Механичен страбизъм МКБ H50.6

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Механичният страбизъм представлява форма на кривогледство, при която движението на едното или двете очи е ограничено поради механична пречка в областта на очедвигателните мускули, сухожилията или орбитата. Състоянието може да бъде вродено или придобито вследствие на травми, възпаления, заболявания на щитовидната жлеза, тумори или следоперативни промени. Характеризира се с отклонение на окото, ограничена подвижност и често двойно виждане. Диагнозата изисква подробен офталмологичен преглед и уточняване на причината, а лечението е насочено към основното заболяване и възстановяване на нормалното очно подреждане.

Причини и рискови фактори

Механичният страбизъм представлява форма на кривогледство, при която движенията на очната ябълка са ограничени поради механична пречка. За разлика от неврогенните форми на страбизъм, при които е засегнато нервното управление на очните мускули, тук причината е структурно нарушение, което възпрепятства нормалното движение на окото.

Сред най-честите причини за механичен страбизъм са травми на орбитата с притискане или заклещване на очедвигателен мускул, фрактури на орбиталните кости, особено на пода на очницата, заболявания на щитовидната жлеза, най-вече ендокринна офталмопатия при болест на Грейвс, възпалителни процеси в орбитата, тумори на орбитата или околните структури, белези и сраствания след операции в областта на очите и орбитата, вродени аномалии на очедвигателните мускули и техните сухожилия, редки заболявания като синдром на Браун и други форми на рестриктивен страбизъм.

Рискът от развитие на механичен страбизъм е по-висок при хора с предходни очни травми, хирургични интервенции в областта на очите, заболявания на щитовидната жлеза, орбитални инфекции или неопластични процеси.

Симптоми

Клиничната картина зависи от причината и степента на ограничение на очните движения. Най-характерният симптом е отклонението на едното око от нормалната зрителна ос. То може да бъде постоянно или да се проявява само при поглед в определена посока.

Възможните симптоми включват видимо кривогледство, двойно виждане (диплопия), особено при възрастни пациенти, ограничени движения на едното или двете очи, усещане за напрежение или болка при опит за поглед в определена посока, компенсаторно накланяне или завъртане на главата с цел намаляване на двойното виждане, затруднения при фиксиране на обекти, нарушена пространствена ориентация, умора и зрителен дискомфорт.

При децата двойното виждане често липсва поради способността на мозъка да потиска образа от засегнатото око. В тези случаи първият забелязан признак обикновено е промяната в положението на окото или необичайната позиция на главата.

При механичен страбизъм симптомите често се засилват при поглед в посоката, в която движението на окото е ограничено, което може да помогне за разграничаването му от други форми на страбизъм.

Усложнения

При липса на своевременно диагностициране и лечение механичният страбизъм може да доведе до различни зрителни и функционални нарушения, които значително да влошат качеството на живот на пациента.

Едно от най-честите усложнения е персистиращото двойно виждане (диплопия), което затруднява ежедневни дейности като четене, шофиране и работа с машини. При някои пациенти диплопията може да бъде особено изразена при поглед в определени посоки.

При децата съществува риск от развитие на амблиопия („мързеливо око“), ако отклонението на окото е налице продължително време. В тези случаи мозъкът постепенно потиска образа от засегнатото око, което може да доведе до трайно намаляване на зрителната острота.

Възможно е също нарушаване на бинокулярното зрение и стереоскопичното възприятие, което затруднява правилната преценка на разстоянията и пространствената ориентация.

Някои пациенти развиват компенсаторни пози на главата (тортиколис), при които постоянно накланят или завъртат главата си, за да намалят двойното виждане. При продължително съществуване на това състояние могат да се появят болки във врата, раменете и гръбначния стълб.

Усложнения могат да настъпят и вследствие на основното заболяване, довело до механичния страбизъм. Например при ендокринна офталмопатия е възможно прогресиращо ограничаване на очните движения, а при орбитални тумори или възпалителни процеси могат да се развият допълнителни зрителни нарушения и увреждане на околните структури.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при механичния страбизъм се поставя въз основа на подробна анамнеза, клиничен преглед и специализирани офталмологични изследвания:

• разпит: необходима е подробна информация за началото и развитието на симптомите, наличие на предходни травми, операции, заболявания на щитовидната жлеза, възпалителни процеси или други състояния, които могат да засегнат очната орбита
• офталмологичен преглед: офталмологичният преглед обикновено включва определяне на зрителната острота, оценка на положението на очите в първична позиция на погледа, изследване на очната подвижност във всички посоки, тестове за наличие и степен на страбизъм, оценка на бинокулярното зрение и стереозрението, изследване на преден и заден очен сегмент. Особено значение има установяването на ограничение в движението на окото, характерно за рестриктивните форми на страбизъм
• образни изследвания: образните изследвания често играят ключова роля за уточняване на причината. В зависимост от клиничната ситуация могат да бъдат назначени компютърна томография на орбитите, ядрено-магнитен резонанс, ехография на орбитата

Механичният страбизъм трябва да бъде разграничен от други състояния, които могат да причинят отклонение на очите или нарушения в очната подвижност, включително паралитичен страбизъм вследствие увреждане на III, IV или VI черепномозъчен нерв, вродени нарушения на очедвигателната инервация, миастения гравис, декомпенсиран латентен страбизъм (хетерофория), орбитални възпалителни заболявания, неврологични заболявания, засягащи очедвигателния апарат.

Лечение

Лечението при механичния страбизъм е насочено преди всичко към отстраняване или овладяване на причината, довела до ограничението в движенията на окото. Изборът на терапевтичен подход зависи от основното заболяване, тежестта на симптомите, възрастта на пациента и степента на зрително нарушение.

При някои пациенти лечението на основното състояние може да доведе до значително подобрение или пълно възстановяване на очната подвижност. Например при ендокринна офталмопатия се прилагат мерки за контрол на тиреоидното заболяване, а при възпалителни процеси може да бъде необходимо противовъзпалително лечение.

Консервативното лечение може да включва наблюдение при леки случаи с тенденция към спонтанно подобрение, призматични очила за намаляване на двойното виждане, оклузия (закриване на едното око) при изразена диплопия, лечение на амблиопия при деца, корекция на съпътстващи рефракционни нарушения.

При пациенти с активна тиреоидна очна болест могат да бъдат използвани кортикостероиди, имуносупресивни средства или други съвременни таргетни терапии в зависимост от тежестта на заболяването и преценката на специалиста.

Хирургично лечение се налага, когато е налице трайна механична пречка за движението на окото или когато консервативните мерки не осигуряват достатъчен ефект. В зависимост от причината могат да бъдат извършени освобождаване на заклещен очедвигателен мускул при орбитални фрактури, отстраняване на тумори или други обем-заемащи процеси, хирургична корекция на сраствания и фиброзни изменения, операции върху очедвигателните мускули за подобряване на очния баланс и възстановяване на бинокулярното зрение.

При деца ранното лечение е особено важно за предотвратяване на амблиопия и нарушения в развитието на бинокулярното зрение.

След провеждане на лечението са необходими периодични контролни прегледи за проследяване на очната подвижност, зрителната функция и евентуалната необходимост от допълнителни терапевтични интервенции.

Прогноза

Прогнозата при механичен страбизъм зависи основно от причината, довела до ограничението на очните движения, както и от своевременното започване на лечението. При ранна диагностика и адекватна терапия в много случаи е възможно значително подобрение на очната подвижност, зрителния комфорт и бинокулярното зрение. Нелекуваните случаи могат да доведат до персистираща диплопия, нарушено пространствено възприятие и амблиопия при децата.

Изображения: freepik.com