Анализ на урина

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на урина е рутинен лабораторен метод, който е широко използван в клиничната практика, като чрез него се прави оценка на физико-химичните характеристики на урината. Изследването се провежда се провежда с цел откриване на причината за поява на определени симптоми и диагностициране при различни заболявания.

С помощта на бъбреците в урината се отделят отпадни вещества, минерали, течности и други субстанции от кръвта. Върху състава на урината влияят храните, напитките, физическата активност, както и функционалната активност на бъбреците.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Показанията за изследване (анализ) на урина са многобройни и включват:

• Рутинен (профилактичен) преглед
• Подготовка преди операция и преди хоспитализация.
• Скрининг и оценка на различни състояния – диабет, бъбречно-каменна болест (нефролитиаза), високо артериално налягане и други
• Изследване за наличие на заболяване на отделителната система. Симптомите на инфекция на пикочните пътища включват:
  • промяна в цвета и мириса на урината
  • често уриниране
  • болка при уриниране
  • парене при уриниране
  • затруднено уриниране
  • болка в областта на кръста (едностранно или двустранно)
  • болка в коремната област
  • кръв в урината (хематурия)
  • повишена температура;
• Диагностика на други болестни състояния, при които вторично са засегнати бъбреците
• За проследяване на вече доказано заболяване и ефекта от лечението

Изображение: www.freepik.com

Изследването на урина се назначава и във връзка с:

• Тест за бременност - изследва се нивото нивото на бета-HCG (човешки хорионгонадотропин) в урината.
• Тестове за доказване на наркотични вещества в урината:
• кокаин
• амфетамини
• метамфетамини
• марихуана
• фенициклидин
• барбитурати
• бензодиазепини
• опиати
• Допинг проби в спортната медицина – за установяване на забранени субстанции.
• Тестване на медикаменти – определя се клирънса на лекарството
• Проследяване на състоянитето при детоксикация

Необходима ли е предварителна подготовка

Преди изследването на урина е необходимо:

• Да не се приемат храни или напитки, които могат да променят цвета на урината - например къпини, боровинки, червено цвекло и други. Някои оцветители, използвани в хранително-вкусовата промишленост, също могат да променят цвета на урината.
  По принцип не е необходимо изследване на урина на гладно.

• Да не се осъществява тежко физическо натоварване или спорт;

Трябва да се информира лекаря за всички медикаменти и хранителни добавки, които се приемат, тъй като могат да повлияят резултатите от изследването, включително:

• • диуретици
  • витамин В
  • добавки, съдържащи желязо
  • феназопиридин
  • фенитоин
  • хлороквин
  • леводопа
  • нитрофурантоин

Изследването трябва да се проведе извън периода на менструация.

Метод на провеждане на изследването

Изследване (анализ) на урина се провежда в лаборатория или в болница. Проба от урина за изследване може да бъде взета и в домашни условия, след което да бъде пренесена до лабораторията.

Анализът на урината е химически, микробиологически и микроскопски.

Необходимата проба урина, необходима за изследване, се получава чрез:

• Еднократна средноструйна проба урина - взема се след тоалет на външните гениталии, уринира се спонтанно, като първата струя урина се изхвърля, а след няколко секунди се поставя съда в струята (без да се прекъсва уринирането), докато се напълни. Определено количество средна струя се излива в стерилен съд (за микробиология) или в нестерилен (за общо изследване). Най-подходяща за микробиологично изследване и за седимент е първата сутрешна урина.
  Съдът не трябва да се допира до гениталиите и трябва да се внимава да не попадат в него тоалетна хартия, косми, фецес (изпражнения) или други замърсители в пробата;

• 24-часова урина - използва се за изследване на клирънси или за определяне екскрецията на белтък, електролити и други съставки. След ставане от сън пациентът уринира и изхвърля първата за деня урина. От този момент започва събирането за период от 24 часа. Отделните порции урина се събират в добре измит съд и се измерва количеството за 24 часа. След разбъркване се изпраща малко количество за лабораторен анализ.
• Урина от уретрален катетър - катетърът се дезинфекцира и от него се изливат минимум 10мл урина.
• Урина от супрапубична пункция - прилага се крайно рядко за сигурно доказване на пикочна инфекция. Пункцията се извършва при пълен пикочен мехур, под ехографски контрол.
• Проба с трите чаши- ако е инициална (в първата чаша) хематурията е от уретрата или простата. Ако е терминална (в последната чаша), респективно тотална, кървенето е съответно от пикочния мехур или от бъбреците.

Ако пробата се взема вкъщи и не може да се транспортира веднага до лаборатория, трябва да се постави в хладилник.

Микробиологичното изследване на урина показва бактериалния причинител на възпалителния процес и чувствителността на бактериите към антибиотици. То се налага, ако при изследване на обикновена урина се установят множество левкоцити или бактерии. Взема се първата сутришна урина, след тоалет на гениталиите, използва се стерилен съд, който възможно най-бързо се изпраща в микробиологичната лаборатория. Необходимо е няколко дни преди микробиологичното изследване на урината, пациента да не е приемал антибиотик.

