Начало Медицинска енциклопедия Лечения Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческа терапия

Когнитивно-поведенческа терапия - изображение

Случвало ли Ви се е да си помислите нещо лошо и то да се случи? Често ли проектирате в съзнанието си отрицателни сценарии за развоя на събитията и конкретни ситуации?

Забелязали ли сте как някои хора буквално дърпат дявола за опашката, мислейки постоянно най-лошото и гледайки негативно на света около тях, как те са в най-безизходната ситуация, постоянно страдат от различни заболявания и винаги са мрачни.

От друга страна всеки от нас познава поне един човек, който винаги е изпълнен с болезнен оптимизъм и дори и в най-мрачните дни вижда света в розово.

Връзката между мислите и чувствата е безспорно доказана във времето, но все повече доказателства се трупат по отношение на връзката между мислите, породените от тях чувства и различни заболявания.

При някои болести връзката се вижда ясно, като например при депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматичен стрес, докато при други връзката не е толкова отчетлива, например при синдром на раздразненото черво.

Многобройни проекти и клинични проучвания са насочени в тази област, тъй като доказването на връзката между емоционалния статус и здравословното състояние на болните ще постави основите на нови терапевтични методи и по-големи възможности за ефективно и пълноценно лечение на редица социално значими заболявания.

Същност и цели на когнитивно-поведенческата терапияКогнитивно-поведенческата терапия представлява комбинация от психотерапия и поведенческа терапия, като се основава на схващането, че нашите мисли причиняват нашите чувства и поведение, а не външни фактори като хора, ситуации или събития. Оттук следва, че промяната в начина на мислене може да подобри състоянието или настроението на човек, дори без промяна в ситуацията.

Този вид психотерапевтично лечение е краткосрочно, строго ориентирано към конкретен проблем, чиято основна цел е промяна в начина на мислене и съответно в поведението на отделните пациенти.

Реализира се в кратки срокове, в рамките на 5 до 20 сеанса, всеки от които е с продължителност от 30 до 60 минути.

Базира се на концепцията за взаимодействие между мисли, чувства, физични усещания и действия, като негативните мисли пораждат саморазрушаващо поведение, като излизането от порочния цикъл в някои случаи коства продължителен прием на антидепресанти и стабилизиращи настроението препарати, социална изолация и загуба на естествения контакт с другите.

Основната цел на този вид терапия е обучаване на пациентите да разпознават негативните мисли, да се справят с тях и да ги заместват с техни позитивни аналози, умение, което остава за цял живот.

Лечебният метод е въведен от психиатъра Aaron Beck в периода между 1955 и 1965 година. Занимавайки се с психоанализа, той установява интересна особеност по време на аналитичните сесии, а именно, че неговите пациенти провеждат вътрешен диалог, говорейки все едно със себе си, като са склонни да споделят с него само малка част от тези размисли.

Той осъзнава важността на връзката между мислите и чувствата, като впоследствие въвежда термина автоматични мисли (автоматични помисли), който се изразява в заучени, натрапени с времето в съзнанието на пациента фрази, често с негативен оттенък, в които той вярва сляпо.

Beck открива, че хората невинаги разпознават тези помисли, но с малко помощ от външна страна могат да се научат да ги идентифицират и контролират.

Терапевтът стига до извода, че в основата на благоприятния изход от терапията и постигането на необходимия ефект при всеки пациент стои именно идентифицирането, разпознаването и промяната на тези автоматични мисли.

Beck нарича терапията когнитивна, поради централното място на мисленето в процеса, но терапията е известна като когнитивно-поведенческа, тъй като е необходима промяна в поведенческия модел при конкретните пациенти.

Съотношението между когнитивната и поведенческата част от терапията е различно застъпено при отделните заболявания. Така например при депресиите се набляга на когнитивната терапия, докато при обсесивно-компулсивните разстройства по-голяма роля играе поведенческата терапия. Двете части са неразривно свързани и взаимно се допълват, като целта е удовлетворяване на нуждите при всеки отделен човек.

Връзка между мисли, чувства и поведениеИзключително важно за терапията е разпознаването на негативните автоматични мисли. Обикновено те се развиват още в детството, като претърпяват леки промени с възрастта. Така например дете, което не е получавало достатъчно внимание от своите родители, но е било награждавано за добрия успех в училище обикновено си мисли "Трябва да се справям добре през цялото време. В противен случай ще бъда отхвърлен".

Подобно мислене би го превърнало в работохолик и ще е от полза за израстването му в професионален план, но ако в даден момент претърпи неуспех (поради причини, независещи от него) се задейства саморазрушителната автоматична система и той изпада в дълбокото чувства за провал, смятайки че никой няма да го хареса или одобри, защото не се е справил.

Тук на помощ идва когнитивно-поведенческата терапия. Тя помага на пациентите да вникнат в същността на проблема и ги окуражава да излязат от своята зона на комфорт, тествайки своите възможности.

Ясно е, че се случват лоши неща и никой не е имунизиран, затова целта е пациентите да приемат спокойно нежелани ситуации. Ако се тревожим за проблемите, с които се сблъскваме в живота всъщност имаме два проблема - самият проблем и тревогата, която той провокира. Учейки се да приемаме проблемите спокойно, ние поставяме себе си в благоприятната ситуация да използваме своя интелект, познания, енергия и възможности за решаване на проблема.

Този вид лечение се различава значително от много други видове психотерапия, като особеностите в протичането включват следното:

  • пациентът активно участва в терапията: за разлика от психоанализата, където пациентите разказват какво ги тревожи като цяло и се впускат в хаотични размисли, тук терапията е насочена към конкретен проблем и неговото решаване с помощта на пациента
  • пациентът и терапевтът са равнопоставени: пациентът не е зависим от терапевта, като връзката между тях е фокусирана върху проблема и двамата заедно се опитват да намерят решение
  • още на първия сеанс се поставят ясни, конкретни цели (социални проблеми, трудна концентрация, проблеми със съня, хранителни разстройства, неудовлетвореност от брака или професията), като не се губи време в изучаването на механизмите за възникването им (травми в детството, проблеми с родителите), а се търси активно решение, като колкото по-конкретен е проблемът, толкова по-ефективна е терапията
  • структурата на всяка сесия се изгражда предварително, което повишава ефективността от терапията
  • поставят се задачи и извън сеансите (така да се каже за домашно), като например водене на дневник на провокиращите тревожност и депресивни мисли фактори

Терапията може да се провежда индивидуално, очи в очи, но в някои случаи много добри резултати се постигат от груповите сеанси.

Събирането на много хора със сходни проблеми в една стая понякога води до по-бързо справяне с проблемите, тъй като пациентите не се чувстват сами в нещастието и проблемите си.

Ефектът от терапията при някои заболявания се равнява на няколкогодишен прием на антидепресанти, с разликата, че няма риск от развитие на странични ефекти, няма привикване и научените техники могат да се прилагат по всяко време, на всяко място, до края на живота.

При някои пациенти освен когнитивно-поведенческа терапия е необходимо приложение на определени лекарствени средства, като най-често се използват анксиолитици (успокоителни) и антидепресанти. Дозата и продължителността на медикаментозната терапия се определят индивидуално, според състоянието и тежестта на симптоматиката при отделните болни.

Като цяло когнитивно-поведенческата терапия може да се прилага успешно за лечението на следните заболявания и състояния:

Повишен научноизследователски интерес е налице за установяване на ефективността на терапията при пациенти с халюцинации, делюзии и шизофрения.

Важно е да се има предвид, че този вид лечение не може като с магическа пръчица за няколко месеца да изкорени натрупаните с времето, заучени до автоматизъм негативни мисли и навици.

Не при всеки пациент се наблюдава желаният ефект, не всеки е достатъчно отворен, смел и постоянен, за да се справи с вътрешните си проблеми. Много по-комфортно и безопасно е да следваме заучения пример, отколкото да напускаме комфортната си зона и да правим неща, от които се страхуваме.

Когнитивно-поведенческа терапия - роля на терапевтаМеханизмът, по който терапията повлиява на пациентите, е комплексен, като отделните хора имат различни разбирания и всеки извлича различни позитиви от нея. В основата при повечето пациенти е обучението и придобиването на умения за справяне с проблема, осъзнаване на необходимостта от промяна в поведението и схващанията, както и самата връзка с терапевта, която е твърде специална и играе ключова роля в процеса.

Да осъзнаеш, че определени автоматични мисли те карат да се чувстваш зле (самотен, безполезен, провалил се) и да проумееш, че продължавайки да се доверяваш на тези саморазрушителни твърдения, ще си навлечеш само и единствено още негативни чувства, е в основата на постигането на успех при терапията.

Промяната на мислите, води неминуемо до промяна в чувствата, което от своя страна рефлектира и върху поведението, като ни прави по-отворени към света и другите.

Негативните автоматични мисли ни изолират от другите хора, провалят кариерата ни, съсипват брака и здравето ни.

Ролята на терапевта е ключова, тъй като е необходимо пациентът да се предразположи да споделя, да се окуражава да действа и да знае, че никой няма да го съди и да му се подиграва, а точно обратното, ще му бъде спътник по пътя на позитивната и така желана промяна.

Съществува богато разнообразние от популярна литература, която може да бъде полезна при хората с висока мотивация за успех, желязна дисциплина и достатъчно свободно време, като разбира се резултатите зависят от конкретния проблем.

Поради липсата на контрол над информацията при подобен тип литература се препоръчва да се консултирате с когнитивно-поведенчески терапевт или консултант.

4.4, 18 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Когнитивно-поведенческа терапия

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноЛеченияПсихологияБотаникаНовиниЛайфстайлЗдравни съветиТестовеСпециалистиИнтервютаСоциални грижиАнкетиАлтернативна медицинаКлинични пътекиСпортСнимкиХранене при...Здравни проблемиМедицински изследванияОрганизацииИсторияНормативни актовеЗаведения