Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване МКБ F52

Сексуалната дисфункция е представена от болезнен полов акт, болезнено свиване (спазъм) на вагиналните мускули, както и проблеми със сексуалното желание, възбуда или оргазъм, които причиняват страдание.

Около 30% до 50% от жените имат сексуални проблеми в определен период от живота си. Ако са достатъчно тежки, за да причинят дистрес, те могат да се считат за сексуална дисфункция.

Засяга всяка възраст, въпреки че е по-честа при хора над 40 години, тъй като обикновено неорганичните причини като стрес, нервно напрежение, тревожност и депресия са свързани със стареенето.

Много фактори причиняват или допринасят за различните видове сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване. Традиционно причините се разделят на физически или психологически. Това разграничение обаче не е строго. Психологичните фактори могат да причинят физически промени в мозъка, нервите, хормоните и в крайна сметка в половите органи. Физическите причини пък могат да имат психологични ефекти.

Предходни преживявания могат да повлияят на психологическото и сексуалното развитие на хората, причинявайки проблеми като:

• Критикуващ сексуален партньор или други неуспешни преживявания могат да доведат до ниска самооценка, срам или вина.
• Емоционалното, физическото или сексуалното насилие през детството и юношеството може да научи децата да контролират и скриват емоциите — полезен защитен механизъм. По този повод жените могат да проявят затруднения в изразяването на чувствата си.
• Ако жените загубят родител или друг любим човек по време на детството, това също се отразява и пречи да се изгради стабилна връзка с интимен партньор, защото се страхуват от подобна загуба — понякога, без да го осъзнават.
• Различните притеснения могат да увредят сексуалната функция. Например жените се притесняват от нежелани последици или от неудовлетворяващо сексуалното представяне.

Ситуационни фактори включват следното:

1. Самата ситуация на пациента: Например, жените са с ниско самочувствие, ако имат проблеми с фертилитета или са претърпели операция за отстраняване на гърда, матка или друга част на тялото, свързана с женствеността.
2. Връзката: Жените, които нямат доверие или са с негативни чувства към партньора си, са по-слабо привлечени от партньора си, отколкото по-рано.
3. Околната среда: Обстановката може да не е достатъчно предразполагаща или безопасна за безпрепятствено осъществяване на сексуални контакти.
4. Културата: Болните могат да произхождат от култура, която ограничава сексуалното изразяване или активност. Понякога хората са принудени да се срамуват или да изпитват вина за сексуалността си. Жените и техните партньори могат да произхождат от култури, които разглеждат определени сексуални практики по критичен начин като неприемливи.
5. Разсейване: Семейство, работа, финанси или други въпроси могат да обхванат вниманието на хората и по този начин да попречат на сексуалната възбуда.

Сексуалната функция и реакциите са съвкупност от умствени процеси (мисли и емоции) и тяло (включително нервната, кръвоносната и ендокринната системи). Сексуалният отговор включва следното:

1. Мотивацията представлява желанието на човек да се включи или да поддържа сексуалната активност. Желанието може да бъде предизвикано от мисли, думи, гледки, миризми или допир.
2. Възбудата има субективен елемент — сексуално вълнение, което се усеща и обмисля. Има обаче и физически — увеличаване на притока на кръв към областта на гениталиите. Засиленият приток на кръв води до увеличаване на количеството вагинални секрети, които имат ролята на естествен лубрикант.
3. Оргазмът е пикът или кулминацията на сексуалното влечение. Точно преди оргазма мускулното напрежение в цялото тяло се увеличава. Когато оргазмът започне, мускулите около влагалището се свиват ритмично.
4. Повечето хора, мъже и жени, участват в сексуална активност по няколко причини. Например, те могат да бъдат привлечени от човек или да желаят физическо удоволствие, обич, любов, романтика или интимност.

Видовете сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване включват:

• Липса или загуба на желание за полово общуване
• Отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие
• Недостатъчност на гениталната реакция
• Оргазмена дисфункция
• Преждевременна еякулация
• Неорганичен вагинизъм
• Неорганична диспареуния
• Прекомерно силно полово влечение
• Друга сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване
• Сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване, неуточнена

Липса или загуба на желание за полово общуване

Основната характеристика на този дефицит е отсъствие на сексуални фантазии и желание за сексуална активност, което причинява подчертан дистрес или междуличностни затруднения. Оценката обикновено изисква внимателен преглед на пациента и множеството фактори, които влияят върху различните компоненти на сексуалното желание.

Към рисковите събития се включват:

• менструален цикъл
• хормонални контрацептиви
• състояния след раждане и кърмене
• оофоректомия и хистеректомия
• състояния на перименопауза и постменопауза
• депресия и тревожност

Сексуалната дисфункция се асоциира с чувства на физическо и емоционално неудовлетворение и нещастие. По този начин, загубата на желание за полово общуване може да окаже голямо влияние върху качеството на живот.

Отвращение към полово сношение и липса на сексуално удоволствие

Думата „анхедония“ се отнася до невъзможността да се изпита удоволствие от дейност, която обикновено се счита за приятна. Хората със сексуална анхедония не са в състояние да почувстват удоволствие от сексуалната си активност. Физически мъжете еякулират, а жените достигат оргазъм, но удоволствието липсва.

Ситуацията е доста разочароваща за двойките. Партньорите се чувстват неадекватни или смятат, че правят нещо нередно. Някои двойки не знаят за присъствието на психично заболяване. Възможно е анхедонията да е свързана с психологически проблеми като депресия или тревожност.

