Оранжева дневна лилия

Оранжева дневна лилия (Hemerocallis fulva) представлява красиво цъфтящо растение от семейство Асфоделови (Asphodelaceae). Таксонът е описан за пръв път от шведския ботаник и зоолог Карл Линей през 1762 година. Документирани са противовъзпалителни, диуретични и антиоксидантни ефекти на билката, които са пряко свързани със съдържанието й на кверцетин, кемпферол и уникални гликозиди. Исторически текстове от ерата Мин в Китай до племенните лечители на Керала потвърждават нейните охлаждащи, успокояващи действия, а съвременните изследвания допълват знанията за нея. Растението привлича диви животни.

Известна е още като тигрова лилия заради пъстрата си шарка по венчелистчетата й. Тя е ядливо, ориенталско растение, широко разпространено в градините на Великобритания и натурализирано по магистралите в САЩ.

Интересът към Hemerocallis fulva се е увеличил в началото на 2000-те години. Ключови проучвания в тази посока са:

• 2012 - Тествани екстракти от цветя в човешки фибробластни култури - наблюдавано 20% увеличение на синтеза на колаген, което подсказва потенциал за заздравяване на кожата.
• 2018 - Проучвания върху животни потвърждават противовъзпалителни ефекти, съответстващи на традиционната употреба за болки в ставите.
• 2020 - Изследван антиоксидантен капацитет в екстракти от грудки - установена е сравнима активност с търговския прах от боровинки (при по-високи дози).

И все пак остават пропуски в проучването на билката: малко мащабни клинични изпитвания върху хора, непоследователна стандартизация на екстрактите и оскъдни изследвания за дългосрочна безопасност. Някои дебати се въртят около инвазивния му статус в Северна Америка, което кара еколозите да предупреждават срещу широко разпространеното му засаждане. Като цяло, съвременните данни до голяма степен подкрепят вековни твърдения, но са необходими по-строги рандомизирани контролирани проучвания.

Устройство на оранжева дневна лилия

Това е тревисто многогодишно растение, което расте от грудкови корени, със стъбла високи 40-150 сантиметра. Листата са линейни, дълги 0,5-1,5 метра и широки 1,5-3 см. Цветовете са с диаметър 5-12 см, оранжево-червени или оранжево-кафеви, с бледа централна линия на всяко цветче или кафеви петна; те се образуват от началото на лятото до късна есен на стъбла от десет до двадесет цвята, като отделните цветове се отварят последователно, всеки от които трае само един ден. Цъфти от юни до август месец. Плодът е триклапна капсула с дължина 2-2,5 см и ширина 1,2-1,5 см, която се разцепва при узряване и освобождава семена.

Разпространение на оранжева дневна лилия

Този вид лилейник произхожда от Азия - от Кавказ на изток през Хималаите до Китай, Япония и Корея. Той е много широко отглеждан като декоративно растение в умерен климат заради ефектните си цветове и лекотата на отглеждане. Оранжевият лилейник се запазва там, където е засаден, което го прави много добро градинско растение.

В части от Съединените щати се приема за инвазивен вид и е включено в списъци с растения, които трябва да се избягват за засаждане в някои щати, включително Делауеър, Мериленд, Вирджиния и други средноатлантически щати.

Лесно се отглежда в средна, средно дебела, добре дренирана почва на пълно слънце до полусянка. Вирее добре в широк спектър от добре дренирани почви. Отстранявайте ежедневно прецъфтелите цветове и стъблата им. Разделяйте, за да поддържате жизнеността, когато туфите станат пренаселени. Издръжливо растение, което е толерантно към бедна почва, летни горещини и влажност.

Превъзходен колонизатор, който се е натурализирал в много части на света и често се вижда да расте по пътища, в алеи и в стари градини, на много бедна почва. В момента рядко се продава в търговската мрежа, тъй като до голяма степен е заменен от хибриди.

Лилейниците са изключително адаптивни многогодишни растения. Те са лесни за отглеждане, бързо се размножават и на практика не са вредители.