Изображение: www.freepik.com

Изследването на урината включва анализ на:

Цвят

Върху цвета на урината може да оказват влияние много фактори: баланса на течности, диетата, приеманите лекарства, различни заболявания, количеството вода, което приемате. Приема на витамин В може да доведе до жълто оцветяване на урината. Някои лекарства, консумирането на къпини, цвекло, ревен или наличието на кръв в урината може да доведе до промяна на цвета и в червено-кафяв.

Прозрачност

Урината нормално е бистра. Наличието на бактерии, кръв, сперма, кристали или слуз я прави да изглежда мътна.

Мирис

Мирисът на урината не е силен, но е характерен. Някои заболявания предизвикват промяна в мириса. Например при инфекцията с E.coli урината има лош мирис, а при диабет или гладуване урината има сладникав, плодов мирис.

Специфично тегло

Със специфичното тегло се определя количеството на разтворените вещества в урината. Този показател отразява и количеството на водата в урината. Колкото по-високо е специфичното тегло, толкова по-голямо е количеството на веществата в урината. При повишен прием на течности урината има по-ниско тегло, защото е по-високо съдържанието на вода. При по-малък прием на течности в урината има по-малко съдържание на вода и тя има по-високо специфично тегло.

pH

Този показател измерва киселинността на урината. При pH 4 урината е силно кисела, при pH 7 е неутрална (нито кисела нито алкална), а при pH 9 е силно алкална. В някои случаи след лечение се променя стойността на pH на урината.

Белтък

Нормално в урината няма белтък. При повишена температура, тежки физически упражнения, бременност или някои заболявания (особено на бъбреците) може да се установи белтък в урината.

Глюкоза (захар)

Нормално в урината няма или има в минимално количество глюкоза. Обикновено глюкоза в урината има при високи стойности на кръвната захар, при неконтролиран диабет или при увреждания на бъбреците.

Нитрити

Бактерии в уринарния тракт образуват ензими, които превръщат нитратите в нитрити. Ето защо наличието на нитрити в урината е показател за инфекция на уринарния тракт.

Левкоцити

Наличието на левкоцити (бели кръвни телца) в урината е показател за инфекция на уринарния тракт. В тези случаи може да се наложи микробиологично изследване на урина.

Кетони

При разграждането на мазнини за осигуряване на енергия се образуват субстанции наречени кетони. Те преминават в урината. Наличието на повишено количество на кетони в урината обикновено е показател за диабетна кетоацидоза. При диета бедна на захари и въглехидрати, при гладуване или тежко повръщане също може да има наличие на кетони в урината.

Изображение: www.freepik.com

Микроскопски анализ на урината (изследване на седимент)

При това изследване урината се поставя в специална машина – центрофуга. По този начин могат да бъдат отделени на дъното солидните частици (седимент). След това седимента се поставя на стъкло и се гледа под микроскоп. Могат да се наблюдават следните елементи:

• Бели или червени кръвни телца

Обикновено в урината няма кръвни телца.

При възпаление, някои заболявания, увреждания на бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата може да има кръв в урината. При повишена физическа активност също може да има кръв в урината.

Белите кръвни телца (левкоцити) в урината са показател за инфекция или заболяване на бъбреците.

• Хиалинни цилиндри (запушалки)

Някои бъбречни заболявания могат да доведат до образуване на запушалки в малките каналчета на бъбреците. Тези запушалки обикновено са съставени от бели или червени кръвни телца, восъкообразни или мастни субстанции или белтък и могат да се отделят с урината. Вида на запушалките помага за определяне на типа на заболяване на бъбреците.

• Кристали

При здрави хора може да има малко количество кристали в урината. Наличието на повече кристали или определен вид кристали обикновено е белег за калкулоза (камъни) в бъбреците или метаболитна проява на организма.

• Бактерии, дрожди, паразити:

Нормално в урината няма бактерии, дрожди или паразити. Наличието им означава инфекция.

• Плоски епителни клетки:

Наличието на плоски епителни клетки обикновено означава, че пробата не е достатъчно чиста. Присъствието им не означава здравословен проблем, но може да бъде причина лекаря да поиска повторно изследване.

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

При изследване на урина не се усеща дискомфорт.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Изследването не е инвазивно и не крие рискове.

Резултати от проведеното изследване

С изследването на урина могат да се проверят различните компоненти и отпадни продукти в урината.

Нормалните стойности на резултатите могат да варират между различните лаборатории.

Нормални стойности

Цвят - от бледо до тъмно жълт;

Прозрачност - бистра;

Мирис - характерен слаб мирис;

Специфично тегло - 1.005-1.030

pH - 4.6-8.0

Белтък - (-) отр.

Глюкоза - (-) отр

Кетони - (-) отр

Седимент - липсват или са налице единични червени, бели кръвни клетки, запушалки или кристали. Няма бактерии, дрожди, паразити или плоски клетки.

Изображение: www.freepik.com

Отклонения от нормата

Цвят

Много храни и лекарства могат да променят цвета на урината. Урина без цвят е белег за дълго протичащо заболяване на бъбреците или неконтролируем диабет. Тъмно жълтата урина обикновено е белег за дехидратация. Червения  цвят може да се дължи на кръв в урината.

