Обсесивно-компулсивно разстройство МКБ F42

Обсесивно-компулсивно разстройство спада към видовете тревожно разстройство, при което хората се сблъскват с повтарящи се, нежелани мисли, идеи или усещания (мании), които ги принуждават да извършват стереотипни действия.

Обсесиите са натрапливи и постоянни мисли, импулси или образи, които предизвикват емоции като тревожност или отвращение. Много от болните с обсесивно-компулсивно разстройство признават, че всичко това е продукт на техния ум и са неразумни. Все пак тези натрапливи мисли не могат да бъдат обяснени логически или чрез разсъждения. Повечето хора се опитват да игнорират или потискат подобни мании, да ги компенсират с някаква друга мисъл или действие. Типичните мании включват прекомерна загриженост относно замърсяването или вредата към околната среда, необходимостта от симетрия или точно поставяне на определен предмет на конкретно място.

Компулсивното поведение е представено от повтарящи се маниери или умствени действия, които човек се чувства принуден да изпълнява в отговор на мания. Поведенията са насочени към предотвратяване или намаляване на бедствие или ситуация, от която се страхуват. В най-тежките случаи, постоянното повтаряне на ритуали може да ангажира целия ден, което прави невъзможно нормалното ежедневие.

Обсесивно-компулсивното разстройство засяга около 2,3% от хората в даден момент от живота им. Необичайно е симптомите да започнат след 35 години. Мъжките и женските са засегнати приблизително еднакво.

Някои примери за обсесивно-компулсивно поведение включват:

1. Почистване, за да се намали страхът, че микробите, мръсотията или химикалите ще замърсят болния, някои прекарват много часове в миене или почистване на околната среда, дома и себе си.
2. Повтаряне, за да се разсее тревожността. Някои хора изричат име или фраза, повтарят стереотипно поведението си няколко пъти. Те знаят, че тези повторения всъщност няма да ги предпазят от нараняване, но се страхуват дали няма да има последици, ако повторенията не бъдат изпълнени.
3. Постоянни проверки, за да намалят страха да не навредят на себе си или на други хора. Това включва например, проверка на вратата дали е заключена, дали печката е спряна, някои хора разработват цели ритуали за проверка.
4. Подреждане на предмети, за да намалят дискомфорта. Някои хора обичат да поставят предмети, като книги, в определен ред или да подреждат домакинските прибори по симетричен начин.

Към видовете обсесивно-компулсивно разстройство се включват:

• С преобладаване на натрапливи мисли или умствени предъвквания
• С преобладаване на компулсивни действия [натрапливи ритуали]
• Смесени натрапливи мисли и действия
• Други обсесивно-компулсивни разстройства
• Обсесивно-компулсивно разстройство, неуточнено

Натрапливите мисли стават клинично значими, когато човек се почувства принуден да ги изпълнява в отговор на мания или според правила, които трябва да се прилагат строго и причинява значителни проблеми. Ето защо, въпреки че много хора, които не страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, могат да извършват действия, често свързани с него (като например да подреждат предмети в килера по височина). Разграничението с клинично значимото разстройство, се крие във факта, че човекът, който страда от него, трябва да извърши тези действия, в противен случай ще изпит значителен психологически дистрес. Поведението е насочено към предотвратяване или намаляване на страданието. Те обаче не са свързани логически или практически с проблема или са в прекомерен вид. Освен това, в някакъв момент по време на хода на разстройството, болният трябва да осъзнае, че маниите или принудителните действия са неразумни.

Симптомите включват различни физически оплаквания като:

• стомашни болки
• виене на свят
• ускорена сърдечна честота
• главоболие
• мускулна треска
• задух
• чувство за откъсване от тялото (дереализация)

Сред емоционалните симптоми се срещат:

• безпокойство
• тревога
• страх
• печал
• ярост
• срам
• вина

Поведението е характерно и може да се прояви в:

1. Закупуване на допълнителна тоалетна хартия или почистващи материали.
2. Миене на ръцете многократно преди хранене или следене на близките за това колко добре и често мият ръце, когато приготвят храната.
3. Повтаряне на определени фрази.
4. Съмнението в нещо дали то е направено правилно.
5. Избягват да докосват копчета, дръжки и т.н.

Обсесивно-компулсивните разстройства понякога се поставят в група заболявания, наречени обсесивно-компулсивен спектър.

Лекарят може да направи физически преглед и кръвни изследвания, за да се увери, че симптомите не са причинени от нещо друго. Той ще разговаря с болния за неговите чувства и симптоми. Ако мислите и навиците пречат да правят това, което искат за поне 1 час на ден, то може да се касае за обсесивно-компулсивно разстройство.

Поставянето на диагноза може да бъде извършена от психолог, психиатър, клиничен социален работник или друг лицензиран специалист по психично здраве. За да бъде диагностицирано обсесивно-компулсивно разстройство, човек трябва да има натрапливи мисли или действия. Подобни повтарящи се и постоянни мисли, импулси или действия, които се преживяват като натрапчиви, причиняват подчертано безпокойство или страдание. Те са от степен или тип, които се намират извън нормалния диапазон на притеснения за битови проблеми. Човек може да се опита да пренебрегне или потисне такива мании или да ги неутрализира с някаква друга мисъл или действие и ще е склонен да разпознава проявите на състоянието си.

Ако не се лекува, то обикновено се развива в хронично състояние, с епизоди, при които симптомите изглежда се подобряват. Без лечение нивата на ремисия са ниски, около 20 процента.

Лечението ще зависи от това доколко състоянието влияе върху способността на човека да функционира. Най-често използваните лечебни подходи включват:

• когнитивно-поведенческа терапия
• селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин
• комбинация от двете

Когнитивно-поведенческата терапия е ефективен метод за лечение на това заболяване. Тя е вид психотерапия (разговорна терапия), която има за цел да помогне на болния да промени начина, по който мисли, чувства и се държи.

Изследванията показват, че 75 процента от хората с обсесивно-компулсивно разстройство значително се подобряват от когнитивно-поведенческата терапия. Техниките за лечение се делят на 2 части:

1. Експозиция. Това включва постепенно излагане на ситуации и предмети, които предизвикват силен страх и чувства на безпокойство. Постепенно, с течение на времето, тревожността, породена от тези обсесивни стимули, намалява и в крайна сметка се стига до момент, в който причиняват слабо или дори никакво безпокойство. Това се нарича привикване.
2. Отговор. Превенцията на отговорите се отнася до ритуалното поведение, в което хората се ангажират, за да намалят тревожността. Това лечение им помага да научат как да се противопоставят на принудата да изпълняват тези ритуали.

Съществуват редица медикаменти за лечение на обсесивно-компулсивното разстройство, като развитието на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин разширява гамата от възможности за лечение. Лекарства от тази група, които могат да бъдат предписани, за да помогнат на хората да управляват заболяването си, включват:

• Clomipramine
• Fluoxetine
• Fluvoxamine
• Paroxetine
• Sertraline
• Citalopram
• Escitalopram

Селективните инхибитори на обратно захващане на серотонин обикновено се използват в по-високи дози за обсесивно-компулсивно разстройство, отколкото за депресия. Може да отнеме до 3 месеца, за да бъдат забелязани резултатите. Около половината от всички хора с това заболяване не реагират на самостоятелно лечение с въпросните медикаменти. Затова към лечението често се добавят нетипични антипсихотични лекарства.