Нервна анорексия МКБ F50.0

Нервната анорексия (anorexia neurosa), често наричана просто анорексия, е вид хранително разстройство, което се характеризира с необичайно и нездравословно ниско телесно тегло, силен страх от наддаване и изкривено възприемане на собственото тегло.

За да предотвратят наддаването на тегло или да продължат да отслабват, болните с анорексия обикновено силно ограничават количеството на храната, която консумират. Начин, чрез който контролират приема на калории е с повръщане след хранене или злоупотреба с лаксативи, диетични средства, диуретици или очистителни клизми. Опитите за отслабване включват и прекомерни физически упражнения и тренировки. Без значение с колко килограма е намалено теглото, човекът продължава да се страхува от напълняване.

Анорексията всъщност не се отнася до самата храносмилателна система. Това е изключително нездравословен и понякога застрашаващ живота начин на болните за справяне с емоционалните проблеми.

Понастоящем причината за нервна анорексия не е известна. Изглежда, че има генетична компонента. Културните фактори също играят роля, съществуват култури, които приемат прекомерно слабата фигура за символ на величие и красота.

Анорексията често се отключва след тежко събитие, свързано с промяна в живота или предизвикващо стрес. Диагнозата изисква значително занижение на телесното тегло. Тежестта на заболяването се основава на индекса на телесната маса (ИТМ) при възрастни:

• лека степен — ИТМ по-голям от 17
• умерена степен — ИТМ от 16 до 17
• тежка степен — ИТМ от 15 до 16
• екстремна степен — ИТМ по-малък от 15

Смята се, че анорексията се среща при 0,9% до 4,3% от жените и 0,2% до 0,3% от мъжете. Среща се десет пъти по-често сред жените, отколкото при мъжете. Често тя започва през тийнейджърските години или младата зряла възраст. Анорексията се диагностицира по-често през 20-ти век, но не е ясно дали това се дължи на увеличаване на нейната честота или просто по-добра диагностика. През 2013 г. тя води с до около 600 смъртни случая в световен мащаб, спрямо 400 смъртни случая през 1990 г. Около 5% от хората с анорексия умират от усложнения. Терминът "anorexia nervosa" е използван за първи път от 1873 г. от William Gull.

Един от основните признаци на анорексия е недохранването и липсата на достатъчно храна. Като общо симптомите могат да включват:

1. Нисък индекс на телесна маса за възрастта и ръста на човек.
2. Аменорея, симптом, който се появява след продължителна загуба на тегло — причинява спиране на менструацията, косата започва да капе, а кожата е суха.
3. Страх от дори най-малкото наддаване на тегло — предприемане на всички предпазни мерки, за да се избегне наддаване и "наднормено тегло".
4. Бързо и непрекъснато намаляване на теглото.
5. Lanugo — мека, фина коса, растяща по лицето и тялото.
6. Мания за броене на калории и следене на съдържанието на мазнини в храната.
7. Налагане на хранителни ограничения, въпреки че теглото е ниско или нормално по общоприетите стандарти.
8. Хранителни ритуали, като нарязване на храната на миниатюрни парчета, отказ от ядене около други хора, скриване или изхвърляне на храна.
9. Използване на лаксативни средства, хапчета за отслабване, сиропи или медикаменти, които да помогнат за изхвърляне на храната от храносмилателната система след хранене. Понякога болните прибягват до повръщане, въпреки че това е по-често срещан симптом на булимия.
10. Прекомерно физическо натоварване и упражнения, включително микро-упражнения, например извършване на малки постоянни движения с пръсти.
11. Възприемане на себе си като човек с наднормено тегло, което е в абсолютно противоречие с приетите стандарти.
12. Нетърпимост към студ — телесната температура може да се понижи (хипотермия) в опит да се запази енергията поради недохранване.
13. Хипотония (ниско кръвно налягане) или ортостатична хипотония.
14. Брадикардия или тахикардия.
15. Депресия, тревожни разстройства и безсъние.
16. Самота — избягване на приятели и семейство.
17. Халитоза (от повръщане или предизвикана от глад кетоза).
18. Изтънена кожа и нокти, суха коса.
19. Хронична умора.
20. Бързи промени в настроението.
21. Силно мускулно напрежение и болки.
22. Възхищение към по-слаби хора.