Ако причината за сексуална анхедония се идентифицира, приложеното лечение ще реши проблема. Понякога е необходимо комбиниране на медикаментозно лечение и сексуална терапия.

Недостатъчност на гениталната реакция

Психогенната еректилна дисфункция се дефинира като трайна неспособност за постигане или поддържане на ерекция, задоволителна за сексуален контакт, поради психологични или междуличностни фактори. Тя често е придружена от други сексуални дисфункции, по-специално с хипоактивно сексуално желание.

Психогенната дисфункция при жените е разстройство, което се дефинира като трайна неспособност да се постигне или поддържа адекватна реакция на вагинално овлажняване.

Оргазмена дисфункция

Представлява липса или забавяне на сексуална кулминация (оргазъм), въпреки че сексуалната стимулация е достатъчна и партньорите са сексуално възбудени психоемоционално. Количеството и видът на стимулация, необходима за оргазъм, варират значително от човек до човек. Статистиката сочи, че по-малко от половината жени редовно достигат оргазъм по време на полов акт. Около 1 от 10 жени никога не достигат оргазъм, но въпреки това много от тях смятат сексуалната си активност за задоволителна.

Преждевременна еякулация

Това е състояние, при което мъжът достига оргазъм и еякулира твърде бързо и без да подлежи на контрол. С други думи, еякулацията се случва без мъжът да го пожелае. Тя може да се появи преди или непосредствено след започване на полов акт. Някои мъже изпитват много лични страдания поради това състояние.

Около 1 на всеки 5 мъже изпитва затруднения с неконтролирана или ранна еякулация в даден момент от живота си. Когато преждевременната еякулация се случва толкова често, че пречи на сексуалното удоволствие на мъжа или неговия партньор, това се превръща в медицински проблем.

Няколко фактора могат да допринесат за преждевременната еякулация. Такива са психологически проблеми като стрес, депресия и други фактори, които влияят на психичното и емоционалното здраве.

Неорганичен вагинизъм

Вагинизмът представлява неконтролируемо стягане на вагиналната мускулатура, което причинява болка, парене, спазми и затруднение или невъзможност за осъществяване на вагинално проникване. Тревожността, стресът, болката и страхът от болка често подсилват симптомите на вагинизъм. Добрата новина е, че това състояние е обратимо чрез подходящи методи за релаксация и упражнения на мускулите.

Неорганична диспареуния

Терминът диспареуния, се отнася до женската болка по време на полов акт, която включва повтарящ се или постоянен дискомфорт.

Прекомерно силно полово влечение

Нимфомания и сатириаза са термините, които обясняват прекомерното силно полово влечение съответно при жените и при мъжете. Човек може да бъде обсебен от секса, до натрапчиво преследване на сексуални преживявания или да поема големи рискове заради него, включително избор, който да му причини емоционална или физическа вреда.

Депресията и тревожността, други психологични фактори, разстройства на личността и някои медикаменти, могат да допринесат за сексуална дисфункция.

За да установят проблем, лекарите често разговарят с двамата партньори на първи етап поотделно, на втори — заедно. Подобряването на отношенията и откритото общуване често помага, независимо от причината за сексуалната дисфункция.

Конкретното лечение зависи от основната причина за сексуално разстройство. Някои общи мерки обаче могат да помогнат, независимо от причината:

1. Отделяне на повече време за сексуална възбуда. Жените, които са свикнали на динамичен живо, се разсейват от други дейности (включващи работа, домакински задачи, деца и общество).
2. Изключване от ежедневието. Хората трябва да се научат да се съсредоточават върху случващото се в момента, без да размишляват над битовизми. Това позволява на двойките да обръщат внимание на усещанията по време на сексуална активност.
3. Подобряване на комуникацията. Важно е партньорите да споделят всички въпроси помежду си включително и относно секса.
4. Избор на подходящо време и място за сексуална активност. Например късно вечер, когато партньорите са изморени и готови за сън — не е подходящо време. Трябва да се осигури достатъчно време и обстановка, която насърчава сексуалните чувства и емоции.
5. Прекарване на достатъчно време заедно, което не включва сексуална активност. Двойките, които си говорят редовно, е по-вероятно да искат и да се наслаждават един на друг в сексуален аспект.
6. Насърчаване на доверие, уважение и емоционална близост между партньорите. Тези качества трябва да се развиват със или без професионална помощ. Жените се нуждаят от тях, за да се отдадат сексуално. Някои двойки се нуждаят професионална от помощ за разрешаване на конфликти, които пречат на връзката им.
7. Предприемане на стъпки за предотвратяване на нежелани последици. Такива мерки са особено полезни, когато страхът от бременност или полово предавани заболявания потиска желанието.

Психотерапията помага на много хората, засегнати от сексуална дисфункция, непредизвикана от органично разстройство или заболяване. Например, когнитивно-поведенческата терапия работи над въпроса с негативните и самокритични мисли. След това жените се насърчават да наблюдават появата на отрицателни мисли и да признаят, че те не са във връзка с реалността. Този подход може да ги направи по-малко разсейващи и разрушителни. В случаи, когато проблеми от детството оказват влияние на сексуалната функция, се налага по-задълбочена психотерапия.

Тъй като селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин могат да допринесат за няколко вида сексуална дисфункция, заместването им с друг антидепресант, може да помогне.