Използваема част на оранжева дневна лилия

Употребяват се цветята, листата, корените и младите издънки на растението с медицинска и битова цел. Традиционните берачи берат цветовете рано сутрин (точно когато пъпките се отворят), за да уловят максимално съдържание на флавоноиди, след което ги сушат на слънце върху бамбукови тави. Грудките се изкопават след първите леки слани, измиват се старателно и се сушат бавно на сенчести стелажи, за да се запазят антоцианините в тях.

Химичен състав на оранжева дневна лилия

Оранжевата дневна лилия е богат източник на желязо и витамин А; съдържа още кверцетин, кемпферолови производни, гликозиди, антоцианини; аминокиселини като глутамин. Сухият й цвят съдържа около 9,3% протеини, 25% мазнини, 60% въглехидрати, 0,9% пепел. Богатите на хранителни вещества пъпки съдържат витамин С и микроелементи.

В изследвания на водно-метанолови екстракти от пресни листа на Hemerocallis fulva са изолирани 1′,2′,3′,4′-тетрахидро-5′-деокси-пинатанин, пинатанин, розеозид, фломурозид, ларицирезинол, аденозин, кверцетин 3-O-β-d-глюкозид, кверцетин 3,7-O-β-d-диглюкопиранозид, кверцетин 3-O-α-l-рамнопиранзол-(1→6)-β-d-глюкопиранозол-7-O-β-d-глюкопиранозид, изорамнетин-3-O-β-d-6′-ацетилглюкопиранозид и изорамнетин-3-O-β-d-6′-ацетилгалактопиранозид. Тези съединения модулират възпалителните медиатори, както е показано в in vitro анализ от 2018 г. върху екстракти от цвят на лилейник.

Лечебни свойства и приложение на оранжева дневна лилия

Свойства на оранжева дневна лилия

• болкоуспокояващо;
• противоотрова;
• противоповръщателно;
• спазмолитично;
• кръвопречистващо;
• противораково;
• диуретично;
• охлаждащо;
• леко слабително;
• успокояващо.

В Китай се прилага като болкоуспокояващо при родилки. Екстракт от цветовете се използва като пречистващо кръвта. Коренището е показало антимикробна активност, също така е туберкулостатично и действа срещу вътрешни паразити, причиняващи филариаза. Използва се в Корея за лечение на жълтеница, запек и пневмония. Сокът от корените е ефективен антидот в случаи на отравяне с арсен. Коренът има и народна история на употреба при лечението на рак - екстракти от корените са показали противотуморна активност. Чай, приготвен от сварени корени, се използва като диуретик. Водният екстракт от цветове на лилейник повлиява оздравително възпалителните заболявания и подобрява качеството на съня, особено при хора страдащи от безсъние.

Терапевтични ефекти и ползи за здравето от оранжева дневна лилия

• противовъзпалително действие - проучване върху животни от 2021 г. установява, че екстрактът от цвят намалява отока на лапата с 35%, което предполага реален потенциал срещу подуване на ставите (въпреки че липсват изпитвания върху хора);
• диуретично действие - традиционните чайове, приготвени от сушени цветя, увеличават отделянето на урина - полезни при леко задържане на вода, но не и при склонност дехидратация;
• антиоксидантна подкрепа - флавоноидите кверцетин и кемпферол, съдържащи се в билката, улавят свободните радикали, предпазвайки клетките от оксидативен стрес;
• подпомага храносмилането - топла отвара от грудка успокоява симптомите на гастрит;
• лека седация - анекдотични сведения (и малък пилотен проект от 2015 г.) предполагат, че медът, към който са добавени цветя на оранжева дневна лилия, предизвиква успокояващ ефект;
• респираторна подкрепа - гликозидите в билката действат като отхрачващи средства;
• здраве на кожата - лапи от пасирани венчелистчета са се прилагали при леки изгаряния, включително слънчеви, имитирайки успокояващото действие на алое вера.

Начин на употреба на оранжева дневна лилия

• запарка - 2-3 гр сухи цветове (приблизително 5-7 венчелистчета) прибавете към 250 мл гореща вода, запарете 10-15 минути. Приемайте до 3 чаши/ден, за предпочитане между храненията.
• отвара от грудки - 5-10 гр нарязани грудки, запарени на слаб огън в 200 мл вода, докато се редуцират на половина. Приемайте по една чаша/ден за подпомагане на храносмилането (максимум 7 дни).
• тинктура - съотношение билка към алкохол 1:5 (45% етанол), 25-30 капки във вода 2-3 пъти/ден.
• прах - прах от сухи цветове, капсули от 500 мг, 1-2 капсули дневно с храна.
• лапа за локално приложение - смачкайте пресни венчелистчета, нанесете слой с дебелина 1-2 мм върху леки изгаряния или ухапвания от насекоми, оставете 10-20 минути.

