Поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори МКБ F50-F59

Често пъти, когато човек има проблем от личен и емоционален характер, това рефлектира неблагоприятно върху психиката, физиологията и здравето му като цяло.

Към видовете поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори се включват:

• Разстройства на храненето
• Неорганични разстройства на съня
• Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване
• Психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде
• Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде
• Злоупотреба с вещества, непредизвикващи зависимост
• Поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения и соматични фактори, неуточнени

Разстройства на храненето

Нарушенията в храненето са често срещани сред жените и младите момичета. В стремежа си да изглеждат безупречно, е възможно да прекрачат границите на здравословното и да стигнат до болестно състояние.

Анорексията (или нервната анорексия) е хранително разстройство, съсредоточено в чувства на обсесивен страх от наддаване на тегло. При това заболяване жените се подлагат на екстремно гладуване с последваща прекомерна загуба на тегло. Въпреки че анорексията е психологическо разстройство, физическите последици са сериозни и понякога животозастрашаващи.

Основните признаци включват:

• Приемът на храна е ограничен, което води до много ниско телесно тегло за възрастта и ръста.
• Изключителен страх от наддаване на тегло и екстремни мерки за предотвратяването му, въпреки че човекът е с поднормено тегло.
• Проблеми с възприятието на тялото, болната отказва да приеме, че състоянието с поднормено тегло е сериозен проблем.

Булимия (или булимия нерва) се характеризира с повтарящо се преяждане (бърза консумация на големи количества храна) и последващо пречистване. То може да се случи при самостоятелно предизвикано повръщане, лаксативи, диуретици, гладуване, строги диети или енергични упражнения.

Основните признаци включват:

• Често хранене, прием на големи количества храна, болните се чувстват извън контрола над поведението си.
• Често повръщане, за да се предотврати наддаване на тегло.
• Вманиаченост на телесно тегло и външен вид.
• Асоциираното поведение се среща поне веднъж седмично в продължение на 3 месеца.

При подозрения на човек за себе си или близък, че е възможно да страда от хранително разстройство, е важно да се срещне с терапевт, който е специализиран в хранителни разстройства възможно най-скоро, за да получи оценка.

В началото може да е трудно да признае чувства като вина и срам или да говори за последиците от поведението си, но е от съществено значение да се стигне до следващите стъпки на оценка, лечение и възстановяване.

В крайна сметка понякога е необходим цял екип от здравни специалисти, които да изведат болен с хранително разстройство до етап на пълно възстановяване. Това може да включва лекари, диетолози, психотерапевти, в зависимост от конкретните нужди.

Тъй като различните видове хора реагират по-добре на различни видове терапия, няма конкретен стандартизиран и най-ефективен за лечение на хранителни разстройства. Най-често се използват следните терапии:

1. Когнитивно-поведенческа терапия. Тя е форма на краткосрочна терапия, която се фокусира върху изкривени модели на мислене и емоции, които водят до нарушено хранително поведение.
2. Терапията за приемане. Фокусира се повече върху промяната на поведението, отколкото върху промяната на мисленето и чувствата.
3. Когнитивна рехабилитационна терапия. Фокусира се върху перфекционизма и други категорични модели на мислене за подобряване на лечението на възрастни с анорексия.
4. Диалектическа поведенческа терапия. Фокусира се върху промяна на поведението чрез развиване на нови навици чрез съзнателност, умения за справяне и емоционална регулация.
5. Семейна терапия. Използва се ефективно за насърчаване на здравословното хранене и възстановяване на нормалното тегло при юноши с анорексия или булимия. При нея участват всички членове на семейството.
6. Междуличностна психотерапия. Помага на хората с булимия и разстройства на храненето, като се фокусира най-общо върху подобряването на междуличностните отношения и комуникацията. Установено е, че по-здравите междуличностни взаимоотношения и функционирането им намаляват симптомите хранителни разстройства.
7. Психодинамична психотерапия. Има за цел да стигне до корена на проблема, като счита, че не можете симптомите да се излекуват трайно, без да бъдат разрешени основните причини и проблеми, които индуцират поведението.

Неорганични разстройства на съня

Нарушенията в съня са група състояния, които влияят върху способността на човек да има редовен и пълноценен сън.

Безсънието е терминът за затруднено заспиване. Има два различни вида - преходно и хронично.

Преходно безсъние. Този тип често се появява вследствие на:

• стресово житейско събитие
• загуба на любим човек
• преминаване през проблеми във връзката
• работа на смени с нощни дежурства

Хронично безсъние. То се характеризира със затруднено заспиване и поддържане на съня в продължение на поне 1 месец. Чувство на изтощение през деня.

Индикации за поставяне на диагнозата са:

1. Невъзможност за заспиване, дори когато човек е уморен.
2. Болният не се чувства добре, не е отпочинал и освежен.
3. Сблъсква се с неспокоен сън, а когато се събуди, е изтощен.

Като метод на лечение се предписват лекарства, съобразени със собствените специфични нужди. Например, ако тревожността или депресията са основната причина за състоянието, лекарят може да предпише антидепресанти или лекарства против тревожност. Понякога се използват и лекарства за сън, но се изписват за краткосрочна употреба или при необходимост.