Нервна анорексия, подобно на други хранителни разстройства, може да контролира живота и да бъде трудна за преодоляване. С подходящо лечение обаче, се придобива по-добро усещане здравословните хранителни навици и пациентите успяват да обърнат внимание на някои от сериозните усложнения на анорексията.

Лечението на анорексията трябва да се занимава както с психологическите, така и с физическите проблеми. Екипът за лечение включва и специалист по психично здраве. Успешното лечение обикновено осигурява непрекъсната медицинска помощ, редовна терапия, консултации относно храненето и понякога лекарства. Въпреки че някои антидепресанти се използват за лечение на анорексия, те невинаги са ефективни и не се одобрява този подход.

Лекарите трябва да обърнат внимание на загубата на костна плътност, нивата на електролити в кръвта и сърдечната функция. Психолозите и други видове специалисти в областта на психичното здраве, изпълняват ролята си като помагат на човек да се откаже от саморазрушаващите мисли и поведение и да възприеме по-положително външния си вид.

Лечението обикновено е успешно, но е необходима дългосрочна психологическа и медицинска помощ. Показано е, че семейната терапия е по-успешна от индивидуалната. Също така, в различните случаи, се прилагат различно подходи. Включително съвместна семейна терапия, при която родителите и детето се виждат с един и същ терапевт и разделена семейна терапия, в която родителите и детето посещават терапия с различни терапевти.

Когнитивно-поведенческата терапия е полезна при подрастващи и възрастни с нервна анорексия. При лечението се използва още и когнитивна рехабилитационна терапия.

След дългогодишно боледуване от анорексия, настъпват множество усложнения. В най-тежката си степен тя може да бъде фатална. В някои случаи смъртта настъпва внезапно, дори когато теглото не е драстично намалено под нормите. Това може да е резултат от ненормални сърдечни ритми (аритмии) или дисбаланс на електролити — минерали като натрий, калий и калций, които поддържат баланса на течностите в тялото.

Други усложнения на анорексията включват:

• анемия
• сърдечни проблеми, като пролапс на митралната клапа, аритмия или сърдечна недостатъчност
• остеопороза, повишаваща риска от фрактури
• загуба на мускулна тъкан
• при жените — липсата на менструация и нарушен менструален цикъл
• при мъжете — понижен тестостерон
• стомашно-чревни проблеми като запек, подуване на корема или гадене
• електролитни аномалии, например ниско съдържание на калий, натрий и хлор в кръвта
• бъбречни проблеми

Ако пациент с анорексия попадне в състояние на силно недохранване, всеки орган в тялото може да бъде увреден, включително мозък, сърце и бъбреци. Това увреждане може да не е напълно обратимо, дори когато анорексията е под контрол.

В допълнение към големия брой физически усложнения, хората с анорексия често се сблъскват и с други психични заболявания. Сред тях се срещат:

1. Депресия, тревожност и други разстройства на настроението.
2. Личностни и обсесивно-компулсивни разстройства.
3. Злоупотреба с алкохол и наркотични вещества.
4. Самонараняване, самоубийствени мисли или опити за самоубийство.

Няма гарантиран начин за предотвратяване на нервна анорексия. Лекарите от първичната помощ (педиатри, семейни лекари и интернисти) трябва да разпознаят и идентифицират ранните признаци на анорексия и да предотвратят развитието на тежко заболяване. Например при съмнения, те задават въпроси относно хранителните навици и удовлетворението от външния вид на потенциален пациент.

Ако човек от семейството забележи, че близък има ниска самооценка, спазва строги диетични навици и е недоволен от външния си вид, трябва да поговори с него.