Неорганична диспареуния МКБ F52.6

Медицинският термин за болезнен полов акт е диспареуния. Дефинира се като постоянна или повтаряща се болка в гениталиите, която се появява точно преди, по време или след полов акт. Той възниква по причини, които варират от физиологични до психологични проблеми. Много жени имат диспареуния в някакъв момент от живота си.

Емоциите са от основно значение за сексуалната активност, така че играят роля в неорганичната диспареуния. Емоционалните фактори включват:

1. Психологическа неуравновесеност. Тревожност, депресия, притеснения относно външния вид, страхът от интимност или проблемите във връзката могат да допринесат за ниско ниво на възбуда, които водят до дискомфорт или болка.
2. Стрес. Мускулите на тазовото дъно са склонни да се стягат в отговор на стрес от ежедневието. Това също може да допринесе за болка по време на полов акт.
3. История на сексуално насилие. Не всяка жена с диспареуния има история на сексуално насилие, но ако е била малтретирани, оказва влияние.

Трудно е да се каже в каква степен емоционалните фактори са свързани с диспареунията. Първоначалната болка може да доведе до страх от повтаряща се, което затруднява отпускането, а това от своя страна създава още повече болка.

Клиничната картина на неорганична диспареуния е представена от:

• Болка само при сексуално проникване.
• Болка при всяко проникване, включително слагане на тампон.
• Болката може да бъде ясно изразена и локализирана или може да има по-разширени граници на дискомфортното усещане.
• Има усещане за болка, парене, пулсиране или разкъсване по време и след контакт.
• Може да доведе до недоволство или незаинтересованост от полов акт.

Медицинската оценка на диспареуния обикновено се състои от:

1. Пълна медицинска история. Лекарят се интересува кога е започнала болката, точно къде боли, как се чувства и дали се случва с всеки сексуален партньор и всяка сексуална позиция. Също така е важно да се отбележи дали има преживяни хирургични интервенции или раждания.
2. Гинекологично изследване. По време на гинекологичния преглед, лекарят изследва за признаци на дразнене на кожата, инфекция или анатомични проблеми. Също така ще опита да идентифицира конкретното местоположение на болката, като прилага лек натиск върху гениталиите и тазовите мускули. Извършва се още оглед на влагалището, като се използва инструмент, наречен спекулум за разделяне на вагиналните стени.
3. Други тестове. Ако лекарят подозира определени причини за болезнен полов акт, той може да препоръча и ехография на коремни органи.

Диференциалната диагноза за неорганична диспареуния е обширна поради сложния й и многофакторния характер. Често има физиологични състояния, които са в основата на болката, както и психосоциални компоненти, които трябва да бъдат оценени, за да се намери подходящо лечение. Диференциалната диагноза на основните физически причини, се ръководи от това дали болката е дълбока или повърхностна:

• Повърхностна диспареуния или вулварна болка – инфекция, възпаление, анатомични причини, разрушаване на тъканите, психосоциални фактори, мускулна дисфункция.
• Повърхностна диспареуния без видими резултати от изследването – когато не се намери друга физическа причина, трябва да се обмисли диагнозата вулводиния. Вагиналната атрофия може също така да не се вижда ясно при оглед, но често засяга жени в менопауза и обикновено е свързана с естрогенна недостатъчност.
• Дълбока диспареуния или тазова болка – ендометриоза, кисти на яйчниците, тазови сраствания, възпалителни заболявания (интерстициален цистит, тазова възпалителна болест), инфекции, психосоциални фактори.

Опциите за лечение варират в зависимост от причината за болката:

1. Ако инфекция или друго заболяване допринася за симптомите, лечението на причината може да реши проблема. Подмяна на лекарства, за които е известно, че причиняват проблеми с физиологичното овлажняване, също подобряват симптомите.
2. За много жени в менопауза диспареунията се причинява от недостатъчно овлажняване в резултат на ниски нива на естроген. Често това може да се лекува с локален лубрикант, приложен директно във влагалището.
3. Десенсибилизационна терапия. Пациентката се обучава на упражнения за вагинално отпускане, които могат да намалят болката.
4. Вагинална дилатация не e механична процедура, а представлява процес на бавно адаптиране, което да увери пациентката, че проникването във влагалището може да се осъществи без възникване на болкови дразнения. Промяна в сексуалната техника може да помогне за понижаване на болката по време на полов акт. Друг вариант е, който може да увеличи вагиналното овлажняване и да намали неприятното усещане, е по-продължителна любовната игра и забавяне на проникването.
5. Консултация или сексуална терапия. Ако сексът е болезнен от известно време, може да се касае за отрицателен емоционален отговор на сексуална стимулация дори след лечението. Ако партньорите са избягвали интимността поради болезнен контакт, се нуждаят от помощ за подобряване на комуникацията и възстановяване на сексуалната близост. Разговорите със сексуален терапевт или психотерапевт помагат за разрешаването на тези проблеми.
6. Когнитивно-поведенческата терапия също е полезна за промяна на негативните мисловни модели и поведения.

Няма специфична превенция за неорганична диспареуния. С цел намаляване на риска от болка по време на полов акт, може да се подходи по следния начин:

• След раждане, да се изчака поне 6 седмици, преди да бъдат възобновени половите контакти.
• Използване на лубрикант, когато има вагинална сухота.
• Спазване на правилна хигиена.
• Предотвратяване на полово предавани болести чрез използване на презервативи.
• Насърчете естественото вагинално овлажняване с осигуряване на достатъчно време за стимулация.