Обструктивната сънна апнея е сериозно, но често срещано разстройство на съня. Дихателните пътища се блокират и настъпва спиране на дишането (апнея). Това предизвиква у болния задушаващи шумове или силно хъркане. Последва събуждане, защото тялото и мозъкът са лишени от кислород.

Чести симптоми на сънна апнея:

1. Събуждане през нощта с пресъхнало или възпалено гърло.
2. Силно хъркане.
3. Събуждане от време на време със задъхване.
4. Изключителна сънливост през деня.
5. Липса на енергия.
6. Главоболие.
7. Болните са уморени и раздразнителни.

Най-честият метод на лечение е CPAP терапия. Представлява непрекъсната терапия с положително налягане в дихателните пътища, за да се поддържат проходими, докато болният спи. Лечението ще повлияе положително на живота, като повишава енергията, бдителността и цялостно състояние на болния.

Сомнамбулизмът е състояние, при което болният става и ходи по време на сън. Случва се, когато преминава от дълбока фаза на сън към по-лека. Обикновено не помни нищо от този период. В някои случаи може да говори без казаното да има смисъл. Това състояние се среща най-вече при деца, обикновено на възраст между 4 и 8 години. Но засяга и възрастни.

Симптоми на сомнамбулизъм са:

• Разхождане тихо из стаята, докато болният спи.
• Очите са отворени, а погледът е студен.
• Действат бавно, рядко отговарят на въпроси.
• Нямат спомен за лутането.

Промяната на начина на живот може да помогне на сомнамбули. Придържане към график за сън и изграждане на релаксираща рутина преди лягане също е от полза.

Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване

Сексуалната функция на човек може да бъде повлияна от качеството на връзката му, минала травма, стрес, незадоволителен външен вид, депресия и тревожност.

Хипоактивно разстройство на сексуалното желание, е дисфункция, която причинява понижен сексуален нагон при жените. Макар че е нормално сексуалното желание да се колебае в различните моменти, човек с това разстройство обикновено изпитва липса на сексуално желание в продължение на 6 месеца или повече. Ако промените в желанията са толкова крайни, че се отразяват на взаимоотношенията или самочувствието, това е сигнал, че се касае за разстройство.

Хиперактивното разстройство на сексуалното желание обикновено не е проблем, ако засегнатият не се чувства управляван от сексуалните си подтици или мисли. Каквато и да е причината, ако човек не е доволен от сексуалния си живот, когнитивно-поведенческата терапия може да помогне да се разтовари, да осмисли чувствата и желанията си.

Психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде

Разстройствата на настроението след раждане са от голямо значение за клиничното и общественото здраве, тъй като самоубийството е водеща причина за смърт на майки в някои страни. Те обикновено се разделят на 3 категории:

1. Следродилна потиснатост – по-голямата част от жените изпитват поне някои от симптомите веднага след раждането. Причинява се от внезапната промяна в хормони след раждането, съчетана със стрес, болничен престой, лишаване от сън и умора. Жената може да се почувства по-емоционална, претоварена и емоционално крехка. Състоянието ще започне в рамките на първите няколко дни след раждането, пикът е около първата седмица и ще приключи до края на втората седмица след раждането.
2. Следродилна депресия – най-значимият рисков фактор за появата й, е история на следродилна депресия, тъй като предходният епизод може да увеличи шансовете за повторен с 30-50%. Предходна депресия, свързана с бременност, или фамилна анамнеза за нарушения в настроението също е сериозен рисков фактор.
3. Следродилна психоза – тя е рядко, но изключително сериозно заболяване, което може да се развие след раждане. Характеризира се със загуба на контакт с реалността. Поради високия риск за майката и бебето, обикновено се изисква хоспитализация. Следродовата психоза се развива внезапно, обикновено в рамките на първите 2 седмици след раждането, а понякога и в рамките на 48 часа. Симптомите включват:

• халюцинации
• заблуди
• изключителна възбуда и безпокойство
• самоубийствени мисли или действия
• объркване и дезориентация
• бързи промени в настроението

Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде

Представлява заболяване, което се диагностицира, когато общото медицинско състояние е неблагоприятно повлияно от психологически или поведенчески фактори. Те могат да ускорят, изострят медицинското състояние или да пречат на лечението. На практика всички заболявания са потенциално повлияни от психологически и поведенчески фактори. Различията в това как пациентите реагират на медицински заболявания и хоспитализация изглежда се дължат поне отчасти на психологическите фактори.

Част от заболяванията, които се влияят от тези фактори са:

• астма
• дерматит
• язва на стомаха
• синдром на раздразненото черво
• улцерозен колит
• уртикария

Злоупотреба с вещества, непредизвикващи зависимост

При липса на регулиран прием на някои иначе безопасни вещества, може да се стигне до потенциално предозиране с изява на поведенчески синдроми, свързани с физиологични разстройства и соматични фактори. Билките като терапевтични средства могат да причинят бъбречна недостатъчност и увреждане на черния дроб при някои болни, тъй като съдържат токсични вещества, тежки метали или реагират увреждащо с други лекарства, установи проучване.

Освен това, при някои от витамините като витамин А и витамин D, прекомерното приемане води до токсични ефекти. В по-малка степен това се отнася за витамин С и никотинова киселина.