Чистота

Мътна урина може да има при наличие в урината на гной, кръв, сперма, бактерии, дрожди, кристали, слуз, паразити (трихомони);

Мирис

Някои храни (като аспержи), витамини, антибиотици (като пеницилин) могат да променят мириса на урината. Сладникавият плодовият мирис на урината обикновено се дължи на неконтролируем диабет, а инфекциите на отделителната система водят до лош мирис.

Специфично тегло

Наличието на много високо специфично тегло на урината говори за концентрирана урина в резултат от недостатъчен прием или загуба на течности (повръщане, потене, диария), или в резултат от наличие на субстанции в урината (захар, белтък). Много ниското специфично тегло на урината говори за разреждане в резултат от повишен прием на течности, тежко бъбречно заболяване или прием на диуретици.

pH

Някои храни (като цитрусови плодове, млечни продукти) и лекарства (като противокиселинни лекарствени средства) могат да променят рН на урината. Високото (алкално) pH може да се дължи на тежко повръщане, бъбречно заболяване, инфекции на отделителната система, астма. Ниското (кисело) pH може да се дължи на тежко белодробно заболяване (емфизем), неконтролиран диабет, злоупотреба с аспирин, тежка диария, дехидратация, гладуване, повишен прием на алкохол или прием на антифриз.

Белтък

Наличието на белтък в урината е белег за заболяване на бъбреците, инфекция на отделителната система, рак, хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, системен лупус еритематозус, гломерулонефрит, левкемия, отравяне (с олово или живак) или преклампсия.

Глюкоза

Наличието на глюкоза в урината може да се дължи на неконтролиран диабет, заболявания на надбъбречните жлези, черния дроб, увреждане на мозъка, отравяния и някои бъбречни заболявания.
Здрави бременни жени могат да имат глюкоза в урината, което е нормално за бременността.

Кетони

Наличие на кетони в урината са белег за неконтролиран диабет, ниско въглехидратна диета, гладуване, заболявания на храненето (като анорексия и булимия), алкохолизъм или алкохолно отравяне. В урината при хора, които не са се хранили от 18 или повече часа много често има кетони. Това може да се случи при болни хора, които не се хранят и повръщат от няколко дни. Ниски нива на кетони може да има и при здрави бременни жени.

Седимент

Червени кръвни клетки (еритроцити) в урината може да има при травма на бъбреците или пикочния мехур, бъбречнокаменна болест, при инфекции на отделителната система, при възпалителни заболявания на бъбреците (гломерулонефрити), тумори на бъбреците или пикочния мехур, системен лупус еритематозус.

Бели кръвни клетки (левкоцити) в урината може да има при инфекция на отделителната система, при тумори на пикочния мехур, възпалителни заболявания на бъбреците, системен лупус еритематозус, възпалителни заболявания на вагината или препуциума.

В зависимост от вида на запушалките може да се касае за възпаление или увреждане на малките тубули на бъбреците, лошо кръвоснабдяване на бъбреците, отравяне с метали (като например олово или живак), сърдечна недостатъчност, бактериална инфекция.

Наличие на голямо количество от определен тип кристали в седимента обикновено е белег за бъбречнокаменна болест, увреждане на бъбреците или нарушение в метаболизма. Някои лекарства или някои видови инфекции на отделителната система могат да доведат до повишаване на определен вид кристали.

Бактериите, дрождите или паразитите (трихомони) в урината са белег за инфекция на отделителната система.

Наличието на плоски клетки в урината е белег за недостатъчно чиста проба. Присъствието им не е белег за медицински проблем, но много често налага повтаряне на изследването.

Отклонения в количествения и качествения състав на урината има при редица заболявания от бъбречен и извънбъбречен произход:

• Остра обструктивна уропатия
• Остър нефритен синдром
• Остра тубулна некроза
• Лекарствена нефропатия
• IgA нефропатия (болест на Berger)
• Травма на бъбреците и уретера
• Интерстициален нефрит
• Постстрептококов глумерулонефрит
• Камъни в пикочния мехур
• Хроничен гломерулонефрит
• Инфекция на пикочните пътища
• Бъбречна недостатъчност
• Синдром на Goodpasture
• Синдром на Алпорт
• Хемолитично-уремичен синдром (HUS)
• Пурпура на Шонлайн-Хено
• Пароксизмална нощна хемоглобинурия (ПНХ)
• Поликистоза на бъбреците
• Системен лупус еритематозус - лупус нефрит
• Системна склероза (склеродермия) и много други.

Изображение: www.freepik.com

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на урина или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• Менструация;
• Прием на някои медикаменти:
  • диуретици
  • еритромицин
  • триметоприм
  • високи дози витамин С
  • тетрациклин

• Проведено рентгеново изследване с контрастна материя през последните 3 дни

• Невъзможност да се занесе пробата с урина до специализирана лаборатория в рамките на 1 час

Заглавно изображение: www.freepik.com