Влияние на оранжевата дневна лилия върху депресията

Според прогнозата на доклад на Световната здравна организация (СЗО) от 2008 г., депресията ще бъде доминиращо заболяване до 2030 г. Цветът на Hemerocallis fulva традиционно се използва за успокояване в китайската традиционна терапия. Основният флавоноид в цветовете на лилейника, рутин, също се характеризира като антидепресант. В проучване са изследвани антидепресантните ефекти на етаноловия екстракт от цветове на лилейник и рутина чрез тест с принудително плуване и метаболизма на невротрансмитерите в мозъчните региони (фронтален кортекс, хипокампус, стриатум и амигдала). Резултатите показват, че както при краткосрочни, така и при дългосрочни тестове, екстрактът и рутинът значително намаляват времето на неподвижност и увеличават времето за плуване, което е в сравнение с плацебо. Екстрактът и рутинът също така повишават концентрацията на серотонин, норепинефрин и допамин в посочените мозъчни региони. В дългосрочни тестове, екстрактът от цветовете на лилейника значително повишава концентрацията на серотонин и намалява скоростта на оборот на серотонин в тези мозъчни области, но не и във фронталния кортекс. В заключение данните показват, че етаноловия екстракт от цветове на лилейник има антидепресантно-подобни ефекти, вероятно чрез регулиране на серотонинергичната система. Освен това, рутинът може да играе много важна роля в антидепресантно-подобните ефекти на етаноловия екстракт от цветове на лилейник.

Интересно за оранжевия лилейник

Историята на Hemerocallis fulva се простира векове назад. Произхождащ от Азия - Китай, Корея и Япония - той се появява за първи път в китайските билкарски сборници около династията Мин (14-17 век). Ранни трактати като „Бенцао Гангу“ (Сборник по Материя Медика) документират употребата на лилейника за „изчистване на топлината“ и „овлажняване на сухотата“. Билкарите от племето Хан смесвали пъпки от лилейник с хризантема и мента за летни настинки (нещо като билкова вариация на студен чай).

В Япония H. fulva е украсявала храмови градини близо до Нико заради мимолетните си, дневни цветове - символизиращи непостоянството. До 18 век тази оранжева красавица достига европейските брегове, бързо се натурализира край пътищата във Великобритания и Ирландия. Колонистите го донасят в Северна Америка през 19 век.

Аюрведични записи от Керала през 19 век отбелязват, че племенни лечители са използвали лапи от лилейник за леко възпалени стави и са прилагали цветни пасти, за да успокоят изгоряла от слънцето кожа. До средата на 20-ти век западни билкари включват оранжевата дневна лилия в ръководства, хвалейки ядливите й пъпки и леките й диуретични свойства. Съвременните книги по Аюрведа все още споменават охлаждащия раса (вкус) и капха-успокояващото действие на цветето, въпреки че употребата на грудки остава нишова.

С течение на времето възприятията се променят - някога почитан билков съюзник в Азия, в Северна Америка то се превръща в очарователно градинско растение. И все пак аюрведичните практикуващи продължават да го ценят заради уникалните му ползи, несподелени от други лилейници, особено заради баланса му от сладки и стипчиви вкусове.

Кулинарна употреба на оранжева дневна лилия

Всички части на растението са годни за консумация, като цветовете се използват по-често. Яжте цветовете сурови, когато са напълно отворени. Венчелистчетата са дебели, хрупкави и сочни, с деликатна сладост в основата си поради нектара им. Те са хранителни, съдържащи разумни количества протеини, въглехидрати, желязо и витамин А. Те са чудесно допълнение към салатата. В Ориента цветовете се сушат и се използват като овкусител и сгъстител в супи и сосове.

