Анализ на урина

Анализът на урина се провежда за проверяване на наличие на различни компоненти или отпадни продукти в урината. Рутинно изследване на урина се провежда за откриване на причината за поява на определени симптоми. Това изследване дава информация за здравето Ви, както и за проблеми, които имате.

С помощта на бъбреците в урината се отделят отпадни материали, минерали, течности и други субстанции от кръвта. В урината може да има стотици различни отпадни продукти. Върху състава на урината влияят храните, напитките, физическата активност, както и начина, по който работят бъбреците.

При изследване на урината могат да бъдат направени над 100 различни теста.

Рутинното изследване на урина включва следните тестове:

• Цвят:

Върху цвета на урината може да оказват влияние много фактори: баланса на течности, диетата, приеманите лекарства, различни заболявания, количеството вода, което приемате. Приема на витамин В може да доведе до жълто оцветяване на урината. Някои лекарства, консумирането на къпини, цвекло, ревен или наличието на кръв в урината може да доведе до промяна на цвета и в червено-кафяв.

• Чистота:

Урината нормално е бистра. Наличието на бактерии, кръв, сперма, кристали или слуз я прави да изглежда мътна.

• Мирис:

Мирисът на урината не е силен, но е характерен. Някои заболявания предизвикват промяна в мириса и. Например при инфекцията с E. coli урината има лош мирис, а при диабет или гладуване урината има сладникав, плодов мирис.

• Специфично тегло:

Със специфичното тегло се определя количеството на съставките в урината. Този показател отразява и количеството на водата в урината. Колкото по-високо е специфичното тегло толкова по-голямо е количеството на съставките на урината. При повишен прием на течности урината има по-ниско тегло, защото е по-високо съдържанието на вода. При по-малък прием на течности в урината има по-малко съдържание на вода и тя има по-високо специфично тегло.

• pH:

Този показател измерва киселинността на урината. При pH 4 урината е силно кисела, при pH 7 е неутрална (нито кисела нито алкална), а при pH 9 е силно алкална. В някои случаи след лечение се променя стойността на pH на урината. Например Вашият лекар може да Ви посъветва по какъв начин да поддържате урината си алкална или кисела с цел предпазване на образуване на определен вид камъни.

• Белтък:

Нормално в урината няма белтък. При повишена температура, тежки физически упражнения, бременност или някои заболявания, особено на бъбреците може да има белтък в урината.

• Глюкоза (захар):

Нормално в урината няма или има в минимално количество глюкоза. Обикновено глюкоза в урината има при високи стойности на кръвната захар, при неконтролиран диабет или при увреждания на бъбреците.

• Нитрити:

Бактерии в уринарния тракт образуват ензими, които превръщат нитратите в нитрити. Ето защо наличието на нитрити в урината е показател за инфекция на уринарния тракт.

• Левкоцити:

Наличието на левкоцити (бели кръвни телца) в урината е показател за инфекция на уринарния тракт.

• Кетони:

При разграждането на мазнини за осигуряване на енергия се образуват субстанции наречени кетони. Те преминават в урината. Наличието на повишено количество на кетони в урината обикновено е показател за диабетна кетоацидоза. При диета бедна на захари и въглехидрати, при гладуване или тежко повръщане също може да има наличие на кетони в урината.

• Микроскопски анализ на урината (изследване на седимент):

При това изследване урината се поставя в специална машина – центрофуга. По този начин могат да бъдат отделени на дъното солидните частици (седимент). След това седимента се поставя на стъкло и се гледа под микроскоп. Могат да се наблюдават следните елементи:

1. Бели или червени кръвни телца:

Обикновено в урината няма кръвни телца.

При възпаление, някои заболявания, увреждания на бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата може да има кръв в урината. При повишена физическа активност също може да има кръв в урината.

Белите кръвни телца (левкоцити) в урината са показател за инфекция или заболяване на бъбреците.

