Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания ЕКГ

ЕКГ

ЕКГ - изображение

Графичният запис на електрическите явления в сърцето чрез електроди, поставени на повърхността на тялото се нарича електрокардиограма - ЕКГ.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

ЕКГ e едно от най-честите изследвания в рутинната клинична практика. Изследването е неинвазивно, информативно и лесно за изпълнение. Най-често ЕКГ се прави по повод на някои от следните симптоми:

  • Сърцебиене - чувство за ускорена сърдечна дейност
  • Прескачане на сърцето (екстрасистоли) – болните често го описват като чувство на временно спиране, замиране или усещане на внезапен силен сърдечен удар
  • Притъмняване пред очите, световъртеж, внезапна обща слабост, бледост и изпотяване
  • Пристъпи на краткотрайна загуба на съзнание (синкоп) и гърчове
  • Отделяне на по-голямо количество светла, бистра урина след пристъпи от сърцебиене
  • Тежест или болки в сърдечната област
  • Повишено артерилно налягане

Електрокардиографията се използва за разпознаване на ритъмни и проводни нарушения и за диагностициране и локализиране на хипертрофия на миокарда, исхемия или миокарден инфаркт. Може да бъде информативна за електролитен дисбаланс и лекарствена токсичност.

В помощ на диагностиката освен стандартната 12- канална ЕКГ могат да се направят и:

Работна (стрес) ЕКГ проба - чрез записване на ЕКГ по време на прогресивно увеличаващо се натоварване (на бягаща пътека или колело), могат да се установят провокирани от натоварването аритмии или исхемия. Работната проба се използва за потвърждаване на клиничната диагноза исхемична болест на сърцето, но е полезна за определяне на риска при пациенти с коронарна болест.

Амбулаторната ЕКГ (Холтер мониториране) - представлява продължителен запис на електричната работа на сърцето, чрез електроди, които се прикачат към портативен рекордер. Тази техника е полезна за откриване на преходни епизоди от аритмия или исхемия, които рядко могат да се регистрират по време на краткия запис на ЕКГ.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима специална предварителна подготовка. Важно е да съобщите на лекаря за всички лекарства, които приемате, защото някои медикаменти могат да повлияят на електрокардиограмата.

Преди изследването трябва да се въздържате от обилно хранене, пушене, прием на алкохол, наркотици. Желателно е да се избягва тежката физическа работа.

Електрокардиографията се прави на разсъблечен до кръста пациент, необходимо е също така да се премахнат чорапите.

Непосредствено преди изследването трябва да се отстранят бижутата от шията и китките.

Метод на провеждане на изследването:

ЕКГ може да бъде проведена като част от рутинните изследвания при личния лекар или по време на болнично лечение. ЕКГ апаратите са леснопреносими и това позволява изследването да бъде направено на много места. Изследването отнема 5 до 10 минути.

По време на теста пациента заема легнало положение, не трябва да говори и да се движи.

Медицинският специалист поставя електроди на определени места на ръцете, краката и гърдите. За да се осигури по-добър контакт с кожата и по този начин да се подобри проводимостта на електрическите импулси се използва специален гел. 

При регистриране на ЕКГ, апаратът отчита потенциалната разлика между две точки от човешкото тяло, усилва тази разлика около 500 пъти и я изписва върху милиметровата хартия .

Стандартната ЕКГ включва 12 отвеждания – 6 периферни от крайниците и 6 от прекордиалната област.

Периферните отвеждания от крайниците са:

- Три двуполюстни (биполярни) отвеждания – регистрират електрически потенциал (разликата между потенциалите) на две точки, съответно от два крайника. Те се отбелязват с римските цифри І, ІІ и ІІІ и са известни като стандартни или отвеждания на Айнтхофен.

  • І отвеждане е между дясна ръка (- електрод) и лява ръка (+ електрод);
  • ІІ отвеждане – между дясна ръка (- електрод) и ляв крак (+ електрод);
  • ІІІ отвеждане – между лява ръка (- електрод) и ляв крак (+ електрод)

- Три еднополюсни (униполярни) отвеждания – регистрират електрически потенциал (потенциалната разлика) между една точка от тялото, съответно от един крайник и сумата от останалите електроди. Те се отбелязват с три букви:

  • aVR – отвеждане от дясна ръка (R- от right – дясно)
  • aVL – отвеждане от лява ръка (L- от left – ляво)
  • aVF – отвеждане от левия крак (F- от foot – крак)

Прекордиалните (гръдни) отвеждания  са еднополюстни отвеждания и се отбелязват с буквата V и арабските цифри от 1 до 6 (V1; V2; V3; V4; V5 и V6). 

 











 

 

  • V1 (червен електрод) – се поставя в ІV дясно междуребрие до гръдната кост
  • V2 (жълт електрод) – в ІV ляво междуребрие до гръдната кост
  • V3 (зелен електрод) – между V2 и V4
  • V4 (кафяв електрод) – в V ляво междуребрие по медиоклавикуларната линия
  • V5 (черен електрод) – в V ляво междуребрие по предна аксиларна линия
  • V6 (лилав електрод) – в V ляво междуребрие по средна аксиларна линия
  • V1, V2 и V3 носят цветовете на светофара – червено, жълто и зелен

V1, V2 и V3 носят цветовете на светофара – червено, жълто и зелен

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на ЕКГ може да усещате студенина от електродите или лек дискомфорт при отстраняването им.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Електрокардиографията е абсолютно безвредно изследване и не съществуват противопоказания за извършване на изследването.

 Резултати от проведеното изследване:

Лекарят, който интерпретира резултатите анализира размера на вълните и зъбците, тяхното групиране и вид, както и интервалите между тях.

Нормални стойности:

Нормалната ЕКГ се състои от следните елементи:

Р-вълна – израз на възбуждението (деполяризацията) на предсърдията

QRS-комплекс - израз на възбуждението (деполяризацията) на камерите

ST-сегмент – израз на тотална деполяризация на камерите

Т-вълна - израз на възтановявянето (реполяризацията) на камерите

U-вълна – с ненапълно изяснен произход, която не винаги се вижда и е след Т-вълнатa

При нормалната електрокардиограма:

  • Сърдечният ритъм е ритмичен (правилен, регулярен);
  • Сърдечната честота е от 60 до 100 удара в минута.

Отклонения от нормата:

При отклонение в електрокардиограмата:

  • Сърдечната честота е твърде ниска < 60 удара в минута или твърде висока > 100 удара в минута;
  • Сърдечния ритъм е аритмичен (неправилен, нерегулярен).
Отклоненията в ЕКГ могат да се дължат на множество причини със сърдечен или извънсърдечен (метанолитни нарушения) произход. Най-често абнормната ЕКГ се дължи на следните състояния:
  • хипертрофията на предсърдия и камери
  • ритъмните и проводните нарушения
  • ИБС – особенно острия миокардния инфаркт с Q-зъбец, нестабилната стенокардия
  • острия перикардит и миокардит

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма противопоказания за провеждане на ЕКГ.

Записването на електрокардиограма може да е затруднено при неспокойни пациенти или такива с гръдна травма.

Неправилно закрепени електроди, движение и говор от страна на пациента могат да са причина за неточни резултати.

4.3, 16 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЕКГ

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиМедицински изследванияФизиологияИсторияЗдравни съветиОрганизацииЛюбопитноСнимкиСпециалистиНовиниХранене при...ЛайфстайлСпортАлтернативна медицинаЛеченияПсихологияВидеоБотаникаНормативни актовеНаправления в медицинатаСоциални грижиЗаведенияПроизводители