Страбизъм, неуточнен МКБ H50.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Страбизмът представлява нарушение в подравняването на очите, при което те не са насочени едновременно към една и съща точка. При неуточнения страбизъм е установено наличие на отклонение на едното или двете очи, без да е определен конкретният му вид. Състоянието може да бъде вродено или придобито и да се дължи на различни очни, неврологични или системни заболявания. Ранното диагностициране е особено важно при децата, тъй като своевременното лечение може да предотврати развитието на амблиопия и нарушения в бинокулярното зрение.

Причини и рискови фактори

Страбизмът представлява нарушение в подравняването на очите, при което едното око гледа право напред, а другото е отклонено навътре, навън, нагоре или надолу. При неуточнения страбизъм конкретният тип или причината за отклонението не са установени към момента на поставяне на диагнозата.

Причините за развитието на страбизъм са разнообразни и могат да бъдат вродени или придобити.

Заболяването възниква вследствие на нарушена координация между очедвигателните мускули, нервите, които ги контролират, и мозъчните центрове, отговорни за сливането на образите от двете очи в единен триизмерен образ.

При много деца точната причина остава неизвестна.

Сред най-честите причини и рискови фактори са фамилна обремененост (рискът е по-висок при наличие на родители, братя или сестри със страбизъм или амблиопия), рефракционни нарушения, амблиопия ("мързеливо око"), преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и усложнения през неонаталния период, вродени аномалии и генетични синдроми, включително състояния, засягащи развитието на нервната система, заболявания на централната нервна система, като детска церебрална парализа, хидроцефалия, мозъчни тумори или последствия от мозъчни травми.

В някои случаи страбизмът се появява временно вследствие на силна умора, висока температура или общо заболяване, но персистиращото отклонение на окото винаги изисква преглед от офталмолог.

Симптоми

Основният симптом на страбизма е отклонението на едното или, по-рядко, на двете очи, при което очите не са насочени едновременно към една и съща точка. Отклонението може да бъде постоянно или да се проявява периодично, например при умора, заболяване или продължително фиксиране на близки предмети.

Посоката на отклонението е различна при отделните пациенти, като окото може да бъде насочено навътре, навън, нагоре или надолу.

Други възможни симптоми включват видимо неправилно подравняване на очите, затруднения при фокусиране върху предмети, двойно виждане (диплопия), което е по-често при възрастните с придобит страбизъм, нарушено бинокулярно зрение и намалено пространствено възприятие, затруднена преценка на разстоянията и дълбочината, присвиване или затваряне на едното око, особено при ярка светлина, накланяне или завъртане на главата с цел подобряване на зрението, лесна зрителна умора, главоболие или напрежение около очите след продължително четене или работа наблизо.

При малките деца мозъкът често потиска образа от отклоненото око, поради което те рядко се оплакват от двойно виждане. Вместо това може постепенно да се развие амблиопия, ако лечението не започне своевременно.

Някои пациенти имат минимално отклонение, което се забелязва само при определени посоки на погледа, докато при други страбизмът е ясно изразен и води до значителни функционални и козметични нарушения.

Усложнения

Ако не бъде диагностициран и лекуван своевременно, страбизмът може да доведе до редица зрителни, функционални и психосоциални усложнения. Рискът е най-голям в ранна детска възраст, когато зрителната система все още се развива.

Най-честото усложнение е амблиопията ("мързеливо око"). Когато очите не са правилно подравнени, мозъкът започва да потиска образа от отклоненото око, за да избегне двойното виждане. Ако това състояние не бъде лекувано навреме, може да настъпи трайно намаляване на зрителната острота на засегнатото око.

Страбизмът може да доведе и до нарушено бинокулярно зрение, при което мозъкът не успява да слее образите от двете очи в единна картина. Това води до намалено или липсващо стереоскопично (триизмерно) зрение и затруднения при преценка на разстоянията и дълбочината.

При възрастните с придобит страбизъм често се наблюдава диплопия (двойно виждане), която може значително да затрудни ежедневните дейности, включително четене, шофиране и работа с машини.

Някои пациенти развиват компенсаторно накланяне или завъртане на главата, за да намалят зрителния дискомфорт или двойното виждане.

Освен функционалните нарушения, страбизмът може да има и психологически и социални последици.

Видимото отклонение на очите може да повлияе самочувствието, социалните контакти и качеството на живот, особено при деца в училищна възраст и при възрастни.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на страбизма се поставя от офталмолог въз основа на подробна анамнеза и цялостен очен преглед. Особено внимание се обръща на възрастта, при която е започнало отклонението, дали е постоянно или периодично, както и на наличието на двойно виждане, фамилна анамнеза или придружаващи неврологични симптоми.

При клиничния преглед се оценяват положението на очите в първична позиция на погледа, подвижността на очните ябълки, видът и големината на отклонението, както и способността на очите да работят съвместно.

При децата диагностиката има за цел не само да установи наличието на страбизъм, но и да открие евентуална амблиопия или рефракционни нарушения, които могат да бъдат причина за отклонението.

За поставяне на диагнозата и определяне на причината могат да бъдат извършени различни изследвания, включително измерване на зрителната острота за всяко око поотделно, определяне на рефракцията след циклоплегия (особено при деца), оценка на очната подвижност във всички посоки на погледа, изследване за наличие на амблиопия, биомикроскопия на предния очен сегмент, офталмоскопия за оценка на ретината, макулата и зрителния нерв.

При съмнение за придобито неврологично заболяване могат да бъдат назначени допълнителни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография (CT) на мозъка и орбитите, лабораторни изследвания при съмнение за системно заболяване (например диабет, заболявания на щитовидната жлеза или миастения гравис), консултация с невролог, детски невролог или друг специалист според клиничната картина.

Страбизмът трябва да бъде разграничен от други състояния, които могат да създадат впечатление за отклонение на очите или да причинят нарушения в очната подвижност.

Най-важните заболявания в диференциалната диагноза включват псевдострабизъм, хетерофория (латентен страбизъм), парализа на III, IV или VI черепномозъчен нерв, синдром на Дуейн, синдром на Браун и други вродени нарушения на очната подвижност, орбитални тумори, травми или възпалителни заболявания, които могат да ограничат движенията на очната ябълка.

Лечение

Лечението при неуточнен страбизъм има за цел да възстанови правилното подравняване на очите, да осигури нормално развитие на зрението, да предотврати или лекува амблиопията и да подобри бинокулярното зрение. Терапевтичният подход зависи от възрастта на пациента, вида и тежестта на страбизма, причината за възникването му и наличието на придружаващи очни или неврологични заболявания.

При много пациенти първата стъпка е корекцията на рефракционните нарушения с подходящи очила или контактни лещи. Това е особено важно при деца с далекогледство, при които правилната оптична корекция може значително да намали или напълно да отстрани отклонението на очите.

При наличие на амблиопия ("мързеливо око") лечението трябва да започне възможно най-рано. Най-често се прилага оклузионна терапия (закриване на по-добре виждащото око с превръзка). Целта е да се стимулира използването на по-слабо виждащото око и да се подобри зрителната му острота.

При определени форми на страбизъм могат да бъдат назначени ортоптични упражнения, които подпомагат координацията между двете очи и подобряват бинокулярното зрение.

Когато отклонението е значително, не се повлиява от оптична корекция или причинява функционални и козметични проблеми, може да се препоръча оперативно лечение. При някои пациенти, особено при сложни или дългогодишни форми на страбизъм, може да се наложат повече от една операция за постигане на оптимален резултат.

Когато страбизмът е вторичен на друго заболяване, лечението е насочено и към основната причина. Това може да включва терапия на неврологично заболяване, заболяване на щитовидната жлеза, диабет, миастения гравис или друго състояние, довело до нарушена очна подвижност.

Прогноза

Прогнозата при страбизъм, неуточнен, зависи от причината, възрастта при поставяне на диагнозата и своевременното започване на лечението. При ранно откриване и подходяща терапия много деца развиват добро зрение, запазват или възстановяват бинокулярната зрителна функция и постигат добро подравняване на очите.

Ако лечението се забави, особено през първите години от живота, рискът от трайна амблиопия и нарушения в развитието на бинокулярното зрение значително нараства.

Изображения: freepik.com