Младите филизи имат приятен сладък вкус, което ги прави отличен готвен зеленчук. В зависимост от вида, младите филизи се берат от края на зимата и през по-голямата част от пролетта. Много видове също така произвеждат ядливи млади корени с вкус на ядки, които се консумират сурови или варени.

Листата и издънките могат да се консумират сурови или варени, когато са много млади, за да не станат твърде влакнести. Те могат да бъдат заместител на аспержи или целина. Отличен зеленчук със сладък вкус, въпреки че се препоръчва известно внимание. Цветните венчелистчета и младите грудки могат също да се консумират сурови в салати, да се пържат или да се готвят по друг начин. Венчелистчетата изглеждат по-вкусни, когато са варени, но могат да се пържат и за съхранение, или да се сушат и използват като сгъстител в супи или сосове. В този случай те се берат, когато са леко изсъхнали и затворени. Сготвените цветни пъпки, сервирани с масло, имат вкус на зелен фасул, грах или восъчен фасул. Също могат да се сушат и използват като подправка.

Когато са пресни, цветовете имат деликатен аромат на момина сълза, мек, леко сладък вкус на краставица и хрупкава, подобна на маруля текстура, която омеква до каша веднага щом се приложи топлина. За да се използват в салати, накъсайте ги, включително чашката за малко допълнителна твърдост. Цветовете могат да се пълнят и пържат, както при цветовете от тиквички, или да се накъсат и разбъркат в ризото или пилаф в края на готвенето.

Пъпките нямат аромат, но остават твърди, ако се запържат за кратко, а текстурата и вкусът им са много подобни на тези на бамята. За да изсушите цветове като златни иглички, ароматизираща съставка в бульони и супи, съберете изсъхналите цветове в края на сух ден, отрежете месестата чашка и разстелете събраните венчелистчета върху вестник, като ги обръщате редовно, докато цялата влага се изпари. За употреба накиснете в топла вода, за да омекнат, завържете възел по средата, за да запазят формата си, и оставете за минута-две в горещ бульон.

Цветовете могат да се използват като съд за намазки или заквасена сметана, за гарниране на чинии и плата.

Дебелите, месести, с форма на наденица корени са хрупкави и имат ядков вкус. Могат да се консумират сурови, да се добавят към салати, супи и яхнии, да се готвят, пържат или правят крем и да се сервират като гарнитура вместо картофи.

Други употреби на оранжев лилейник

Осигурява цвят и контраст във флоралната декорация. Видът може да бъде ефективен за ограничаване на ерозията на почвата, когато са засадени по склонове. Листата, подобни на фонтан, осигуряват елегантна зеленина, цвят и текстура на градината, когато цветята не цъфтят. Лилейниците могат да изтласкат плевелите и да образуват зелена почвена покривка.

Внимание!

Големи количества от листата се считат за халюциногенни. Бланширането на листата премахва този халюциногенен ефект.

Избягвайте продължителна употреба на високи дози (над 3 чаши чай дневно за повече от 2 седмици), за да предотвратите леки стомашно-чревни разстройства; не се препоръчва по време на бременност или за хора с тежко бъбречно заболяване (поради диуретичен ефект). Винаги тествайте локалното приложение първо върху малък участък от кожата.

Преди да започнете да използвате билката, консултирайте се със специалист по билколечение!

Въпреки репутацията си на нежна билка, Hemerocallis fulva може да причини нежелани реакции

• стомашно-чревно разстройство - прекомерната консумация (особено сурови цветове) може да доведе до гадене, спазми или лека диария;
• алергични реакции - съобщават се редки случаи на контактен дерматит - винаги правете тест върху кожата преди локално приложение;
• прекомерна диуреза - може да влоши дехидратацията или електролитния дисбаланс при уязвими групи от населението (възрастни хора, деца);
• проблеми с бъбреците - избягвайте, ако имате хронично бъбречно заболяване или приемате мощни диуретици; взаимодействията са неизвестни.

Противопоказания

• тежко бъбречно или сърдечно заболяване (риск от електролитни нарушения);
• известна алергия към членове на семейство Liliaceae;
• едновременна употреба с диуретици, отпускани с рецепта, без лекарско наблюдение.

Заглавно изображение: Cbaile19, CC0, via Wikimedia Commons