2. Запушалки:

Някои бъбречни заболявания могат да доведат до образуване на запушалки в малките каналчета на бъбреците. Тези запушалки обикновено са съставени от бели или червени кръвни телца, восъкообразни или мастни субстанции или белтък и могат да се отделят с урината. Вида на запушалките помага за определяне на типа на заболяване на бъбреците.

3. Кристали:

При здрави хора може да има малко количество кристали в урината. Наличието на повече кристали или определен вид кристали обикновено е белег за калкулоза (камъни) в бъбреците или метаболитна проява на организма.

4. Бактерии, дрожди, паразити:

Нормално в урината няма бактерии, дрожди или паразити. Наличието им означава инфекция.

5. Плоски епителни клетки:

Наличието на плоски епителни клетки обикновено означава, че пробата не е достатъчно чиста. Присъствието им не означава здравословен проблем, но може да бъде причина лекаря да поиска повторно изследване.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването (анализ) на урина се прави в следните случаи:

• Изследване за наличие на заболяване на пикочните пътища. Симптомите на инфекция на отделителната система включват промяна в цвета и мириса на урината, болка при уриниране, затруднено уриниране, болка по фланговете, кръв в урината (хематурия), повишена температура;

• За оценка на състояния като диабет, бъбречнокаменна болест, инфекция на отделителната система, хипертония (високо кръвно налягане) или други заболявания на бъбреците и черния дроб;

• Като част от рутинните изследвания.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди изследването на урина е необходимо:

• Да не приемате храни или напитки, които оцветяват урина като например къпини, цвекло и др;

• Да не се подлагате на тежка физическа работа или спорт;

• Да не сте в менструация;

• Може да се наложи да спрете приема на определени медикаменти, които оцветяват урината като например Витамин В, феназопиридин, рифампин, фенитоин;

• Трябва да съобщите, ако приемате диуретици, защото те може да повлияят изследването.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Изследването (анализ) на урина се провежда в специализирана лаборатория или в болница. Пробата може да бъде взета в домашни условия, след което да бъде пренесена до лабораторията за изследване.

Как се взема стерилна проба урина?

• Измивате си ръцете;

• Отстранявате внимателно капачето на съда, в който ще бъде пробата като внимавате да не замърсите и да не пипате вътрешната повърхност на капачето;

• Почиствате внимателно областта около гениталиите;

• Започвате да уринирате в тоалетната чиния, писоара или подлогата и след няколко секунди поставяте съда в струята (без да прекъсвате уринирането) докато се напълни;

• Съда не трябва да се допира до гениталиите и трябва да се внимава да не попаднат тоалетна хартия, косми, фецес (изпражнения); менструална кръв или др. в пробата;

• Уринирането завършва в тоалетната чиния, писоара или подлогата;

• Внимателно поставете капачето върху съда;

• Ако не можете да занесете пробата до лаборатория в рамките на един час я поставете в хладилник.

Какво ще усещате по време на изследването?

При изследване на урина не се усеща дискомфорт.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При изследване на урина няма опасност от възникване на проблеми.

Резултати от проведеното изследване:

С изследването на урина могат да се проверят различните компоненти и отпадни продукти в урината. Нормалните стойности на резултатите могат да варират между различните лаборатории.

   Нормални стойности:

• Цвят - от бледо до тъмно жълт;

• Чистота - бистра;

• Мирис - характерен слаб мирис;

• Специфично тегло - 1.005-1.030

• pH - 4.6-8.0

• Белтък - (-) отр.

• Глюкоза - (-) отр

• Кетони - (-) отр

• Седимент - липсват или са налице единични червени, бели кръвни клетки, запушалки или кристали. Няма бактерии, дрожди, паразити или плоски клетки.

   Отклонения от нормата:

• Цвят

Много храни и лекарства могат да променят цвета на урината. Урина без цвят е белег за дълго протичащо заболяване на бъбреците или неконтролируем диабет. Тъмно жълтата урина обикновено е белег за дехидратация. Червения  цвят може да се дължи на кръв в урината.

