Вертикален страбизъм МКБ H50.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Вертикалният страбизъм представлява форма на кривогледство, при която едното око е разположено по-високо или по-ниско спрямо другото. Отклонението може да бъде вродено или придобито, постоянно или периодично, и да се прояви във всяка възраст. Най-честите оплаквания включват двойно виждане, зрителна умора и компенсаторно накланяне на главата. При децата съществува риск от развитие на амблиопия и нарушения в бинокулярното зрение, а при възрастните внезапната поява на вертикален страбизъм може да бъде признак на подлежащо неврологично или системно заболяване.

Причини и рискови фактори

Вертикалният страбизъм представлява форма на кривогледство, при която едното око е отклонено нагоре (хипертропия) или надолу (хипотропия) спрямо другото. Отклонението може да бъде постоянно или периодично и да се проявява самостоятелно или в комбинация с хоризонтален страбизъм.

Причините за развитието на вертикален страбизъм са разнообразни и могат да бъдат вродени или придобити. В някои случаи точната причина остава неустановена.

Сред основните причини и рискови фактори се включват:

• вродени аномалии: вродени нарушения на очедвигателната система, включително аномалии в развитието на очедвигателните мускули, вродена пареза на IV черепномозъчен нерв (n. trochlearis), която е една от най-честите причини за вертикално отклонение в детска възраст, дисоциирано вертикално отклонение, често срещано при деца с ранно проявен страбизъм
• генетична предразположеност: фамилна обремененост за страбизъм и други нарушения на очната моторика, преждевременно раждане и ниско тегло при раждане
• други причини: неврологични заболявания и нарушения в развитието, включително детска церебрална парализа, генетични синдроми и вродени аномалии, черепно-мозъчни травми, които могат да засегнат очедвигателните нерви, съдови заболявания, включително захарен диабет и артериална хипертония, особено при възрастни, тумори и други вътречерепни процеси, засягащи очедвигателните структури, възпалителни и инфекциозни заболявания на нервната система и други

Вертикалният страбизъм може да се наблюдава във всяка възраст. Вродените форми обикновено се проявяват още в ранното детство, докато внезапно появилото се вертикално отклонение при възрастен изисква внимателно изясняване, тъй като може да бъде признак на сериозно неврологично или съдово заболяване.

Симптоми

Клиничната картина при вертикалния страбизъм зависи от причината, големината на отклонението, възрастта на пациента и способността на мозъка да компенсира зрителното нарушение.

Най-характерният признак е разположението на едното око по-високо или по-ниско спрямо другото. Отклонението може да бъде постоянно или да се проявява периодично.

Най-честите симптоми и признаци включват видимо вертикално отклонение на едното око, несиметрично положение на очите, двойно виждане (диплопия), особено при по-големи деца и възрастни, замъглено зрение, зрителна умора, главоболие, особено след продължително зрително натоварване, затруднения при четене и работа на близко разстояние, нарушения в пространствената ориентация и преценката на разстоянията, намалено бинокулярно и стереоскопично зрение, чувство за нестабилност или дезориентация при движение.

Характерен симптом при много пациенти е компенсаторното накланяне или завъртане на главата, което има за цел да намали двойното виждане и да подобри зрителния комфорт. Родителите често забелязват, че детето постоянно държи главата си наклонена на една страна.

При малките деца мозъкът може да потисне образа от отклоненото око, поради което те невинаги съобщават за двойно виждане. При възрастните, особено при внезапно възникнал вертикален страбизъм, диплопията обикновено е изразена и често е основната причина за търсене на медицинска помощ.

Симптомите могат да се засилват при умора, стрес, заболяване или продължително зрително натоварване. Внезапната поява на вертикален страбизъм, особено когато е съпроводена с главоболие, световъртеж, неврологични симптоми или ограничение в движенията на очите, налага спешна лекарска оценка.

Усложнения

Вертикалният страбизъм може да доведе до различни зрителни и функционални нарушения, особено ако не бъде диагностициран и лекуван своевременно. Видът и тежестта на усложненията зависят от възрастта на пациента, причината за отклонението и продължителността на състоянието.

При децата, чиято зрителна система все още се развива, съществува риск от трайно нарушение на зрителните функции. При възрастните двойното виждане и компенсаторните механизми често оказват съществено влияние върху ежедневните дейности и качеството на живот.

