особено при ярка слънчева светлина, затруднения при фиксиране на погледа, намалена способност за поддържане на зрителна концентрация, лесна зрителна умора, главоболие след продължително четене или работа на близко разстояние, замъглено зрение, нарушения в пространственото възприятие и преценката на разстоянията.
Често са налице и затруднения при дейности, изискващи добра координация между очите, двойно виждане (диплопия), което се среща по-често при по-големи деца и възрастни, необходимост от мигане или повторно фокусиране за възстановяване на правилното подреждане на очите.
При интермитентната екзотропия симптомите често се засилват при умора, стрес, заболяване, сънливост или продължително взиране в далечината.
Усложнения
Макар при някои пациенти дивергентният конкомитентен страбизъм да протича сравнително леко и дълго време да бъде интермитентен, при липса на своевременно лечение той може да доведе до различни зрителни, функционални и психосоциални усложнения.
Най-често се засягат бинокулярното зрение и способността за възприемане на пространствените взаимоотношения между предметите.
Възможните усложнения включват нарушено или липсващо бинокулярно зрение, намалено или загубено стереоскопично (триизмерно) зрение, затруднения в преценката на разстоянията и пространствената ориентация, нарушения в координацията между очите и ръцете, затруднения при четене, спортни занимания и други дейности, изискващи добра зрително-моторна координация, хронична зрителна умора, чести главоболия, амблиопия („мързеливо око“), макар и по-рядко в сравнение с конвергентния страбизъм
Възможни са намалено самочувствие и нарушена социална адаптация, тревожност, емоционален дискомфорт и избягване на социални контакти поради козметичния дефект.
При децата нелекуваният страбизъм може да повлияе неблагоприятно върху обучението и психоемоционалното развитие, докато при възрастните често води до влошено качество на живот и професионални ограничения.
Диагноза и изследвания
Диагнозата на дивергентния конкомитентен страбизъм се поставя въз основа на подробна анамнеза, офталмологичен преглед и специализирани изследвания, чрез които се определят видът и степента на отклонението, зрителната функция и състоянието на бинокулярното зрение.
Диагностичният процес обикновено включва подробна анамнеза относно възрастта на поява на симптомите, тяхната продължителност и наличие на фамилна обремененост, оценка на зрителната острота на двете очи, външен оглед и оценка на положението на очите, изследване на очната подвижност във всички посоки на погледа, оценка на контрола върху интермитентната екзотропия, изследване на бинокулярното зрение и стереозрението, изследвания за установяване на рефракционни аномалии, оценка за наличие на амблиопия, биомикроскопия на предния очен сегмент, изследване на очното дъно.
При необходимост могат да бъдат назначени допълнителни изследвания за изключване на подлежащи очни или неврологични заболявания.
Диференциална диагноза се прави с други състояния, които могат да причинят или наподобяват дивергентно отклонение на очите, включително псевдоекзотропия, латентен страбизъм (екзофория), конвергентен страбизъм, паралитичен страбизъм, парализа на III черепномозъчен нерв, сензорен страбизъм вследствие на намалено зрение на едното око, очни заболявания като вродена катаракта, помътнявания на роговицата и заболявания на ретината, неврологични заболявания и вътречерепни процеси, особено при остро настъпило отклонение.
Лечение
Лечението на дивергентния конкомитентен страбизъм има за цел да подобри оплакванията, да запази или възстанови бинокулярното зрение, да предотврати развитието на амблиопия и да подобри функционалния и естетичния резултат. Изборът на терапевтичен подход зависи от възрастта на пациента, вида и честотата на отклонението, големината на ъгъла на страбизма и наличието на съпътстващи зрителни нарушения.
Основните методи на лечение включват:
- корекция на рефракционните нарушения: необходима е корекция на рефракционните аномалии с очила или контактни лещи при наличие на миопия, астигматизъм или анизометропия
- проследяване: необходимо е наблюдение и проследяване при пациенти с малък ъгъл на интермитентна екзотропия и добър контрол върху отклонението
- лечение на амблиопията: необходими са терапевтични мерки срещу амблиопията, когато е налице, чрез оклузионна терапия (закриване на по-добре виждащото око) или атропинизация
- ортоптични упражнения: често се назначават подходящи ортоптични упражнения, насочени към подобряване на конвергенцията и контрола върху отклонението, особено при някои форми на интермитентна екзотропия
- хирургично лечение: оперативна намеса се препоръчва при прогресиране на отклонението, влошаване на контрола, увеличаване на ъгъла на страбизма, наличие на постоянна екзотропия или изразен козметичен дефект. Операцията включва отслабване или усилване на определени очедвигателни мускули с цел възстановяване на по-добро очно подреждане
След хирургично лечение са необходими редовни контролни прегледи, тъй като при част от пациентите може да настъпи повторна поява на отклонението с течение на времето.
Лечението е най-ефективно, когато се провежда своевременно и индивидуално, като се отчита не само козметичният ефект, но и запазването на зрителната функция и качеството на живот.
Прогноза
Прогнозата при дивергентния конкомитентен страбизъм обикновено е добра при ранно диагностициране и подходящо лечение. При липса на лечение интермитентната екзотропия може постепенно да прогресира към постоянна форма, с нарушения в стереоскопичното зрение и влошено качество на живот. Въпреки добрите терапевтични резултати, при част от пациентите са възможни рецидиви и необходимост от продължително проследяване или повторна хирургична корекция.
Изображения: freepik.com
Библиография
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/23440-exotropia
https://en.wikipedia.org/wiki/Exotropia
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK578185/
https://www.uofmhealth.org/our-care/specialties-services/exotropia
https://eyewiki.org/Exotropia
https://www.uhsussex.nhs.uk/resources/exotropia-2/
https://www.optometrists.org/childrens-vision/a-guide-to-eye-turns/exotropia-outward-eye-turn/
https://eyes4kids.com/blog/exotropia/
https://www.medicalnewstoday.com/articles/exotropia
Коментари към Дивергентен конкомитентен страбизъм МКБ H50.1