• Чистота

Мътна урина може да има при наличие в урината на гной, кръв, сперма, бактерии, дрожди, кристали, слуз, паразити (трихомони);

• Мирис

 Някои храни (като аспержи), витамини, антибиотици (като пеницилин) могат да променят мириса на урината. Сладникавият плодовият мирис на урината обикновено се дължи на неконтролируем диабет, а инфекциите на отделителната система водят до лош мирис.

• Специфично тегло

Наличието на много високо специфично тегло на урината говори за концентрирана урина в резултат от недостатъчен прием или загуба на течности (повръщане, потене, диария), или в резултат от наличие на субстанции в урината (захар, белтък). Много ниското специфично тегло на урината говори за разреждане в резултат от повишен прием на течности, тежко бъбречно заболяване или прием на диуретици.

• pH

Някои храни (като цитрусови плодове, млечни продукти) и лекарства (като противокиселинни лекарствени средства) могат да променят рН на урината. Високото (алкално) pH може да се дължи на тежко повръщане, бъбречно заболяване, инфекции на отделителната система, астма. Ниското (кисело) pH може да се дължи на тежко белодробно заболяване (емфизем), неконтролиран диабет, злоупотреба с аспирин, тежка диария, дехидратация, гладуване, повишен прием на алкохол или прием на антифриз.

• Белтък

Наличието на белтък в урината е белег за заболяване на бъбреците, инфекция на отделителната система, рак, хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, системен лупус еритематозус, гломерулонефрит, левкемия, отравяне (с олово или живак) или преклампсия (по време на бременност).

• Глюкоза

Наличието на глюкоза в урината може да се дължи на неконтролиран диабет, заболявания на надбъбречните жлези, черния дроб, увреждане на мозъка, отравяния и някои бъбречни заболявания. Здрави бременни жени могат да имат глюкоза в урината, което е нормално за бременността.

• Кетони

Наличие на кетони в урината са белег за неконтролиран диабет, ниско въглехидратна диета, гладуване, заболявания на храненето (като анорексия и булимия), алкохолизъм или алкохолно отравяне. В урината при хора, които не са се хранили от 18 или повече часа много често има кетони. Това може да се случи при болни хора, които не се хранят и повръщат от няколко дни. Ниски нива на кетони може да има и при здрави бременни жени.

• Седимент

Червени кръвни клетки (еритроцити) в урината може да има при травма на бъбреците или пикочния мехур, бъбречнокаменна болест, при инфекции на отделителната система, при възпалителни заболявания на бъбреците (гломерулонефрити), тумори на бъбреците или пикочния мехур, системен лупус еритематозус.

Бели кръвни клетки (левкоцити) в урината може да има при инфекция на отделителната система, при тумори на пикочния мехур, възпалителни заболявания на бъбреците, системен лупус еритематозус, възпалителни заболявания на вагината или препуциума.

В зависимост от вида на запушалките може да се касае за възпаление или увреждане на малките тубули (тръбички) на бъбреците, лошо кръвоснабдяване на бъбреците, отравяне с метали (като например олово или живак), сърдечна недостатъчност, бактериална инфекция.

Наличие на голямо количество от определен тип кристали в седимента обикновено е белег за бъбречнокаменна болест, увреждане на бъбреците или нарушение в метаболизма. Някои лекарства или някои видови инфекции на отделителната система могат да доведат до повишаване на определен вид кристали.

Бактериите, дрождите или паразитите (трихомони) в урината са белег за инфекция на отделителната система.

Наличието на плоски клетки в урината е белег за недостатъчно чиста проба. Присъствието им не е белег за медицински проблем, но много често налага повтаряне на изследването.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването на урина може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Ако сте в цикъл (менструация);

• Ако приемате някое от следните лекарства: диуретици, еритромицин, триметоприм, високи дози витамин Ц с тетрациклин;

• Ако сте провеждали рентгеново изследване с контрастни материи през последните 3 дни;

• Ако не може да занесете пробата с урина до специализирана лаборатория в рамките на 1 час.