Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде Симптоми и признаци, отнасящи се до сърдечно-съдовата и дихателната система Анормално дишане Задух

Задух МКБ R06.0

Задух МКБ R06.0 - изображение

Задълбочено и учестено дишане, с малка дихателна честота и с участието на спомагателната дихателна мускулатура се определя като задух (dyspnoea). Задухът се обуславя от:

  • увеличение на напрежението на СО2 в кръвта (хиперкапния)
  • от намаление на напрежението на О2 в кръвта (хипоксемия)
  • от промени в състава на кръвта
  • хемодинамични смущения в дихателния център
  • психични и рефлекторни влияния.

Тя се изразява с усещането за недостиг на въздуха (субективна диспнея) и с видим задух (обективна диспнея).Често двете се съчетават. Само субективна диспнея се среща у хистерици.

Задухът най-често се среща при болести на дихателната система, които затрудняват външното дишане и газообмена и когато извънбелодробните звена на дихателния апарат не могат да реагират съответно. Наблюдава се и при болести на органите на кръвообращението - кардиална астма и по-рядко при бъбречни, нервни, кръвни и други заболявания.

Задухът може да се класифицира като задух при ортопнея и задух при повърхнотно дишане.

Ортопнея представлява задух, който се появява при легнало положение. За нормализиране на дихателната дейност болният трябва да приеме принудително седнало положение. Ортопнеята е усложнение при лявостранна сърдечна недостатъчност и белодробен оток като резултат от повишеното белодробно капилярно налягане. Ортопнея може да настъпи още при панически състояния, сънна апнея, усложнена астма и бронхит.

    • Пароксизмална нощна диспнея е състояние, характеризиращо се нощна кашлица и задух. Пароксизмална нощна диспнея принуждава болните да приемат ортопноично положение. Лечението се осъществява с (кислород, диуретици, антихипертензивни средства, бронходилататори).

Повърхнотно дишане (тахипнея) педставлява учестяване на дихателната дейност над 20 пъти в минута (нормалната честота е 16 - 20 пъти в минута). Дишането е ускорено, повърхностно и непълноценно. Тахипнеята бива:

  • физиологично: физическа натовареност, емоционлни състояния, бременност.
  • патофизиологични: травми, отравяния, сепсис, заболявания от сърдечно-съдов произход, дихателни нарушения и много други.

Клиничните изяви на задухът зависят от мястото на причината и патологичните механизми, които водят до затруднения в дихателния процес и газообмена.

Различават се:

  • Инспираторна диспнея - тя възниква при запушване или стеснение на горните дихателни пътища от тумори, чужди тела, стриктури;
  • Експираторна диспнея - дължи се на периферно препятствие в газообмена - при бронхиална астма, емфизем, хроничен бронхит, пневмосклероза. Издишването е удължено, шумно, съпроведено със сухи свиркащи хрипове;
  • Смесена диспнея - среща се при много остри и много хронични заболявания на белите дробове, а така също и при заболявания на плеврата, при стеноза на голям бронх, сърдечна слабост и др;
  • Хематогенна диспнея - дължи се на променен състав на кръвта при кетоацидоза, намаление на бикарбонатните буфери и увеличено производство на млечната киселина в кръвта;
  • Психогенна диспнея - субективна диспнея у невротици и хистерици;
  • Центрогенна (централна) диспнея - дължи се на смущения в тъканното дишане в дихателния център. Най-чести причини са мозъчна атеросклероза, кръвоизливи, енцефалити и др.

Пристъпен задух може да се наблюдава при напреднала бъбречна недостатъчност - уремична астма. Асматични състояния се срещат при стеноза на ларинкса - ларингеална астма.

3.2, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Задух МКБ R06.0

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Задух МКБ R06.0

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО