Киселица, Дива ябълка

Киселица, Дива ябълка (Malus sylvestris) представлява листопадно дърво, което в ботаническата класификация се отнася към семейство Розоцветни (Rosaceae). Сред цветята на д-р Бах дивата ябълка е известна с името "Цветето на изчистването".

"Това е лек за пречистване на тези, които чувстват, че нещо ги е замърсило. Често това е нещо незначително, в други случаи може да бъде по-сериозна болест, която бива пренебрегната на фона на това, върху което се концентрират. И в двата случая са загрижени да се отърват от нещо определено, което заема първо място в съзнанието им. То е толкова основно за тях, че трябва да бъде лекувано. Ако лечението се провали, те се обезверяват. Този лек изчиства рани, ако човек вярва, че някаква отрова е проникнала в тялото му и трябва да бъде отстранена." - казва д-р Едуард Бах за киселицата.

Устройство на киселица

Изображение: © Hans Hillewaert

Дивата ябълка е висока до 10-15 метра. Развива широка и дълбока коренова система, която я прави устойчива на ветрове и на неблагоприятни почвени условия. Стволът й е прав, покрит със сиво кафява напукана кора. Клоните й образуват широко разперена и светла корона, в която по-младите клонки са с червеникавокафява кора - гладка и лъскава, а по някои от тях се образуват тръни.

Листата на киселицата са последователно разположени по клончетата, с елипсовидна до широко-яйцевидна форма, понякога почти кръгли. Листният ръб е ситно нарязан, горната им повърхност оцветена в светло зелено, а долната в бледо зелено. Младите листенца са покрити с власинки. Листната дръжка е дълга около 4 см и винаги по-къса от листната петура.

На пролет (април - май) живителната слънчева топлина нагрява и разтваря цветните пъпки на киселицата и клоните й се отрупват с едри бели до бледорозови цветове, събрани в щитовидни съцветия. Устройството на цветовете й по нищо не се различава от крушата или дюлята. Единствената разлика е в това, че стълбчетата на киселицата не са свободни, а са сраснали в основата си. Имат приятен аромат и се състоят от 5 венчелистчета, множество тичинки, с жълти прашници. Цъфтежът се наблюдава през месеците май и юни.

Киселицата дава плод късно на есен - към края на октомври. И докато ябълковидните плодове на крушата и дюлята имат хрущялен ендокарп и много каменисти клетки, при киселицата и всички останали ябълки каменисти клетки няма, а хрущялната част е превърната в хрущялно-ципеста и в нея са поместени кафявите и лъскави семена на киселицата.

Плодовете на киселицата са костилкови, оцветени в различни нюанси на жълто-зеленото, големи почти колкото орех. Плодчетата узряват през септември и октомври месец. Семенцата в тях са лъскави, кафеви и с яйцевидна форма. По устройство те приличат на плода на питомните ябълки и затова понякога наричат киселицата и с името дива ябълка. Киселицата прилича на питомните ябълки не само по плода си, но и по устройството на листата и цветовете. Това е така, защото киселицата е родоначалникът на някои от сортовете питомни ябълки.

Разпространение на киселица

Тя застила навсякъде като килим земята в нашите широколистни и иглолистни гори. Среща се из храсталаците и по-светлите гори в долния и средния пояс до 1000 м надморска височина.

Този вид ябълка е разпространен в Европа, Западна и Централна Азия.

Използваема част на киселица

Употребяват се цветовете, плодовете, листата и дървесината на киселицата.

Химичен състав на киселица

Изображение: Per Arvid Åsen, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В плодовете на киселицата се установяват следните вещества: ябълчна, лимонова, винена,  хлорогенова и арабинова киселини, захари, пектини, дъбилни вещества, багрилни вещества, аскорбинова киселина, каротин, витамини, желязо, фосфор, етерично масло в малки количества, други минерални соли. Плодната обвивка съдържа флавоноиди, а семената - глюкозида амигдалин и тлъсто масло.

Лечебни свойства и приложение на киселица

Свойства на билката

• антихелминтно;
• антибактериално;
• адстрингентно;
• слабително;
• охлаждащо;
• слабо седативно.

Състояния и заболявания, при които се прилага киселица

• с цел отстраняване на стомашни киселини, леки смущения в черния дроб и храносмилането;
• намира приложение при жълтеница;
• използва се при възпаление на бъбреците;
• ефикасно и при кожни обриви;
• ефикасно при наличие на глисти;
• кожни заболявания;
• акне.

Използва се за производството на билкови диетични и укрепващи организма средства. В народната ни медицина се употребява при сърдечни проблеми и затлъстяване. Екстракт от плодовете се влага в много козметични продукти с насоченост на действие към кожата на лицето и ръцете. Те овлажняват, освежават, почистват и подхранват кожата.

• Киселицата не се суши, а се употребява само в прясно състояние;
• Заради киселия вкус на плодовете си, за което подсказва и името й, в миналото киселицата е използвана и като подправка;
• Народната медицина препоръчва прясно изцедения сок при начален рак на стомаха, ракоподобни вътрешни и външни язви и тумори. Пресният сок се прави в сокоизстисквачка, всеки час от него се пият от три до пет капки, разредени във вода или билков чай. При ракоподобни външни язвички с него се мажат съответните места. При Паркинсонова болест от сока се взимат от три до пет капки, сипват се в запарка от бял равнец и този чай се пие всеки час, а външно с него се правят разтривки на гръбначния стълб. Разреждането и дозирането трябва стриктно да се спазват - както при рак на стомаха, язви и тумори, така също и при Паркинсоновата болест.

Плодът има тръпчив вкус и действа слабително. Смачкана плодова пулпа може да се използва под формата на лапа за лечение на малки рани и кожни увреждания. Консумира се при запек или с цел неговото избягване.

Кората, и особено тази на кореновата кората, е с противоглистно, охлаждащо и сънотворно действие. Инфузия от нея се използва за лечение на повтаряща са треска. Листата съдържат веществото флорин, което подтиска растежа на редица грам-положителни и грам-отрицателни бактерии в ниска концентрация от 30 ррт.

Дивата ябълка като цветен еликсир на д-р Бах

Изображение: Kk, CC0, via Wikimedia Commons

Хората, нуждаещи се от цветното средство за защита са тези, които са съсредоточили съществуването си върху безупречността на душата и тялото си и върху всичко, което ги заобикаля. Проявяват мания относно реда и чистотата наоколо, както и чистотата на душата си. Ако този ред бива нарушен, дори и от незначителни безпорядки, човекът започва на мига да се чувства отчаян, тъжен, отвращаващ се от себе си. Например причини за нарушаване съвършенството на индивида могат да бъдат безобидни неща като отрицателна мисъл, остра забележка, появата на 1-2 пъпки по тялото, поява на буболечка и др. Често се къпят, приемат дори храната и секса за нещо мръсно. Паникьосват се при мисълта за заразни и паразитни заболявания, както и при наличието на кожни лезии. Не контактуват в никакъв случай с алкохолици и просяци.

Физически симптоми, съпътстващи състоянието са: акне, екземи, хрема, проблеми с лимфните възли, хронични възпаления и други подобни.

Приемът на цветния еликсир от киселица помага на индивида да трансформира принудителният ред в душата си в непринуден и спокоен такъв.

Начин на употреба

• чай - една супена лъжица пресни листа се попарват с 1 /2 л. вода и се оставят малко да се накиснат;
• пресен сок - листата се измиват и изстискват в сокоизстисквачка.

Други употреби на дивата ябълка

Изображение: Rebecca Siegel, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

У нас и в световен мащаб киселицата се използва в огромни количества за производството на пектин и фуражи за животните. Пектинът извлечен от плода успешно се прилага като сгъстител на конфитюри. Интересно негово приложение е като хранителна среда в лабораторни условия. От кората на плодчетата се получава червено и жълто багрило, в различни нюанси. Дървесината на киселицата е отлично твърдо гориво. От семената се получава ядливо масло, а от листата се приготвя приятен чай.

Дивата ябълка е медоносно растение. Птиците и малките бозайници консумират плодовете й, а в кората й се крият насекоми, които отново стават храна на птици.

От плодчетата се получават вино, сок, ракия, желета, мармалади, сладка, концентрирани напитки.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons