Генерализирана тревожност МКБ F41.1

Нормално е всеки човек да се чувства тревожен понякога, особено ако животът му е твърде стресиращ. Въпреки това, прекомерната, продължаваща дълго време тревожност и притеснения, които са трудни за контролиране и пречат на ежедневните дейности, могат да сигнализират генерализирано тревожно разстройство.

Възможно е развитието на генерализирано тревожно разстройство да започне както като дете, така и като възрастен. Животът с генерализирано тревожно разстройство може да бъде дългосрочно предизвикателство. В много случаи се среща заедно с други видове разстройства на настроението.

Жените се диагностицират с генерализирано тревожно разстройство малко по-често, отколкото мъжете. Следните фактори могат да повишат риска от развитието му:

1. Личност. Човек с плах темперамент, който е отрицателно настроен или избягва по-рискови ситуации, по-скоро може да бъде предразположен към генерализирано тревожно разстройство, за сметка на другите.
2. Генетика. Генерализираното тревожно разстройство има генетична предразположеност в семействата.
3. Преживявания. Хората с генерализирана тревожност може да имат история на значителни промени в живота, травматични или отрицателни преживявания през детството или наскоро травмиращо или стресиращо събитие. Хроничните заболявания или други психични проблеми, могат да увеличат риска.

То има симптоми, подобни на паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство и други видове тревожност, но всички те са различни състояния. Симптомите на генерализираното тревожно разстройство могат да варират и включват:

1. Постоянно притеснение или тревожност относно редица области.
2. Преосмисляне на планове и решения за всички възможни най-лоши резултати.
3. Възприемане на ситуации и събития като заплашителни, дори когато те не са такива.
4. Трудност при сблъсък с несигурност.
5. Нерешителност и страх от вземане на грешно решение.
6. Невъзможност притесненията да бъдат оставени настрана.
7. Невъзможност човек да се отпусне, да се почувствате спокоен, непрекъснато усещането му е като притиснат на ръба.
8. Трудности с концентрирането или усещане, че умът е празен.

Физическите признаци и симптоми могат да включват:

• умора
• проблеми със съня
• мускулно напрежение или мускулни болки
• треперене
• нервно напрежение
• лесно стресиране
• изпотяване
• гадене, диария или синдром на раздразненото черво
• раздразнителност

Децата и тийнейджърите могат да имат подобни притеснения като възрастните, но също така при тях се срещат прекомерни притеснения относно:

1. Изпълнение на задачи в училище или спортни събития.
2. Безопасността на членове от семейството.
3. Закъснения.
4. Земетресения, война или други катастрофални събития.

Деца или тийнейджъри с тревожно разстройство имат следните характеристики:

• Чувстват се прекалено нетърпеливи.
• Искат да бъдат перфекционисти.
• Повтарят изпълнението на задачи, защото не са се справили перфектно първият път.
• Прекарват твърде много време за домашна работа.
• Липса на увереност.
• Стремят се към одобрение.
• Имат нужда от много успокоение преди изява.
• Имат чести болки в стомаха или други физически оплаквания.
• Не искат да ходят на училище или избягват социални ситуации.

Може да има моменти, в които притесненията не са напълно изявени, но все още болният изпитва тревожност, дори да няма видима причина. Например, може да изпитват силна тревога за безопасността си или за сигурността на близките. Понякога имат общо усещане, че предстои нещо лошо.

Безпокойството, притесненията или физическите симптоми, причиняват значителни проблеми в социални, работни или други области на живота. Тревогите могат да се прехвърлят от една област към друга и да се променят с времето и възрастта.

Наличието на генерализирана тревожност може да бъде обременяващо. Възможно е да:

1. Възпрепятства способността на болния да изпълнява задачи бързо и ефективно, защото има проблеми с концентрацията.
2. Увеличава риска от депресия.

Генерализираното тревожно разстройство може също да доведе до (или да усложни) други физически състояния на здравето, като например:

• Проблеми с храносмилането, като синдром на раздразненото черво или язви на стомаха.
• Главоболие (мигрена).
• Хронични болкови синдроми.
• Проблеми със съня, например безсъние.
• Проблеми със сърдечно-съдовата система.

Генерализираното тревожно разстройство често се появява заедно с други заболявания на психичното здраве, което може да направи диагнозата и лечението по-усложнени. Някои разстройства на психичното здраве, които обикновено се появяват при генерализирано тревожно разстройство, включват:

• фобии
• паническо разстройство
• посттравматично стресово разстройство
• обсесивно-компулсивно разстройство
• депресия
• самоубийствени мисли или опити за самоубийство
• злоупотребата с алкохол и наркотици

Методите за лечение са различни. Някои видове психотерапия може да помогне при леките форми на заболяването. Когнитивно-поведенческата например, е проучена добре и насочена конкретно към мислите, физическите симптоми и поведение. Подходите, базирани на подобряване на вниманието и концентрацията, терапията за преодоляване на риска при поемане на ангажименти, също са изследвани с положителен резултат.

Всички терапии (понякога по различни начини) помагат на хората да променят отношението към симптомите си. Те помагат на хората да разберат самата природа на тревожността, да се страхуват по-малко, да вземат решение и да направят избор, независимо от наличието на тревожност.

Има редица възможности за лечение чрез медикаменти, обикновено селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин се прилага успешно самостоятелно или в комбинация с психотерапия. Техники за релаксация, медитация, йога, упражнения и други алтернативни лечения също могат да станат част от план за лечение.

Към генерализирана тревожност спадат тревожна невроза, тревожна реакция и тревожно състояние.

Тревожната невроза е психично разстройство, което най-често е част от генерализирано тревожно разстройство. Характеризира се с прекомерно, преувеличено притеснение или страх от ежедневни проблеми като финанси, семейство, работа или здраве. Симптомите могат да бъдат много тежки, понякога до степен на изтощение. Представени са от:

• сърцебиене
• задух и нервно напрежение
• болки в гърдите
• треперене
• замайване и припадъци
• безсъние
• анорексия
• главоболие
• парестезия и слабост
• умора

Тревожна реакция е усещането, което всеки човек получава, когато мисли, че може да се случи нещо лошо. Това е нормална реакция на стрес и обикновено предизвиква само леки неприятни усещания. Когато тревожността стане по-тежка, тя може да пречи на ежедневния живот. В някои случаи, болния може дори да не е наясно за това, за което се тревожи.

Често това е отговор на страх или емоционален стрес, реален или въображаем. Този стрес може да дойде от дома, семейството, работата или социалните отношения. По време на тревожна реакция човек може да се почувства:

• безпомощен
• нервен
• потиснат
• раздразнителен

Тялото показва признаци на безпокойство по много начини, например:

• сухота в устата
• треперене
• виене на свят
• слабост
• затруднено дишане
• бързи вдишвания (хипервентилация)
• напрежение в гърдите
• изпотяване
• главоболие
• гадене
• диария
• умора
• невъзможност за сън

Тревожното състояние е група от симптоми, базирани на страх, източникът, на който не се разпознава от пациента. Тревожността може да се поддържа постоянно, но по-често е епизодична от няколко минути до часове или дни. Основните характеристики са симптомите на тревожност и нейните физически съпътстващи изяви. Те включват:

• затруднено дишане и преглъщане
• сърцебиене
• замаяност
• раздразнителност
• припадъци

Депресията, фобиите и манията са често срещани усложнения. Синдромът се среща при млади хора от двата пола и протичането му може да бъде остро или хронично. Острите форми присъстват при епидемии, които са свързани с културата. Хроничните форми могат да се колебаят и да се изявяват в продължение на много години, без да се появят други физически или психиатрични синдроми. Между пристъпите на генерализирана тревожност пациентът се чувства сравнително добре. Разпространението се оценява на 2-5 на 100 от цялата популация и 6-27 на 100 от психиатричните болни. Синдромът изисква разграничаване от депресивни и фобийни разстройства, както и от физически състояния, които предизвикват безпокойство.