Възможните усложнения включват амблиопия („мързеливо око“), особено при ранно начало на заболяването, нарушено или липсващо бинокулярно зрение, намалено или загубено стереоскопично (триизмерно) зрение, трайни нарушения в пространствената ориентация и преценката на разстоянията, хронична диплопия, развитие на компенсаторна позиция на главата (тортиколис), която при продължително съществуване може да доведе до болки във врата и промени в стойката, затруднения при четене, шофиране и извършване на дейности, изискващи добра зрително-моторна координация, нарушения в обучението и социалната адаптация при децата.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на вертикалния страбизъм се поставя въз основа на подробна анамнеза, щателен офталмологичен преглед и при необходимост назначаване на допълнителни изследвания за уточняване на причината за отклонението.

Особено внимание се обръща на възрастта на поява на симптомите, начина на начало (постепенно или внезапно), наличието на двойно виждане, предходни травми, придружаващи заболявания и неврологични оплаквания.

Диагностичният процес обикновено включва подробна лична и фамилна анамнеза, оценка на зрителната острота на двете очи, външен оглед и оценка на положението на очите, изследване на очната подвижност във всички посоки на погледа, оценка на бинокулярното зрение и стереозрението, изследване за наличие на амблиопия, биомикроскопия на предния очен сегмент, офталмоскопия (изследване на очното дъно), оценка на компенсаторната позиция на главата.

При наличие на атипични прояви, внезапно начало, ограничение в движенията на очите или съпътстващи неврологични симптоми може да се наложат допълнителни изследвания, като образни изследвания на мозъка и орбитите (компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс), неврологична консултация, лабораторни изследвания, насочени към установяване на подлежащи системни заболявания.

Диференциална диагноза се прави с други състояния, протичащи с вертикално отклонение на очите или двойно виждане, включително пареза на IV черепномозъчен нерв, пареза на III черепномозъчен нерв, миастения гравис, орбитални травми и фрактури, орбитални тумори, вътречерепни тумори и съдови инциденти, демиелинизиращи заболявания.

При децата вертикалният страбизъм често е свързан с вродени нарушения на очедвигателния апарат, докато при възрастните внезапно възникналото отклонение налага изключване на потенциално сериозни неврологични и съдови причини.

Лечение

Лечението на вертикалния страбизъм зависи от причината за възникването му, възрастта на пациента, големината на отклонението и наличието на съпътстващи зрителни нарушения. Основните цели на терапията са възстановяване на правилното подреждане на очите, премахване или намаляване на двойното виждане, предотвратяване на амблиопията и подобряване на качеството на живот.

Терапевтичният подход може да включва:

• наблюдение и проследяване: активно проследяване се препоръчва при малки отклонения без значими функционални нарушения, особено при стабилни вродени форми
• корекция на рефракционните нарушения: необходима е корекция на нарушенията в рефракцията с очила или контактни лещи при наличие на далекогледство, късогледство или астигматизъм
• лечение на амблиопия: когато е налице амблиопия, се прпеоръчва активно лечение чрез оклузионна терапия (закриване на по-добре виждащото око) или атропинизация
• други мерки: призматична корекция с очила, която може да облекчи двойното виждане при някои пациенти, особено при малък ъгъл на отклонение, ортоптични упражнения, прилагани в определени случаи за подобряване на бинокулярната функция
• лечение на основното заболяване: когато вертикалният страбизъм е вторичен на друго състояние е необходимо активно лечение на подлежащото заболяване, включително лечение на миастения гравис или терапия на неврологично заболяване
• операция: хирургично лечение се прилага при значимо вертикално отклонение, изразена компенсаторна позиция на главата, персистираща диплопия или недостатъчен ефект от консервативното лечение

След проведеното лечение са необходими редовни контролни прегледи, тъй като при някои пациенти може да настъпи рецидив на отклонението или да се наложи допълнителна корекция.

Прогноза

Прогнозата при вертикалния страбизъм зависи от причината, възрастта на поява и своевременното започване на лечение. Вродените и стабилни форми често имат благоприятен изход при подходящ терапевтичен подход. При рано диагностицирани деца рискът от развитие на амблиопия и трайни зрителни нарушения може значително да бъде намален. Прогнозата при придобитите форми е тясно свързана с основното заболяване, довело до отклонението.

Изображения: freepik.com